Спортуването на чист въздух е един от най-добрите начини за запазване на добро физическо и психическо здраве - и това важи както за извънредното положение, така и за живота в нормални условия.
Въпреки това мерките за безопасност в България, въведени по време на извънредното положение, затвориха достъпа на любителите-бегачи и атлетите до парковите алеи. Постепенното вдигане на тази забрана (под наблюдение) доведе до предупреждения от страна на ръководството на щаба за Covid-19, че "ситуацията ще се влоши".
Опасенията за евентуално предаване на вируса между напълно непознати хора, разминаващи се в парка, вероятно тревожи мнозина.
Но колко аргументирани са тези предположения?
Vox правят анализ на последните изследвания по темата за разпространението на коронавируса по въздушно-капков път, като стигат до извода, че опасността от зараза между бегачи, велосипедисти или други спортуващи в паркове и градини е по-скоро минимална.
Рискът от зараза при индивидуален спорт на открито е много нисък, ако се спазват няколко условия:
- да поддържате 2-метрова дистанция спрямо другите хора,
- да носите маска (това се отнася и за останалите посетители в парка)
- да не попадате във високорискова група (човек над 65 г. и/или страдащ със съпътстващи хронични заболявания).
Преди няколко седмици екип от белгийски и холандски инженери публикуваха данните от свой експеримент, които създаваха тъкмо обратното впечатление - че разминаването с потенциално заразен бегач дори на 2 метра разстояние може да доведе до инфекция. Авторите на експеримента използват генератор за разпръскване на частици, с който правят симулация на вълната от капчици, излизаща от устата или носа на човек при ходене, тичане или колоездене. Резултатите им показваха, че би било добре да поддържаме поне 5 метра разстояние зад пешеходец, на 10 метра зад човек, който тича или кара колело бавно и на 20 метра зад велосипедист, който бързо. Естествено, подобно стриктно разпръскване на хората става невъзможно по улиците на градовете или по алеите на парковете.
Изследването на инженерите обаче не включва корекции, направени от вирусолози или епидемиолози. Не е подложено и на експертна рецензия, преди да се появи онлайн, а логиката му изглежда компрометирана поради липсата на отговор на два въпроса:
1) Каква е вероятността човек да бъде заразен от летящите в открития въздух вирусни частици?
2) Колко частици, съдържащи заразни вирусни клетки, трябва да бъдат погълнати от един човек, за да се стигне до инфекция?
Анализът на белгийските и холандските инженери стъпва върху презумпцията, че всяко излагане на вирусни частици в открита среда би било твърде опасно. Но това не е съвсем вярно.
Коронавирусът се предава по въздушно-капков път, което може да се случи чрез два вида носители - по-големи и по-тежки частици, които падат бързо на земята (капчици) и леки миниатюрни частици, които се изпаряват, преди да стигнат до земята (аерозоли).
При кихане или кашляне човек изхвърля през устата и носа си облаци от капчици и аерозоли, които могат да изминат между 5 и 8 метра разстояние - в зависимост от силата на въздушната струя и от липсата на предпазна преграда между лицето и околната среда (ръка, салфетка, маска).
Въпросът, на който механичните експерименти не могат да отговорят, е колко устойчив е вирусът SARS-Cov-2 в аерозолната си форма.
Рискът от зараза не може да бъде измерен с абсолютна точност, но може да се каже, че преносимостта на вируса в открити въздушни пространства е доста ниска при поддържането на дистанция между хората. Нещо повече: външните фактори като слънчевата светлина, вятърът, дъждът, температурата на въздуха и влажността също могат да окажат влияние върху заразителността и преносимостта на вируса.
Стоенето на открито не означава, че рискът е минимизиран - напротив, вирусът би могъл да се предаде между хората, ако се намират в тясна близост, в голяма група и се занимават с по-енергична активност. Но самостоятелното спортуване навън по-скоро има ниска опасност от инфекция.
За да се стигне до зараза при разминаване с болен минувач, трябва да се случи перфектна последователност от случайни събития.
Първо - достатъчно голямо количество от частици трябва да е разпръснато с достатъчно голяма сила от човека в съседство. Второ - вирусът в частиците трябва да оцелее на директната слънчева светлина, влага, вятър и други сили, които го разсейват и разпадат по естествен начин. Частиците трябва да "кацнат" точно върху горните дихателни пътища на приемника, или да попаднат върху ръцете му, с които той да докосне носа, устата или очите си. След това вирусът ще трябва да успее да премине през всички прегради в дихателната система (косъмчета в носа, секрети и др.). И най-накрая - трябва да се свърже с ACE-2 рецепторите на клетките, чрез които да зарази организма.
Не е невъзможно - но все пак е доста трудно да се случи, ако минувачите се разминават на 2-метрова дистанция и двамата носят маски.
Колко вирусни частици трябва да се погълнат, за да започне инфекцията?
Това е един от въпросите, на които учените все още нямат отговор поради липса на достатъчно научни данни. Но това, което може да се ползва като база за сравнение, е информацията за разпространението на други опасни коронавируси като MERS. При вируса, причиняващ тази болест, е необходимо вдишването на хиляди частици (до 10 000), за да се задейства процес на заразяване.
SARS-Cov-2 е доста по-вирулентен - например, един болен човек може да инфектира поне двама или трима други, докато при MERS числото на разпространение R е под единица.
Макар че не е ясно колко точно частици от SARS-Cov-2 са нужни за активиране на зараза, трябва да се има предвид, че човек не може да се разболее само от една-единствена частица. Проблемът с белгийско-холандското изследване е в това, че допуска вероятността за инфектиране от всяка възможна среща с вируса. Анализ на германски изследователи в едно от огнищата на заразата - Хайнсберг - също стигна до извода, че самото наличие на вирусна РНК върху повърхностите на предмети от бита не означава, че хората могат да се заразят от тях, защото генетичният код се задържа временно, но след това се разпада и не може повече да се възпроизведе в чужди клетки.
Данните за по-нисък риск от зараза не означава, че всички мерки за безопасност може да бъдат забравени - напротив. Редовното миене на ръце със сапун, избягването на докосването на лицето, внимателната физическа дистанция, предпазните маски и дезинфекцията на общите части са важни фактори за намаляване на нивото на зараза в градовете. Защитени трябва да останат и хората с висок риск от усложнения при евентуална зараза с Covid-19.
Но при спазване на дисциплината - индивидуалното спортуване в обществените открити пространства като паркове и градини не би трябвало да тревожи никого.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
