Българският футбол е "на печалба" от извършени трансфери на стойност 60 млн. евро. Това се твърди в данни на Международния център за спортни изследвания (CIES). Информацията е базирана на финансовите отчети за трансферните операции, регистрирани през последното десетилетие (2015 - 2024) от клубовете в 57 първенства от цял свят.
И макар новината да обиколи много водещи медии у нас, тя по-скоро кара “футболните хора” да повдигат невярващо вежди.
На хартия нещата изглеждат по един начин, на практика обаче картинката е следната:
- българският футболен шампионат изобщо не е на печалба;
- съставен е от отбори, които много често са потънали в дългове (в повечето случаи към НАП);
- продуктът е непродаваем, а системата произвежда играчи, които не са конкурентоспособни.
Данните на CIES сочат, че през разгледания период приходите от изходящи трансфери на клубовете от Първа лига са 138 млн. евро, а разходите за покупки на футболисти са 78 млн. евро. Именно това оформя и общия плюс от 60 млн. евро, който нарежда България на 39-о място по сумарна печалба от тези сделки.
“Това е механично пренасяне на числа. Правене за трансфери средно по 7 млн. евро на година е стойност, която е абсолюно невярна. Няма начин. Дори обаче да приемем, че е така, при правенето на сметката трябва да се има предвид каква е себестойността на играчите, преди да бъдат продавани. Клубовете плащат заплати, квартири, застраховки и други разходи по Наредбата за първенствата и турнирите на БФС, както и разходите по техническо и административно обезпечаване по изискванията на ФИФА и УЕФА”, коментира Петьо Костадинов за “Булевард България”.
Той е съучредител и член на Българската асоциация на футболните агенти, както и един от най-успешните агенти в България. През 90-те години на миналия век e търговски директор на ЦСКА по времето на Илия Павлов на стадион "Българска армия”. Години по-късно футболните трансфери се превръщат в негов бизнес, като по различни сделки е работил с повечето водещи български играчи.
“Трансферите не са напременно печалба. Това може да са средства, които са необходими за бюджета, за да се покриват разходи. Много български клубове продължават да стоят в дългови позиции, особено към НАП. Дори и тази информация да е вярна, а тя не е, българските клубове не са на печалба 60 млн., те са привлекли в бюджетите си 60 млн. Това не е печалба”.
“Бюджетите, които се обявяват като трансфери, включват и договора на състезателя, а не само сумата, за която е купен. В топ 5 първенствата, когато един клуб харчи милиони, сключва и 5-годишни договори за милиони. Следователно, това е още една стойност”, обяснява Костадинов.
“В никакъв случай не е възможно изходящите трансфери от Първа лига в последните 10 години да са на стойност 138 млн. евро. Това би означавало, че на сезон приходите са над 13 млн. евро, или над 26 млн. лева - близо 40% от бюджетите на клубовете в България”.
Реалистичната цел е шампионатът ни да опита поне да се приближи до цитираните печалби. За Красимир Корсачки “Лудогорец” си остава единственият българки тим, който би могъл в определени сезони да печели.
“Лудогорец” вече е утвърден като марка е Европа. За да продадеш играч на добра цена, трябва да имаш име. За да се изграждат български играчи, трябва да има конкурентна среда, в която момчетата да израстват. Преди няколко години, когато “Левски” имаше финансови проблеми, разчиташе предимно на български играчи и на момчета от школата, но след това те на направиха големи трансфери, защото просто нямаше конкуренция в отбора”.
Корсачки има над 10-годишен опит като футболен треньор. Бил е част от елитните академии на големи клубове като английските “Арсенал”, “Уест Хем” и “Чарлтън”, работил е и като скаут във водещи клубове на Острова.
“Ще дам пример с Англия. Преди няколко години те изработиха план за развитие на професионални футболисти със заложени определени правила за академиите в страната. Школите са разделени на категории, като всички състезатели са скаутирани - не може едно дете да дойде и да почне да играе веднага, то трябва да бъде забелязано от скаут. Това нещо в България е на много ниско ниво”.
