Нова порция от над 20 000 страници документи, свързани с Джефри Епстийн, беше разпространена от американски конгресмени. Архивът включва кореспонденция между осъдения сексуален престъпник и влиятелни фигури от политиката, медиите, Холивуд и дипломатическите среди.
Един от имейлите показва, че Епстийн е поддържал контакт с бивш правен съветник на Белия дом. В други се вижда кореспонденция между него и бившия финансов министър Лари Самърс. Има и съобщения, които разкриват, че е обсъждал със Стив Банън, тогава съветник на Доналд Тръмп, възможността да му организира срещи с държавни лидери в Европа.
В имейл от 2011 г. Епстийн пише на Гислейн Максуел – неговата дългогодишна съдружничка, осъдена през 2022 г. на 20 години затвор; „Искам да осъзнаеш, че кучето, което не лае, е Тръмп… (Името на жертвата) е прекарвала часове в къщата ми с него, но никога, нито веднъж, не е споменат. “
В имейла Епстийн намеква, че дори хора на високи позиции – включително шефът на полицията – никога не са споменавали Тръмп, въпреки че жертвата е прекарвала часове в къщата му.
Максуел му отговаря: „Мислех си за това…“
Името на жертвата е заличено в публикуваната от демократите версия на имейла, докато в нередактиран документ от пакета на комисията се вижда „Вирджиния“ – препратка към Вирджиния Джуфре, една от най-известните обвинителки на Епстийн.
В показания под клетва през 2016 г. Джуфре заявява, че никога не е виждала Доналд Тръмп да участва в насилие и не го обвинява в неправомерни действия. На въпрос защо името първоначално е било редактирано, водещият демократ в Комисията за надзор на Камарата Робърт Гарсия обяснява, че партията „никога няма да публикува имената на жертвите в съответствие с желанията на семействата“.
В друг имейл от 2019 година, когато Тръмп вече е президент, Епстийн пише до журналиста и писател Майкъл Улф - автор на няколко книги за Тръмп: "Разбира се, че Тръмп знаеше за момичетата, нали поиска от Гилейн да спре”.
Първоначално демократите в Камарата публикуваха по-малък пакет документи от архива „Епстийн“, след което републиканците разпространиха значително по-голям обем материали, за да противодействат на това, което определиха като „селективен подбор“ и опит за създаване на подвеждащ разказ.
Говорителката на Белия дом Каролайн Левит заяви, че демократите „селективно са разпространявали имейли към либералните медии“, а Тръмп обвини опонентите си в Truth Social, че се опитват „отново да разпалят измамата ‘Епстийн’“, за да отклонят вниманието от собствените си провали, включително блокажа на бюджета.
Лари Самърс и кореспонденцията с Епстийн
Лари Самърс е американски икономист, бивш финансов министър по време на администрацията на Бил Клинтън (1999–2001 г.), икономически съветник през първия мандат на президента Барак Обама и президент на Харвард (2001–2006 г.). Името му се появява многократно в кореспонденцията на Епстийн.
В един от имейлите Самърс описва свое пътуване до Саудитска Арабия през 2017 г. и отбелязва, че според хората, с които се е срещнал там, „Доналд е клоун, става все по-опасен във външната политика“.
В друго писмо той коментира разпределението на интелекта между половете, като пише:
„Стигнах до извода, че жените притежават половината интелектуален потенциал на света – което е логично, след като са над 51 процента от населението.“
В следващ имейл Самърс говори за двойни стандарти в американския обществен живот: „Опитвам се да разбера защо, ако пребиеш и изоставиш бебето си, това не влияе на приема ти в Харвард, а ако си флиртувал с няколко жени преди десет години, вече не можеш да работиш нито в телевизия, нито в изследователски център.“ Той завършва писмото до Епстийн със съвет: „Не повтаряй тези разсъждения.“
Самърс не за първи път е критикуван за коментари относно жените. Най-известният случай е от 2005 г., когато по време на лекция твърди, че мъжете по-често показват резултати в двата края на спектъра – много високи или много ниски. Той предполага, че тази „по-голяма вариативност“ може частично да обяснява по-слабото присъствие на жените в науката и инженерството. Острата реакция срещу изказването се превръща в един от факторите, довели до оставката му като президент на Харвард през 2006 г.
