Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
- Поправки или грешки има в 20,9% от проверените протоколи;
- Районните комисии приемат протоколи с грешки;
- Няма установени следи от грешки в машинното броене или изкривяване на вота от софтуера.
Това са основните изводи от проверка на Центъра за изборни изследвания към Нов български университет (НБУ) след първия тур на президентските избори.
Поправки или грешки има във всеки пети протокол, проверен от Центъра. Изследването обхваща 1197 протокола и сравнява записаните в машините резултати с данните от ръчното броене на хартиените разписки.
Изследователите не откриват следи от грешки при машинното броене или данни софтуерът да е изкривил вота. Според тях повечето разминавания се обясняват с очевидни човешки грешки при броенето и попълването на протоколите.
Поправки или грешки има в 250 от проверените протоколи, или 20,9%. В този брой влизат и документите, в които сгрешена цифра е зачеркната и коригирана.
В окончателния си вид 48 протокола, или 4% от проверените, продължават да се разминават с машинните резултати.
При 71% от случаите с разминаване общият брой на разписките съвпада с броя на гласовете, записани в машината. Разликата е в разпределението им между кандидатите. В останалите случаи разписките са повече или по-малко от отчетените от устройството гласове.
Проверката открива и повтарящ се проблем при попълването на документите. В над 100 протокола една и съща точка е попълнена грешно. Авторите определят това като „систематично неразбиране на формуляра“.
Според изследването заложената проверка в протокола не сработва, за да покаже грешката на секционната избирателна комисия. В повечето случаи районната комисия приема документа въпреки нея.
Общо сгрешените гласове са 147 от 134 522 проверени, или 0,11%.
Изследването установява и технически проблем с отпечатването на част от разписките. В 16 протокола, или 1,3% от проверените, има разписки, от които вотът не може да се установи.
Авторите посочват и липса на прозрачност. Числата от контролното преброяване не са включени в отворените данни, публикувани от ЦИК. За да направят сравнението, изследователите трябва да отварят сканираните протоколи.
Ръчното броене е извършено от самите секционни комисии в края на изборния ден, след отпечатването на машинните резултати.
Авторите уточняват, че добрата практика е подобна проверка да се прави извън секциите от хора, които не са участвали в организирането на гласуването там. Според тях видеонаблюдението при броенето частично компенсира този недостатък.