Актуалният договор за телевизионните права на Първа лига осигурява 6,5 млн. лв. на сезон.
Доклади на УЕФА показват, че около 7% от приходите на отборите в България идват от телевизионни права. Всички лиги в топ 20 на УЕФА разчитат в по-голяма степен на телевизионните права, като в Англия това е над половината бюджет. В Румъния и Турция около 40% от приходи на отборите идват от ТВ права, а в Гърция и Полша са в рамките на 20-25%.
Малкото пари от продадени права поставят в зависимост отборите от бетинг компании. На практика у нас няма отбор, чийто генерален спонсор да не е компания за хазарт.
“Няма спортно-технически аргументи, които да ни дават оптимизъм, че имаме продукт, който можем да продаваме. Ние нямаме продукт и нямаме състезатели, които да можем да продадем дори на Мадагаскар. Нямаме футболисти, които да са конкурентни и затова нямаме никой в топ 5 първенствата”, е оценката на Петьо Костадинов.
Последните български футболисти, които са били водещи фигури в някое от топ 5 първенствата (Англия, Италия, Испания, Франция и Германия) са Димитър Бербатов, Стилиян Петров и Мартин Петров. Това е период отпреди повече от 15 години. В последните 10 не е имало български представител, който да е звезда на топ отбор.
“Ние трябва да създадем футболисти за топ 5 първенствата, това е единственият начин да се развиваме. Така, както ако някой иска да учи опера, се записва в класа на Райна Кабаиванска, нищо че тя живее в Италия, така трябва да бъдем горе и когато някой иска да учи футбол”, казва Костадинов.
Ако нищо не се промени, прогнозата му е, че в българския шампионат ще се увеличи броят на чуждестранните играчи. Неговата работа като футболен агент го кара да посещава и по-екзотични дестинации в търсене на таланти, защото става все по-трудно да предлага българи.
“Ние няма да изненадаме клубове от Западна Европа с играчи от същия регион. Те отдавна са ги прослушали. Затова трябва с колегите ми да ходим около водопада Виктория да търсим играчи, които да можем да предложим от гледна точка на бизнеса. Мои приятели, с които работя, хукнаха към Южна Америка. Там вече предлагането е много голямо”.
“В Англия например има 30 отбора от първа категория със селектирани деца. Бюджетът им е осигурен, имат си треньори, скаути, анализатори. Получава се един затворен проект, в който на футболистите се прави план до влизането им в професионалния футбол. В България няма конкуренция в ранните възрасти, а когато играчите вече са на 15 години, имат изградени много лоши навици”, казва Красимир Корсачки.
Той прави и сравнение между България и останалите страни от Балканите:
“Манталитетът е на друго ниво. У нас всеки работи за себе си. Разберем ли, че всеки работи за другия, а не за себе си, нещата може да се случат с по-бързи темпове. Има млади треньори, които искат да се учат, показват качества. Когато обаче самата среда не е добра за работа, много трудно може да развиеш и състезатели, и специалисти”.
Друга голяма трудност, за която Костадинов напомня, е “родителският фактор” във футбола.
“Ние, агентите, сме стратези на една кариера, но нещата стават сложни, когато се сблъскаме с родители, произвели 2 лв. повече в джоба си. През последния месец прегледах основните мачове на водещите школи във възрастова група до 17 години, няма нито един, който може да отиде в академия, в която той да е конкурентен. Получава се брутална разлика между това, което професионалистите виждаме на терена, и мечтите на родителите и фигурите, които рисуват в собственото си съзнание”.
Равносметката показва, че “български клуб на печалба” е или утопия, или много рядко срещано явление. А причините са: слаба конкуренция, липса на установена методика на работа в академиите и финансово зависими отбори, за които краткосочният резултат на терена е определящ, вместо дългосрочната стратегия.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