Представител на Самърс не е отговорил на запитванията за коментар, съобщава Politico.
Майкъл Улф и съветите му към Епстийн
В поредица от имейли, обменяни в продължение на близо десет години, Епстийн обсъжда с писателя и журналист Майкъл Улф както контактите си с Доналд Тръмп, така и как да реагира на нарастващото внимание към тези връзки.
На няколко пъти Улф му дава съвети как да се позиционира публично спрямо Тръмп, който тогава води президентската си кампания през 2016 г.
В имейл от 2015 г. Улф предлага стратегия как Тръмп да реагира, ако журналисти го попитат за връзките му с Епстийн. Самият Епстийн се интересува как според Улф Тръмп би отговорил на подобен въпрос. „Остави го сам да се оплете“, пише Улф. „Ако каже, че не е бил на самолета или в къщата ти, това работи в твоя полза — и като пиар, и в политически аспект.“
В имейл от 2019 г. Епстийн пише на Улф: „Тръмп каза, че ме е помолил да напусна а аз никога не съм бил член. Разбира се, че знаеше за момичетата — той помоли Гислейн да спре.“ Това очевидно се отнася до Mar-a-Lago – частния клуб на Доналд Тръмп – и до Гислейн Максуел, осъдена на 20 години затвор за участие в престъпленията на Епстийн.
Година по-късно Епстийн и негови съдружници научават, че Reuters подготвя публикация за съдебен иск, заведен срещу него и Тръмп за предполагаемо сексуално посегателство от 1994 г.
„Ако има човек, който може да елиминира този проблем, това е Доналд“, пише Улф. „Кажи, ако мога да помогна с нещо.“
Епстийн и Катрин Рюмлер
В пощата на Епстийн многократно се появява име от администрацията на Барак Обама: Катрин Рюмлер, бивш главен юридически съветник на Белия дом и по-късно партньор в международната адвокатска кантора Latham & Watkins.
В кореспонденция от 2018 г. Рюмлер обсъжда с Епстийн наказателното дело срещу Майкъл Коен – дългогодишен адвокат и доверен човек на Доналд Тръмп. Коен призна, че по време на кампанията през 2016 г. е изплатил пари за мълчание на порнозвездата Сторми Даниълс, за да прикрие предполагаема връзка между нея и Тръмп, и че е направил това по указание на своя клиент. Именно това плащане се превръща в централния елемент на разследване на прокуратурата в Ню Йорк, което по-късно води до повдигане на обвинения – и до присъда – срещу Тръмп.
В един от имейлите Епстийн пише: „Виждаш ли, знам колко е мръсен Доналд. Предполагам, че нюйоркските бизнесмени, които не са юристи, нямат представа какво означава довереният ти човек да ‘пропее.“
В друг имейл Рюмлер коментира пренебрежително хората, които обичайно спират на New Jersey Turnpike – една от най-натоварените междущатски магистрали в САЩ, известна с непрекъснат трафик и с типичните си крайпътни зони за почивка.
„Мисля да карам“, пише тя. „Ще спра на една от спирките, ще видя всички хора там, които тежат поне 100 килограма, ще получа лек пристъп на паника и после ще реша, че няма да изям и една хапка повече през живота си, за да не заприличам на тези хора.“
Епстийн и Питър Тийл
В кореспонденцията на Епстийн присъства и името на Питър Тийл – една от най-влиятелните фигури в американската технологична и политическа среда. Тийл е съосновател на PayPal, ранен инвеститор във Facebook и основател на Palantir – компания за анализ на големи масиви от данни, която работи с американските разузнавателни и военни служби.
