Мегатъргът за сметосъбирането на София в следващите 5 години трябваше да направи столицата по-чиста на добра цена - заради очакваната конкуренция между фирмите кандидати, а услугата да стане и по-прозрачна, и по-технологична. Само че добрите намерения на Столичната община се сблъскаха челно с реалността.
Обществената поръчка се превърна в драматичен сюжет, белязан от предизвикана липса на конкуренция, необяснимо завишени двойно, тройно и дори четворно цени от прогнозните, заложени от общината, сериозни съмнения за натиск и мръсни номера.
Самите оферти се оказаха доста по-малко от броя на участвалите фирми, а стойността им - за над 800 млн. лв. при прогнозирани 429,5 млн. лв. за всички райони.
Оказа се, че фирми отказаха да отворят офертите си, една изненадващо загуби лиценза си и това я дисквалифицира, четири камиона на друга бяха опожарени, но МВР не знае от кого. В резултат в много от районите остана само по един кандидат да чисти, а в един от тях изобщо няма кой да чисти. Зад основните кандидати, особено тези, които предлагат баснословни цени, надничат имена като Христофорос Аманатидис — Таки, както досега надничаше Румен Гайтански-Вълка.
Решението дали търгът да бъде прекратен, дали това може да стане само в някои от районите, или ще бъдат подписани 5-годишни договори навсякъде, предстои да бъде взето. Общината има твърде малко полезни ходове, а настоящите договори изтичат. Може ли да не се стигне до (организирана отвън) криза с боклука, каквато София вече е виждала?
А сега накъде?
Ако Столичната община се съгласи със предложените ѝ завишени цени за сметосъбирането, софиянци ще плащат в пъти по-висока такса смет, а контролът над боклука ще остане в ръцете на ограничен кръг фирми, повечето от които свързвани с Христофорос Аманатидис — Таки.
Пред общината има няколко възможни хода:
- Прекратяване на обществената поръчка или части от нея — Законът за обществените поръчки дава възможност на Столичната община да прекрати търга при липса на конкуренция или при съществени нарушения. Това би бил сериозен политически ход, но и тежко решение, защото сроковете на действащите договори за сметосъбиране изтичат и има риск от криза с боклука. Решение за прекратяване освен това може да бъде и обжалвано от участниците в процедурата.
- Обявяване на нова поръчка — с прецизирани критерии и ясни лимити за цени. Този вариант е функция на първата стъпка, но изисква много време. А общината време няма.
- Временен вариант чрез общинско дружество — кметът може да възложи на общинското дружество да поеме дейности по сметосъбиране до успешното приключване на обществена поръчка за всички столични райони. Тук няма друг риск, освен това общинско дружество да се окаже без капацитет - тоест без нужната техника и работници, за да чисти София или части от нея.
Третия вариант вече на практика се тества. Общинското дружество "Софекострой" вече обслужва район “Красна поляна”, а от края на тази седмица ще чисти и проблемната Зона 6 - “Люлин” и “Красно село”. Досега двата големи столични района се почистваха от "Зауба" ЕАД на Румен Гайтански-Вълка, но многогодишният договор изтече още през пролетта. На 4 октомври приключва и максималният срок по удължаването му. За да не потънат районите в боклук се намесва "Софеокстрой".
Дали е възможно този вариант да се приложи и за останалите райони на София, в които договорите за почистване изтичат в края на година? Труден въпрос. "Софекострой" обаче има ограничен капацитет и няма как да се справи със собствена техника и персонал с почистването на почти цяла София.
Може обаче да вземе техника под наем или да избере подизпълнители. Така Васил Терзиев и общината ще получат време, за да направят нова обществена поръчка и да не допуснат сключването на неизгодни за столицата договори, които извиват ръцете на местната власт и ще бъдат платени от софиянци.
Но още по-интересно е как се стигна дотук.
Къде се разминаха плановете и реалността?
Търгът за почистването на София беше обявен от екипа на кмета Васил Терзиев след повече от година подготовка - с идеята да бъде революция в начина, по който се чисти столицата. Процедурата е разделена на седем подзони, като за всяка от тях се изискваха оферти, обхващащи както текущата система за почистване, така и бъдеща автоматизирана система. Допуснати бяха за участие фирми с по-малко опит и оборот, но бяха завишени заложените в проекта за договор потенциалните санкции при неизпълнение на работата.
В изискванията общината посочи прогнозна стойност, но не и пределна цена. Намеренията зад този ход бяха да се даде възможност на фирмите да предложат най-добрите според тях решения за чистенето на града. Идеята обаче беше изопачена, а липсата на максимално допустима цена отвори вратата за драматични ценови разлики, надхвърлящи в пъти прогнозите.
Дори това обаче не би било толкова голям проблем, ако имаше конкуренция. Такава обаче няма или по-точно не остана.
В шест от седемте зони има само по една отворена оферта. А за Зона 3, в която влизат кварталите “Подуяне”, “Изгрев” и “Слатина”, не остана нито един желаещ да чисти. На финалната права някои от фирмите отказаха дори да отворят ценовите си предложения, което на практика ги дисквалифицира.
