Новият тенис сезон винаги е съпътстван от позитивна енергия – играчите са отпочинали и пристигат в Австралия пълни с надежди. Феновете също са зажаднели за любимия спорт.
Тази година обаче беше по-различна. Още от първия ден на ATP Cup темата „Новак Джокович“ заглуши всички останали, а с наближаването на Australian Open и развоя на събитията, шумът покрай нея ставаше все по-оглушителен.
След редица изслушвания в съда и обрати в решенията, световният №1 все пак бе депортиран в първия ден от турнира. Другите участници нямаха общо с тази история – бяха покрили нужните изисквания, за да участват, но вместо да се потопят във вълнението от началото на първата надпревара от Големия шлем за сезона, трябваше да се чувстват некомфортно от драматичните обстоятелства, покрай които започваше той.
Пресконференциите бяха залети от въпроси за Джокович и докато някои решиха да заемат позиция, отговорът на Наоми Осака обобщава настроението на повечето играчи: „Мнението ми ще помогне ли с нещо?“
Въпреки всичко това, последвалите две седмици демонстрираха триумфа на спорта над политическите и социални проблеми. Да, той трябва да се съобразява и да дава пример, но същевременно основната му цел е да носи удоволствие на състезатели и зрители, да им помогне да се откъснат от ежедневните терзания.
Australian Open 2022 изпълни тази мисия безупречно.
Първата голяма история на турнира бе тази на Ализе Корне. На 32 години тя записа своето 60-то поредно участие на турнир от Големия шлем. Започна с победа над единствената българска представителка в схемата Виктория Томова, след което най-после дочака своя славен момент.
Тя за пръв път се класира за четвъртфинал на „мейджър“, а интервюто ѝ с Йелена Докич на корта бе сред най-топлите кадри от надпреварата – въпреки емоциите, тя не пропусна да почете кариерата на австралийката и да изкаже възхищението си от начина, по който е успяла да продължи напред в развитието си след травмиращите преживени години на домашно насилие.
Гаел Монфис отпадна драматично на четвъртфиналите от Матео Беретини, но в последвалата пресконференция в 1 след полунощ също успя да разчувства феновете. Ясно е, че на 35 години шансовете пред него ще стават все по-малко, но той заяви, че няма да спре да гони първия си трофей от Големия шлем:
„През цялата си кариера никога не взех правилното решение на корта. Нямам проблеми с това. Но вярвам, че мога поне веднъж да го направя. Преди да се откажа, вярвам, че поне веднъж ще успея.“
Турнирите на двойки винаги остават в сянката на шоуто на сингъл, но не и през 2022 в Австралия. Не и когато Ник Кирьос и Танаси Кокинакис решат да взривят трибуните със съвместното си участие и да извървят докрай пътя до трофея.
Мачовете им създадоха може би най-добрата атмосфера за последните две седмици, като само феноменалният финал на сингъл при мъжете може да се конкурира с тях.
Бъдещето на тениса също бе представено достойно – Карлос Алкарас остана на крачка от това да елиминира световния №7 Матео Беретини в петсетов епичен сблъсък, а при девойките видяхме първите участнички от Кения и Иран, които успяха да запишат победа в турнир от Големия шлем.
Не липсваха и вдъхновяващи истории за силата на човешкия дух. Преди девет месеца Даниел Колинс се тежка операция за премахване на киста с размерите на тенис топка от матката ѝ, а в Мелбърн стигна до първия си финал от Шлема.
Ашли Барти запази титлата в Австралия – мачът ѝ за трофея срещу Колинс бе гледан от рекорден брой зрители в страната – 3.577 милиона.
Ден по-късно дойде и черешката на тортата. Финалът между Рафаел Надал и Даниил Медведев ще остане среч вечната класика на тениса.
Рафа премина през операция на крака преди само шест месеца, като травмата му е нелечима и продължава да му носи болка на корта. Дори само класирането за последния мач от надпреварата го накара да се разчувства и разплаче.
Очакванията бяха силите му да не са достатъчни за победа над световния №2, който през последните сезони се установи като може би най-добрия играч на твърди кортове в Тура.
Даниил поведе с 2-0 сета. Никой не можеше да повярва какво последва – 35-годишният Надал се пребори за обрат и след пет часа и половина битка от най-висока класа, вдигна своя рекорден 21-ви трофей от Шлема.
Шумът от случая с Джокович заглъхваше все повече с всеки изминал мач и в последните етапи на надпреварата феновете бяха вече изцяло погълнати от случващото се на корта. Спортът отново свърши своята работа и превърна дори очертаващия се кошмар в празник.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