През последното десетилетие Тийл се превръща в ключов политически играч и в един от най-значимите дарители на консервативното крило в Републиканската партия. Той подкрепя Доналд Тръмп още през 2016 г. и играе важна роля във възхода на сегашния вицепрезидент Джей Ди Ванс, чиято кампания за Сената финансира с 15 млн. долара.
В размяна на съобщения от 2018 г. Епстийн го пита дали му харесва престоят в Лос Анджелис, като между редовете се шегува с начина, по който Тийл публично защитава Тръмп.
„Няма от какво да се оплача засега…“, отговаря Тийл. Епстийн му отвръща: „Посети ме в Карибите през декември.“
Частният остров на Епстийн край Сейнт Томас от години е в центъра на спекулации – най-вече кои влиятелни личности може да са го посещавали и дали мястото е било използвано за прикриване на престъпната му дейност.
Говорител на Тийл заявява, че той никога не е посещавал острова, съобщава Politico.
Епстийн и Стив Банън
В кореспонденцията на Епстийн присъства и името на Стив Банън – бившия съветник на Доналд Тръмп, водещ на подкаста WarRoom и една от водещите фигури в идеологията на т.нар. „национален популизъм“.
В имейлите си до Банън Епстийн се представя като човек с широки контакти сред влиятелни личности в медиите, технологичния сектор и външната политика.
В размяна на съобщения от 2018 г. той уверява Банън, че може да му организира „срещи насаме“ с редица световни лидери, ако Банън прекара осем до десет дни в Европа.
„Ако искаш да играеш на това равнище, трябва да си тук. Европа от разстояние не работи“, пише Епстийн.
Eпстийн и Кремъл
В един момент Епстийн очевидно се опитва да използва контактите си в международната политика. В навечерието на срещата между Доналд Тръмп и Владимир Путин през 2018 г. той предлага руският външен министър Сергей Лавров да потърси неговия „съвет“ за това как да общува с Тръмп.
„Мисля, че можеш да предложиш на Путин Лавров да вземе насоки от мен как да разговаря с него“, пише Епстийн в имейл до Торбьорн Ягланд – бивш премиер на Норвегия и тогава генерален секретар на Съвета на Европа.
В същата размяна на съобщения Епстийн твърди, че вече е обсъждал Тръмп с Виталий Чуркин – руския постоянен представител в ООН, който почина през 2017 г.
„Чуркин беше страхотен“, пише той. „Разбра Тръмп след нашите разговори. Не е сложно — важно е да изглежда, че получава нещо. Толкова е просто.“
Според Епстийн това означава, че за да отчете срещата като „успех“, на Тръмп е достатъчно да му бъде дадена видима победа — жест или отстъпка, която изглежда като признание или придобивка, независимо доколко е значима.
Епстийн и знаменитостите
Сред хората, с които Епстийн е поддържал контакт, се оказва и семейството на режисьора Уди Алън.
В един имейл Епстийн изпраща на Сун-И Превин статия за това, че Джеймс Улси – бивш директор на ЦРУ в администрацията на Бил Клинтън – се е присъединил към кампанията на Доналд Тръмп през 2016 г. като съветник.
Превин е съпруга на Уди Алън. Тя е осиновена дъщеря на Миа Фароу от предишния ѝ брак и по-късно става доведена дъщеря на Алън по време на връзката му с Фароу.
Превин му отговаря кратко: „Уди каза, че това няма значение.“
Епстийн и Пеги Сийгъл
През 2011 г. Епстийн се обръща към Пеги Сийгъл – една от най-влиятелните пиар агентки в Ню Йорк и Холивуд – с необичайна молба: да се свърже от негово име с Ариана Хъфингтън, съоснователка на изданието Huffington Post (днес HuffPost), и да я убеди да помогне за „изчистването“ на името му.
В кореспонденцията двамата обсъждат „момичето, което обвини принц Андрю“ – очевидна препратка към Вирджиния Джуфре, една от най-публичните обвинителки на Епстийн, чието име се свързва и с английския принц с отнети титли Андрю. През 2021 г. тя заведе дело срещу принца за сексуално посегателство, което доведе до отнемането на военните му звания и почетни патронажи.