Най-спорната ситуация се получи в зоните „Люлин“ и „Красно село“, където единственият кандидат — консорциум, свързван с Христофорос Аманатидис -Таки, предложи цена над два пъти по-висока от прогнозната.
Същевременно турската фирма, която имаше оферта близка до прогнозната, се отказа, след като някой запали четири от камионите ѝ, а МВР повече от 2 месеца не успява да разбере кой е този някой и защо.
Кой иска да овладее боклука на София?
Отговорът може да бъде сведен основно до две имена: Христофорос Аманатидис — Таки и Румен Гайтански - Вълка.
Гайтански първоначално не кандидатства за почистване на нито една от зоните, въпреки че до момента отговаряше за сметосъбирането в голяма част от столицата. Впоследствие се включи в надпреварата и сега неговата фирма “Зауба” ЕАД е единственият кандидат за почистване на Зона 1 - "Средец, Лозенец и Студентски град". Офертата му дори не е близо до прогнозната стойност от 68, 3 млн. лв. без ДДС. Вълка иска за услугата 3,5 пъти повече пари - 243,6 млн. лв. без ДДС.
Таки, от друга страна, не участва в търга с фирма на свое име, а чрез свързваната с него “Транс 2005”, която участва в обединението “Почистване Триадица”. “Транс 2005” е била част от “Новита Холдинг груп” до месец април тази година. Холдингът е придобит от Аманатидис през 2006 г., а впоследствие е прехвърлен на други лица. Към настоящия момент собственик на капитала е компания на финансиста Димитър Цеков, който се смята за дългогодишен партньор на Таки.
В търга за боклука на София “Почистване Триадица” остана единственият кандидат в две зони - 6 и 7.
В Зона 6, която обхваща “Люлин” и “Красно село” до последния етап стигнаха двама кандидати - консорциумът, свързван с Таки, и турския участник "Норм Санаи Юрюнлери Ималят Ве Дъш Тиджарет Лимитед Ширкети”. Точно камиони на турската фирма бяха подпалени, след което тя директно оттегли офертата си. Прогнозната стойност на общината е близо 67 млн. лв без ДДС, офертата на консорциума - 189 млн. лв. без ДДС.
В Зона 7 - „Възраждане“, „Оборище“ и „Триадица – център" също беше отворена само една оферта, отново на “Почистване Триадица”. Тя е за 175,4 млн. лв. при четири пъти по-ниската прогнозна стойност от 43.4 млн. лв. без ДДС.
Фирмите, свързвани с Таки и Гайтански, имат сериозен дял в почистването не само в София, но и в други градове в България. “Транс 2025” участва в сметосъбирането на Пловдив, а заедно с фирма на Румен Гайтански чисти и Бургас. В тези градове цените на сметопочистването са се вдигнали с 90% спрямо предишните договори, а такса смет, заплащана от гражданите, се е увеличила двойно.
Съпредседателят на “Да, България” Ивайло Мирчев коментира, че боклукът се е превърнал в схема за присвояване на милиони, а Таки успешно е обхванал тази дейност.
"Г-н Таки, който е близък партньор на (Бойко) Борисов и на (Делян) Пеевски, по-известен като седмия премиер, защото взе боклука на Бургас, взе боклука на Пловдив, сега опитва да вземе боклука на София, взе продуктовите такси и вече му се събират около 2 млрд. лв. годишни приходи само от бюджета на държавата", каза още Мирчев.
"Продуктовите такси" са онези такси за рециклиране, които купувачът на всеки електроуред плаща еднократно като част от цената, но няколкото държавно лицензирани компании, които събират тези пари, обявиха заедно, че ги вдигат около 10 пъти.
Според информация на “Капитал” Таки всъщност вече отговаря за част от боклука на София и то от три години насам. Фирма, която непряко се свързва с него - “Еко клийн сървиз” - отговаря за сметосъбирането в два столични района - “Витоша” и “Овча купел”. Това означава, че ако Таки спечели и настоящия търг, ще контролира над 2/3 от боклука на София. Това носи пари, но още по-важно е, че дава и инструмент за политически натиск, какъвто е използван неведнъж в годините назад.
В настоящия конкурс желание да чистят София имат още две обединения:
- "БКС Чистота", което е единствен кандидат за почистване на Зона 2 и Зона 5. Предложението за “Искър”, “Панчарево” и “Кремиковци” е с 4 млн. лв под прогнозната стойност на община. Офертата за почистване на “Банкя”, “Връбница” и “Нови Искър” обаче е за 113 млн. лв. при прогноза от 48 млн. лв
- Турската компания с подпалените камиони "Норм Санаи Юрюнлери Ималят Ве Дъш Тиджарет Лимитед Ширкети”. Тя е подала оферта и за Зона 4 - “Илинден”, “Надежда” и “Сердика”, която е с цели 14 млн. под прогнозната стойност на общината.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
