Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Англия е страната на футбола. Мястото, от което всичко започва и се превръща в религия. Там, където традициите са най-стари, а първенствата са най-силни и равностойни.
От 1966 година обаче националният тим на “трите лъва” няма спечелен международен трофей. От Мондиала в средата на миналия век насам английските футболисти “подаряват” на феновете си само разочарования.
Никой няма отговор защо, но вече и няма значение. Но Англия си има нови герои. Или по-точно, героини.
През 2022 година женският национален отбор спечели историческа първо европейска титла. Тя е и първата за представителен отбор на страната от онази 1966-та.
Тимът триумфира с 2:1 след продължения във финала срещу Германия. Случи се на "Уембли". Имаше и още един рекорд - 87 192 зрители наблюдаваха на живо финала на Стария континент в Лондон.
Това е мачът с най-много публика за всички времена от финали на Европейско първенство - независимо дали при мъжете, или при жените.
Редовното време изтече при резултат 1:1, а успехът на Англия дойде в 111-ата минута. След центриране от корнер германките не успяха да се позиционират добре, а Клоуи Кели се разписа.
След това голмайсторката произведе най-популярната снимка за годината - свали фланелката си и остана само по спортен сутиен.
Тази година историята се повтори.
Англия победи Испания след изпълнение на дузпи и отново стана европейски шампион по футбол за жени. До успеха се стигна след равенство 1:1 в редовното време и продълженията, и победа с 3:1 при последвалите дузпи.
Решителното попадение отново бе дело на Клоуи Кели, за която всичките ѝ съотборнички казват, че “живее за тези моменти”.
На полуфинала между Англия и Италия преди това Кели отново не трепна и в най-напрегнатия момент си спечели прозвището, че е “направена от лед”.
Тогава при 1:1 в редовното време се стигна до продължения. Там “лъвиците” получиха дузпа. Зад топката застана влязлата като резерва Кели.
Нападателката стреля, вратарката на Италия спаси, но топката се върна при англичанката, която я добута във вратата. А след това отпразнува в стил “Keep Calm”, все едно нарочно е искала точно така да ѝ се получи.
“Когато получихме дузпа, треньорката ни попита кой иска да изпълнява и всички погледнаха към Клоуи. Тя каза, че е 100% сигурна в себе си”, разказват съотборничките ѝ.
Така футболистката на “Арсенал” само затвърди статута си на най-голямата звезда в Англия, по която всички фенове са луди.
27-годишната Кели е футболна фенка от малка.
Има петима братя, на които трябва всеки ден да се доказва. А най-голямата ѝ гордост е, когато започват да я взимат със себе си и да играе мачове срещу момчета във “футболни клетки”.
“Агресията, финесът, безстрашието – всичко това идва от клетката. Там няма къде да се скриеш. Постоянно играех с по-големи момчета, блъскаха ме в оградите, но винаги се изправях. Братята ми не ми позволяваха да тичам при мама да се оплаквам – ако го направех, нямаше да ме пуснат да играя пак. Това ме кали. Научи ме да бъда изобретателна. И днес нося същата енергия със себе си всеки път, когато стъпя на терена”, казва Кели.
Започна да тренира в академията на “Куинс Парк Рейнджърс”, преди да се прехвърли в тази на “Арсенал".
Дебютира за първия отбор на 17 години с гол - срещу “Уотфорд” за Купата на лигата.
През 2016 година е пратена под наем в “Евертън”, след което подписва за постоянно с ливърпулския клуб.
Четири години по-късно преминава в “Манчестър Сити”, с който печели ФА Къп и Купата на лигата.
През януари тази година Кели се завърна в Северен Лондон. “Арсенал” я взе под наем от “Сити" за финалната част от сезона и това се оказа изключителен ход на треньорката Рене Слегерс и ръководството на “артилеристите”, макар в началото да не изглеждаше така.
18 месеца по-рано Кели контузи тежко коляното си, скъса предна кръстна връзка. Това е една от най-тежките травми в спорта и понякога означава дори край на кариерата.
Възстановяването ѝ вървеше бавно, загуби титулярната си позиция в “Сити”, а в началото на 2025 година имаше съмнения дали изобщо ще попадне в националния отбор на Англия.
В любимия ѝ “Арсенал” от детството обаче се прероди.
“В един момент обмислях да си взема почивка от футбола, може би дори завинаги, а в следващия вече се местех обратно в Лондон. Но от момента, в който пристигнах в клуба, знаех, че това е правилният ход за мен. Усмивката ми се върна. Отново започнах да уча, отново заобичах играта. Дори и да не бяхме спечелили Шампионската лига, пак щеше да е най-доброто решение, което можех да взема”, обяснява Кели.
В Шампионска лига “артилеристите” записаха загуба с 1:2 у дома от “Олимпик Лион”, после обаче отидоха във Франция и смазаха осемкратните носителки на трофея с 4:1. След това на финала в Лисабон надиграха и “Барселона”. Спечелиха втора титла в най-силния европейски клубен турнир.
Последва лудото лято на Англия, в което страната отново покори Европа, водена от Клоуи Кели.
Всички вече казват, че тя е Дейвид Бекъм на женския футбол. Не само заради качествата ѝ, но и заради културното ѝ влияние.
"Намираме се в повратен момент за футболния маркетинг”, смята Никола Кемп, директор на маркетинговата агенция Creativebrief.
“Кели демонстрира страст и дързост на терена, които могат да бъдат използвани с комерсиална цел. Очаквам повишаване на инвестициите в това направление.
Брандовете обичат да бъдат част от промяната, а в момента Кели е централна фигура в революцията в женския футбол в културно отношение”, добавя той.
Самата футболистка много добре осъзнава това:
“Като жена от Лондон във футбола — особено сега, когато играта е толкова видима — хората гледат към теб. Млади момичета те виждат. Не само в спорта, но и в модата, в живота. Но аз не играя роля. Просто харесвам това, което харесвам. Оставам вярна на себе си. Винаги така съм искала да живея живота си”.
“Фокусът ми винаги ще бъде върху футбола, но извън терена? Там показваш характера си. Там създаваш връзка с хората. Когато един ден погледна назад към кариерата си, няма да виждам само трофеи. Ще виждам и онези моменти, които оформят цяла култура. Това е животът. Това е моят живот. И не бих го променила за нищо на света”.