Епстийн настоява, че Хъфингтън трябва да „говори за опасностите от фалшиви обвинения“ и да изпрати репортери да разследват твърденията на Джуфре. „Дворецът би харесал това“, пише той. „Момичето на снимката беше просто телефонна операторка. Никога не е била на 15. Според собствената ѝ версия е работила в Мар-а-Лаго на тази възраст.“
Действително, Вирджиния Джуфре започва работа в Мар-а-Лаго като тийнейджърка – мястото, на което по нейните по-късни разкази за първи път влиза в контакт с Епстийн и Гислейн Максуел.
През 2022 г. принц Андрю постигна извънсъдебно споразумение по делото, което Джуфре заведе срещу него за сексуално посегателство, а британският двор го лиши от военните му звания и почетни патронажи.
Джуфре се самоуби през април 2025 г., след години публични свидетелства за насилието, на което е била подложена. Историята ѝ отново привлече внимание с публикуването на посмъртния ѝ мемоар „Ничие момиче“.
Сийгъл му отвръща, че би препратила текста до Хъфингтън, ако Епстийн поне коригира граматиката.
От своя страна Ариана Хъфингтън заявява пред Politico, че никой никога не се е свързвал с нея по този въпрос и че HuffPost не е изпращал репортер да разследва случая.
Епстийн и Андрес Серано
Сред публикуваните имейли има и кореспонденция между Епстийн и американския артист Андрес Серано – художник и фотограф, автор на скандалната творба „Piss Christ“ (1987), която изобразява разпятие, потопено в урина, и предизвиква бурни реакции по целия свят.
В размяна на съобщения от октомври 2016 г., в разгара на президентската кампания, Епстийн пише на Серано, че според него „няма добър избор“ в надпреварата.
Серано му отговаря: „Бях готов да гласувам против Тръмп по всички правилни причини, но съм толкова отвратен от истерията около ‘grab them by the pussy’, че може и да му дам съчувствителния си вот.“
„И Бил К. сигурно е казвал разни неща“, добавя Серано. Бил Клинтън многократно е отричал близки отношения с Епстийн и чрез свои представители е заявявал, че не е знаел за престъпната му дейност.
Освен съдържанието на самите документи, внимание привлече и начинът, по който се стигна до разсекретяването им. Новоизбраната конгресменка Аделита Грихалва положи клетва след 50-дневно отлагане и се превърна в 218-ия член на Камарата, подписал петицията, която задължи ръководството да насрочи гласуване за публичното оповестяване на материалите – ход, определян като ключов за прозрачността около случая „Епстийн“.
Грихалва (демократ от Аризона) спечели извънредните избори, но встъпването ѝ в длъжност беше забавено от председателя на Камарата Майк Джонсън, който отказа да свика церемонията, докато заседанията не бъдат подновени след най-дългия блокаж на федералното правителство. Републиканците твърдяха, че става въпрос за процедурен въпрос, а демократите го нарекоха политическа маневра, целяща да попречи на участието ѝ в ключово гласуване.
Подписът на Грихалва беше решаващият елемент: той осигури необходимите 218 гласа, с които ръководството на Камарата бе принудено да внесе темата за разсекретяването на документите „Епстийн“ за гласуване. На 12 ноември 2025 г., минути след полагането на клетва, тя подписа петицията и така отвори пътя към публичното оповестяване на материалите.
С днешната публикация общият обем на разкритите документи надхвърля 40 000 страници. Очаква се през следващите седмици Конгресът да продължи работата по проследяване на връзките на Епстийн с влиятелни фигури от политиката, бизнеса и академичните среди.
Името на още един президент на САЩ изплува от албум на Джефри Епстийн
Гилейн Максуел оневини Тръмп за секспартитата на Епстийн, докато чака да я пусне на свобода
Конгресът на САЩ публикува картичката с гол женски силует, подписана от Доналд до Джефри Епстийн
"Не е моят подпис": Тръмп отрича да е автор на писмото до Епстийн
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
