Националният отбор на Испания е във вихъра си на Европейското първенство, а сред най-ярките звезди на “ла фурия роха” е момче, което играе футбол по начин, сякаш животът му зависи от това.
Най-големият спортен вестник в Испания “Marca”, го определи като “Ферари” в тима. В най-трудните моменти селекционерът на тима Луис де ла Фуенте се надява, че Нико Уилямс отново ще покаже магията си.
Испанците вече са на полуфинал на Евро 2024, но още в първи им мач стана ясно, че на този форум Уилямс ще бъде голямата звезда.
На 1/8-финалите срещу Грузия той вкара един от головете за успеха с 4:1, а след това изигра статистически феноменален мач.
Офанзивният футболист се превърна в първия от 1980 година насам, който вкарва гол, асистира за гол и има 100% успеваемост при подаванията си, след като е започнал като титуляр на Европейско.
Това беше само началото. Във всеки следващ мач на Испания Нико продължаваше да се представя на много високо ниво и на практика се превърна в кошмара на всеки противников защитник.
Испанците успешно преминаха и 1/4-финалите, след като елиминираха домакина Германия след продължения, а сега им предстои полуфинал срещу Франция. Вместо всички да говорят за звездата на “петлите” Килиан М’Бапе, фокусът е насочен към Нико Уилямс.
Причината е не само отличното му представяне, но и житейската му история, която преминава през дискриминация, расизъм, един безнадежден преход в Сахара и мечтата чрез футбола да покаже, че няма невъзможни неща.
Нико има по-голям брат - Иняки, като и двамата са футболисти на испанския “Атлетик” (Билбао). Обичат да казват, че всичко, което имат в живота си, е благодарение на техните родители Феликс и Мария.
Двамата дълго време крият от децата си как точно са се озовали в Испания. Момчетата винаги са се чудели защо баща им има проблеми с краката си, но детското им любопитство никога не е удовлетворено.
Едва когато Иняки е на 18 години, разбира от майка си, че раните по краката на баща му са от горещия сахарски пясък, който той и бременната му жена е трябвало да прекосят, за да стигнат до Европа, търсейки по-добър живот.
Феликс и Мария са от Гана, а когато предприемат лудото си пътуване, искат да достигнат Великобритания.
Крепи ги единствено надеждата, докато вървят из най-горещата пустиня на Земята - място, на което сезонната амплитуда на въздоха достига до 56,5°С, а температурата на пясъка може да достигне до 81°С.
Планът им е да преодолеят над 5200 км към мечтаната дестинация с всички възможни средства - пеша, с автомобил, с лодка. Но всичко се крепи и на късмета, че ще случат на хора.
Още средата са ограбени и губят всичките си пари и ценности. Арестувани са в испанския анклав Мелила в северната част на Африка и се налага да лъжат властите, че са бежанци от разкъсваната от война тогава Либерия, за да получат убежище.
Свързват ги с католическия свещеник Иняки Мардонес, който успява да ги настани в Билбао. Свещеникът се грижи за тях и дори кара Мария до болницата преди раждането на първородния им син, който веднага е кръстен на него.
Мардонес се съгласява през 1994 година да стане кръстник на момчето, който години по-късно като професионален футболист на “Атлетик”, носи на гърба си не фамилията Уилямс, а първото си име - Иняки, в чест на спасителя си.
“Родителите ни са рискували живота си, за да можем ние с брат ми да имаме по-добро бъдеще. И са го постигнали. Винаги ще им бъда благодарен за всичко, което са направили за нас. Те са бойци, научиха ни на уважение и трудолюбие, на това, че не бива да очакваш подаръци от никого”, разказва Нико.
За него, “втори баща” е голямият му брат Иняки, с когото имат 8 години разлика. Макар и родителите им да се спасяват в Билбао, имат огромни финансови затруднения. Баща им Феликс заминава за Лондон, за да работи “каквото намери” и да праща пари на семейството си, а през това време майка им съчетава три работни места.
"Брат ми е всичко за мен. Той помогна много на родителите ни, за да можем да имаме храна на масата, да сме облечени добре и за да мога да продължа да ходя на училище”, казва Нико за Иняки.
В детството си и двамата се сблъскват с расизъм и дискриминация, защото са различни. Идват от Гана, тъмнокожи са, нямат пари, намират се в чужда страна. Имат обаче едно оръжие - зверски талантливи са на футболния терен. А когато си добър, постепенно печелиш уважението на хората.
Футболът се превръща в инструмента, с който братята проправят пътя си в живота. След това го използват като платформа - да разказват историята си и да привличат общественото внимание към обществените проблеми.
И макар Нико да е звездата на Испания на Евро 2024, няма как да изживеят сега още една своя мечта заедно, защото Иняки избира да представлява националния отбор на Гана.
Това обаче не им пречи да имат достатъчно успехи заедно.
На 28 април 2021-ва двамата влязоха като резерви при равенството на “Атлетик” 2:2 с “Влаядолид” и така се превърнаха в първите братя, които играят заедно за Билбао от 1986 година насам.
Майка им не успява да види общия им дебют, тъй като по онова време мачовете се играят без публика заради пандемията от Covid-19. През миналия сезон обаче Нико и Иняки са част от най-големия успех за баските от 40 години насам и триумфират с Купата на краля в Испания.
На Европейското първенство сега по-големият брат стиска палци на Нико, надявайки се, че той ще вдъхнови “ла фурия” за титлата.
А дали след Евро 2024 Нико все още ще бъде в “Атлетик”? Това е труден въпрос.
Към него има огромен интерес и на опашка са се наредили топ отбори, които са готови да активират откупната клауза в “Атлетик” от 60 млн. евро. Сред фаворитите е английският “Челси”, на чийто стадион преди 20-ина години Феликс Уилямс работи като чистач, опитвайки да изкара пари за двете си момчета в Билбао.
Едно от тях сега може да пристигне на “Стамфорд бридж” и ще бъде посрещнат като крал.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
