Градският транспорт пристига с грохот, но вие чувате тропота на карета. Олющеният град прелита през прозореца на автобуса, но вие виждате фризирани чемшири и великолепни бели имения. В лепкавата жега спътникът ви вади пластмасова бутилка и отпива жадно, а вие вадите термос с английски чай и отпивате надменно. Час по-късно съседката от „Дружба 1“ се провиква, че прането ви капе на терасата ѝ. Excuse me!? Пране? Та вие живеете във висшето лондонско общество от 19 век и познавате семейство Бриджъртън!
Фантазията за аристократичен, дързък и романтичен живот е обсебваща и неслучайно милиони по света са запленени по „Бриджъртън“ (Bridgerton) - поредицата романи на американската писателка Джулия Куин, която разказва за приключенията на многобройните членове на семейство Бриджъртън. Романтичната сага връща блясъка на един специфичен литературен жанр - историческия романс и се превръща в хит с екранизацията си по Netflix.
Последният трети сезон на сериала събра милиони пред екраните. Стрийминг компанията отчете 45 милиона гледания през първата седмица от излъчването му, като около 75% от аудиторията е от жени.
Всичко обаче започва с книжната поредица за семейство Бриджъртън, която въвежда читателите в лондонското висше общество и ги кара да се влюбят в Джорджианската епоха (1714 - 1837), през която кралете гордо носят името Джордж.
Реплика по реплика те са потопени в романтиката от началото на 19 век и дори забравят, че първите десетилетия, популярни като Регентството, не са особено привлекателни. Този период все още носи белезите на едрата шарка и се осветява от мъждив фенер (да, в онези дни електричеството е мистериозна сила и май само Франкенщайн, чудовището на Мери Шели, го „бие тока“).
Литературната сага за Бриджъртън стартира през 1813-а. Годината, вероятно, не е избрана случайно - тогава е публикуван и романът „Гордост и предразсъдъци“ на Джейн Остин, който не само описва ограниченията на джорджианския начин на живот, но и се бунтува срещу тях. Съвременните американски авторки на исторически романси следват пътя, прокаран от непокорната Джейн. Те отмерват пулса на неомъжените дами от началото на 19 век. Векът, в който бракът е съдбовно решение, а най-важният въпрос е: „Любовта, парите или и двете?“.
Това не е учебник по история
Джулия Куин и най-голямата ѝ конкурентка в жанра „исторически романс“ - Елоиза Джеймс, сякаш улавят магията на онова време с мрежа за пеперуди и майсторски описват размяната на влюбени погледи в балната зала; мрачната сила на интригата, несигурната траектория на пръстите, следващи луничките от скулата до ключицата; страстта, изписана с елегантен почерк върху парче хартия.
Литературните сноби не крият пренебрежението си към сюжетите, в които дръзки жени се борят за любовта с всички средства. Според тях историческите романси се фокусират само върху аристокрацията и приятното лице на индустриалната революция, когато британските кораби обикалят света, фабриките пушат, влаковете препускат, а лорд Байрон си плюнчи перото. Къде остават безработицата и претъпканите градове-клоаки по време на Регенството, недоволстват някои критици.
Джулия Куин не мисли да се оправдава: „Книгите ми не са учебник по история“, казва американката. Истинското ѝ име е Джулия Потинджър, завършила е история на изкуството в Харвард и се е отказала от медицина в Йейл, за да може да стане писател на пълно работно време. Да, тя знае, че по време на Регентството във Великобритания никой не си е миел зъбите всеки ден. Но пламенно защитава тезата, че в историческите романси няма място за лош дъх!
Елоиза Джеймс също не се вслушва в претенциозната литературна критика. В романа си „Отчаяни херцогини“ разиграва серия опасни ходове между невинната дъщеря на маркиз и опитен херцог, притежаващ изключителен талант в шахмата и разврата. Стилът на романа е безупречен, а детайлите от епохата са изключително прецизни.
Най-любопитното е, че зад псевдонима Елоиза Джеймс стои професор Мери Блай - възпитаничка на Харвард, магистър по философия от Оксфорд и докторант по ренесансови изследвания от Йейл. След като първият ѝ исторически романс е обявен за бестселър, тя излиза публично, за да покаже, че не се притеснява нито от жанра, в който твори, нито от читателите си. А академичните ѝ изследвания се превръщат във вдъхновение за следващите ѝ литературни творби.
Билети за бала на кралицата
Джорджианският съспенс, създаден от Джулия Куин, Елоиза Джеймс и тяхната по-далечна „сестра по перо“ Диана Габалдон (авторката на „Друговремец“), е неустоим за милиони читатели. Но историческите романси палят не само тяхното въображение.
Шонда Раймс, създателката на хитовите сериали "Анатомията на Грей" (Grey's Anatomy) и "Скандал" (Scandal), бързо разпознава потенциала на романите от поредицата "Бриджъртън" и решава да ги адаптира за телевизията. Продуцентската ѝ компания Shondaland поема проекта и екранизацията се превръща в огромен успех за Netflix.
„Бях убедена, че трябва да превърнем тези луди, горещи и секси романи в сериал!“, казва тя пред изданието "Hollywood Reporter".
Сериалът съчетава изтънченост, интриги, попкултурни препратки и визуално изящество. Всеки епизод започва с британската легенда и актриса Джули Андрюс, която озвучава гласа зад клюкарския бюлетин на лейди Уисълдаун, докато в саундтрака звучат оркестърни изпълнения на хитове на Били Айлиш и Тейлър Суифт.
Зрителите от другата страна на океана са особено впечатлени от появата на чернокожата кралица Шарлът, която според някои изследователи има реален исторически прототип с афроамерикански корени.
„Бриджъртън“ повишава до лудост апетита за романтика, шлейфове и поклони. Скоро в продажба са пуснати и първите билети за „Балът на кралицата“ - събитие, което привлича стотици в Ню Йорк, Минеаполис, Денвър, Торонто, Атланта, Сан Франциско, Монреал, Вашингтон, Чикаго и Лос Анжелис.
Облечени по последния писък на модата, но тази от 1813 г., гостите попадат в пищна бална зала, смесват се с танцуващите, вдигат чаши с шампанско, правят реверанс пред „кралицата“ и позират за портрети. А в полунощ, преди часовникът да удари 12, новопокръстените „джорджианки“ се отправят към дома с диадеми, сервизи и сувенири с логото на "Бриджъртън", докато пътуват в багажниците на техните „карети“, задвижвани от стотици конски сили.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук: