Новите правила за опаковките в ЕС: Защо малките онлайн търговци може да спрат доставките

12 август е денят, в който влизат в сила нови правила за опаковките на стоките в ЕС.

Това ще е и денят, след който някои от най-малките предприемачи може да ограничат износа на своите продукти в други държави от ЕС.

Причината са изискванията, записани в Регулацията относно опаковките и отпадъците от опаковки (PPWR) - една от най-мащабните реформи за намаляване на замърсяването от пластмаса.

Основната цел трудно може да бъде оспорена. Всяка година в ЕС се генерират над 180 кг отпадъци от опаковки на глава от населението. При пластмасовите опаковки се рециклират само 42% от отпадъка по данни от 2023 г., а това води до сериозен екологичен и здравен проблем.

Целта на PPWR е до 2030 г. всички опаковки на пазара в ЕС да могат да се рециклират.

Проблемът е в изпълнението на регулацията, което създава затруднения за малките производители и онлайн магазини.

Тези затруднения се признават от самата Европейска комисия, която е в процес на промяна на новите правила - но няма как да ги измени преди 12 август.

Дали не е по-добре да спреш износа, отколкото да изпратиш 5 пратки до България?

"ЕС убива моя малък бизнес", пише илюстраторката от Берлин Джулия Харц. Онлайн магазинът ѝ предлага авторски картички, стикери, канцеларски материали и аксесоари.

Харц предупреждава, че от 12 август прекратява всякакви доставки извън Германия, където живее, защото не може да си позволи административните разходи по новата регулация.

"Търговците, които изпращат до други държави от ЕС, може да бъдат принудени да се регистрират в схеми за преработка на опаковки, да плащат годишни такси и евентуално да се наложи да определят свои представители във всяка държава, в която доставят - независимо дали става дума за 5 пакета на година, или за хиляди пратки", пише тя.

За голяма компания този административен разход се разпределя върху десетки или стотици хиляди продажби, така че става поносим.

За микробизнес с малък брой поръчки годишно в дадена държава - административна процедура може да излезе по-скъпа от приходите.

Същият проблем стои и пред други хора със собствени онлайн магазини, които досега са изнасяли в целия ЕС.

Някои от тях ще търгуват само с ограничен брой страни от ЕС или изцяло спират доставките извън националния си пазар.

Как общият пазар на ЕС се раздели на 27

В основата на спора е т.нар. разширена отговорност на производителя (Extended Producer Responsibility, EPR).

Фирмата, която пуска опаковката на пазара, трябва да участва и във финансирането на събирането, сортирането и рециклирането ѝ, когато тя се превърне в отпадък. Отпадъкът възниква там, където е клиентът.

Ако германска художничка получи поръчка за постер от клиент в България - картонената опаковка и защитното фолио ще станат отпадък в България. Затова тя трябва да се регистрира по българския режим за EPR.

Всяка държава в ЕС има собствен регистрационен режим, който тя би трябвало да изпълнява, за да отговаря на PPWR.

Потенциално - това са 26 допълнителни национални правила, с което един независим търговец трудно може сам да се съобрази.

В страни като Ирландия например регистрацията се налага само за вносители с голям стокооборот.

В България обаче няма минимален праг - формално всеки чуждестранен производител, който изпраща пакетирана стока до клиент в страната, трябва да е регистриран.

Някои от тези задължения не са нови. Ако търговец иска да продава на германския пазар през Amazon, самата платформа го задължава да представи свой регистрационен номер в базата данни LUCID още от лятото на 2022 г.

Ако търговецът има собствен онлайн магазин, а не получава поръчки през някоя от големите платформи, обаче e възможно дори да не е разбрал, че регистрацията по EPR в държавите за доставка е била задължителна.

От 12 август продажбата в други държави от ЕС без необходимата регистрация по EPR вече става нарушение на общия европейски режим.

Платформите за електронна търговия трябва да имат механизъм за предварителна проверка, но при по-малките онлайн поръчки контролът ще си остане труден.

Един от най-критикуваните елементи на PPWR: Регулацията вече задължава всеки производител, който няма подразделение в държавата на доставката, да назначи в тази държава свой упълномощен представител по разширената отговорност на производителя.

Досега тази мярка е можела да се предприеме по желание на търговеца.

ЕК публикува доклад, според който най-ниският отчетен годишен разход по тази дейност за едно микропредприятие е около 260 евро, докато за големи компании общите разходи достигат до 400 000 евро.

Затова за някои малки търговци, които имат единични поръчки за клиенти в отделни държави с ниска стойност на продуктите, вече става неизгодно да продават в други държави от ЕС.

ЕК също признава проблема и планира промени

През декември 2025 г. Европейската комисия предложи да се премахне задължението за упълномощен представител във всяка държава на доставка.

• "Макар схемите за разширена отговорност на производителя да произтичат от законодателството на ЕС, липсата на единни принципи и изисквания е довела до голямо разнообразие от такива схеми в отделните държави членки, както и до регулаторна сложност и висока административна тежест за компаниите.
• Поради тази липса на хармонизация, и по-специално заради действащите разпоредби в секторното законодателство за назначаване на упълномощен представител за разширената отговорност на производителя, изпълнението на тези задължения може да създава ненужна административна тежест за производители, които работят в множество държави членки, в които самите те не са установени", се казва в мотивите на ЕК към предложението за законодателна промяна.

Ако изключението бъде прието - ще се въведе отлагателен срок до 1 януари 2035 г. за назначаването на упълномощен представител по EPR.

Тази промяна обаче още не е приета, а текстовете са в процес на обсъждане в Европейския парламент. По-нататък те ще трябва да минат и през одобрение в Европейския съвет.

Регламентът вече има някои изключения за микропредприятия - т.е. за фирми с по-малко от 10 служители и под 2 милиона евро оборот.

Тези изключения са свързани с по-опростен режим за отчетност и освобождаване от някои от задължителните цели за повторна употреба, които ще влязат в сила чак през 2030 г.

Какво още се променя от 12 август:

• започва общото действие на новата регулация, която уточнява какви са отговорностите по цялата верига на доставките, регистрацията по EPR и контрола върху опаковките.
• от 12 август се забранява пускането на хранителни опаковки с т.нар. "вечни химикали" (пер- и полифлуороалкилови вещества, PFAS) над определена концентрация;

Какво ще се промени след 2026 г. и 2028 г.

• влизат в сила нови правила за единни обозначения на опаковките - данни за материалите и за правилата за сортирането им

Какво ще се промени от 1 януари 2030 г.

• опаковките ще трябва да отговарят на новите критерии за рециклируемост;
• пластмасовите опаковки ще трябва да съдържат определен минимален процент рециклиран материал;
• ще отпаднат много от пластмасовите опаковки за еднократна употреба в ХоРеКа сектора - например единичните пакетчета за кетчуп и майонеза към храната в ресторантите (но с някои изключения), пластмасови шишенца за шампоан и балсам за еднократна употреба в хотелските стаи, еднократни пластмасови опаковки за храни и напитки, консумирани на място
• ЕС трябва да намали отпадъците от опаковки на глава от населението с 5% спрямо нивото им от 2018 г.