Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Бойко Борисов вече няма да ни пази от комунистите.
Кабинетът с премиер Росен Желязков прекрачи червена линия, която лидерът на ГЕРБ никога не беше минавал. И макар на пръв поглед съюзът с БСП да е нищо на фона на цялостната политическа криза, партията на Борисов има избиратели, които вярват в две неща: едното е, че гласуват за антикомунист, а второто е - че дават "евроатлантически" вот.
Станахме свидетели и на най-дълго постигания консенсус за реализиране на първи мандат в новата история на България. Това продължи от 27 октомври, когато бяха изборите, до 15 януари.
Няма как да не направи впечатление, че парламентарното единодушие Борислав Сарафов да не става титулярен главен прокурор е в удивителен синхрон със “снаждането” (както успешно нарекоха сглобяването на кабинета в Х) на новата власт.
Което означава само едно - властта е разпределена на много по-дълбоко ниво от министерските кабинети. Както се видя в истинската “сглобка”, министрите са просто манекени на витрина - под тях са заместниците им, агенции, регулатори и така чак до политическата квота сред членовете на Висшия съдебен съвет - основният кадрови орган на съдебната власт.
Последната е много важна за гражданското общество - не само от гледната точка на справедливост за отделния индивид, но и като залог за това, на което в САЩ му казват “Checks and balances” - гаранцията, че нито една политическа власт няма да вземе абсолютен контрол и да подчини независимата съдебна власт.
Няколко неща правят силно впечатление в кабинета "Желязков" извън факта, че в състава му има една-единствена жена в лицето на Теменужка Петкова като министър на финансите. Урсула фон дер Лайен със сигурност не харесва това.
Първото е, че досега основните разделителни линии в обществото бяха две, без да може да им се намери пресечна точка. Едната е по оста прозападна - проруска ориентация, а втората е свързана с желанието за антикорупционни политики. По тези две линии новият кабинет няма претенцията да се дефинира.
Той не е отявлено прозападен, въпреки записаната подкрепа за териториалната цялост на Украйна, защото присъствието на Теменужка Петкова напомня за строежа на “Турски поток” през България - газопровод, който помогна на Русия да заобиколи Украйна и на практика направи войната възможна. Напомня и за прословутата “пътна карта” за развитие на българската газопреносна мрежа, договорена с руския гигант “Газпром” - документ, който после безследно изчезва.
Няма как да е и заради името на Борислав Гуцанов. Макар и като социален министър да е в изолация от международните дела, той е един от най-отявлените русофили в БСП.
И най-вече не може да е заради безличната фигура на външния министър - Георг Георгиев, за когото поне българската еврокомисарка Екатерина Захариева може да каже повече. Кариерният връх на Георг Гоергиев е като зам.-министър на Захариева в МВНР.
Колкото до антикорупционната линия - макар да е записана в коалиционното споразумение, никое от имената в кабинета не изглежда да има амбициите на Моника Маковей. Все пак трябва да признаем, че в коалиционното споразумение стои едно изречение, което изглежда като изостанало от черновата на меморандума с "Демократична България".
А именно “Прекратяване на нелегитимните влияния от политически партии и техните лидери в съдебната и изпълнителната власт”.
Привидно неосребрената подкрепа на онзи, който някога ковеше обръчите от фирми около властта - Ахмед Доган, също е много знакова за новата власт. Интуицията за участието в парламентарното мнозинство там ни води повече към проблемите на ДПС - Доган с прокуратурата, отколкото към някаква политическа логика.
И именно в словосъчетанието “проблеми с прокуратурата” се крие и най-малкото общо кратно във формулата на този кабинет. Кой държи прокуратурата у нас вече е риторичен въпрос.
Петима от 21 министри и вицепремиери са били клиенти на прокуратурата.
Манол Генов (околна среда и води), Гроздан Караджов (вицепремиер), Мирослав Боршош (туризъм), Росен Желязков (премиер), Даниел Митов (вътрешен министър), Борислав Гуцанов (вицепремиер).
Това, че прокуратурата в България проверява някого и го разкарва по съдилищата като мечка на синджир, не означава непременно, че е виновен. Част от тези хора като Даниел Митов осъдиха прокуратурата, но за всички остана “леката уплаха”.
Какво да се очаква от такъв кабинет е интересен въпрос. Документът за съставянето му е така написан, че след всяка категорична заявка има добавено нещо “спрямо националния интерес”. Ядрените мощности, които ще се строят, за някои може да са "Белене", а подкрепата за минната индустрия би могла да е раздяла с ПВУ.
Времето обаче много бързо ще покаже. Първият голям тест ще дойде още този петък, когато излязат данните на Евростат за инфлацията.
Ще тупаме ли топката, както би могло да се чете записаното в коалиционното споразумение: “Продължаване на усилията за членство на България в еврозоната”, или ще се предприемат активни действия, така че на 1 януари 2026 г. година Бойко Борисов да може да се похвали и с тази последна “боядисана стена” на многострадалното българското членство в Европейския съюз.
