Проф. Хендрик Щреек е човекът, който се е сблъскал с най-много случаи на Covid-19 в цяла Германия. 42-годишният вирусолог е завършил медицина в берлинския университет "Шарите" и в момента е директор на Института по вирусология и изследване на HIV в Университета в Бон. 

Сега Щреек е в центъра на вниманието заради фундаменталното изследване, което провежда заедно със свои студенти и колеги в района на Хайнсберг в западната част на провинция Северен Рейн - Вестфалия. Това е мястото, което медиите наричат "германския Ухан", или "горещата точка" на заразата в страната. 

При население от 250 000 души, Хайнсберг има близо 1300 болни и 30 починали от Covid-19, a според учените от института "Роберт Кох" това е изключителен случай за Германия. 

За разлика от Кристиан Дростен, който ръководи оперативният щаб на национално ниво, Хендрик Щреек тръгва от най-ниската точка на заразата. 

Топ вирусологът Кристиан Дростен: Очаква ни година в извънредно положение

Топ вирусологът Кристиан Дростен: Очаква ни година в извънредно положение

Щреек поддържа тезата, че германската реакция спрямо епидемията може да се окаже твърде драстична и прибързана.

По думите му - общественият дебат по темата се фокусира прекалено много върху спекулации и прогнозни изчисления, но ако само един показател в тези математически модели е грешен, цялата сметка се разпада като къща от карти. 

"Смятам, че трябва да събираме данни и на базата на фактите да се правят препоръки и да се вземат решения", казва той в интервю за ZDF. 

Целта на работата му в Хайнсберг е да разбере по какъв начин се разпространява вирусът, за да се установи доколко ефективни са мерките за сигурност и дали препоръките за поведение на гражданите могат да се преработят. 

"В много кратък период въведохме последователност от мерки. Първо беше наложена забраната за големи събирания, после затворихме училищата, а след това дойде ограничителната мярка за излизане от дома. Колкото до последната мярка - от самото начало смятам, че трябва да изчакаме, за да видим какво се случва. Това, което решаваме днес, ще даде резултат едва след две седмици. Сега може би разбираме резултатите от първите въведени мерки. Tрябва да дадем време на вируса, за да се проявят резултатите и да си отговорим на въпроса какво върши работа и какво не. Но също толкова погрешно би било сега да отменим всички мерки и да кажем: "Готово, свършихме си работата", казва Щреек в интервю за ZDF.  

Вирусологът от Бон намира подходът на Южна Корея спрямо епидемията за най-удачен. 

"В Южна Корея се провеждат масови и многобройни тестове. И когато се открие даден клъстър от заразявания и има потвърдени случаи, точно там се въвеждат директни карантинни мерки, вместо цялата държава да се постави под карантина. Според мен това беше една много добра стратегия, която е приложима и за страна като Германия, защото ние разполагаме с възможност да провеждаме толкова много тестове", казва той.

Щреек следи с интерес и подходът на Швеция, която така и не въведе масови мерки за социална изолация, както по-голямата част от Европа. 

"Мисля, че шведите правят нещо много дръзко от политическа гледна точка, защото всяко друго правителство в момента налага много по-драстични мерки. Но според мен техният подход не е толкова погрешен, защото знаем как се пренася вирусът - чрез физическа близост и продължителен престой в компанията на заразен човек. Шведите призовават да се поддържа дистанция, да не се формират големи групи, но нормалният живот и нормалното всекидневие да продължават както и преди. Апелират за лична хигиена и сами да си обръщаме внимание - ако някой се чувства зле, да не излиза от вкъщи. Аз също не знам какво ще се случи, не знам дали болните ще се увеличат или не. Това е прогноза, която нито един  вирусолог не може да направи. Но при тези обстоятелства мисля, че не е невъзможно шведите да се справят по този начин", казва той. 

Хендрик Щреек предупреждава, че най-голямата опасност от новия коронавирус е да се допусне навлизането му в болниците, домовете за възрастни хора или в социалните домове. Резултатите от изпускането му сред уязвими групи - лежащо-болни, и хора в напреднала възраст - се виждат по примерите в Италия, Волфсбург, Вюрцбург.

Появата на вътрешноболнична инфекция е опасна и заради обезсилването на ключовия медицински персонал в разгара на епидемията. 

"С това трябва да се заемем - масово да вземем мерки за онази част от населението, за която вирусът е наистина опасен. Тях трябва да можем да опазим по-добре и да не допускаме разпространение на болестта. Не е нереалистично да правим тестове на всички лекари и медицински сестри на всеки четири дни, или на всеки седем дни. Можем да опитаме да изследваме пул, както го правят в трансфузионната медицина, при която се правят общи изследвания на кръвни банки за ХИВ и хепатит. Това са практики, с които вирусолозите и трансфузионните медици се занимават всеки ден", казва Щреек. 

Той признава, че се е изненадал от факта, че Хайнсберг не е привлякъл интереса на изследователите от института "Роберт Кох". 

"Ние бяхме донякъде резервирани, защото смятахме, че федералните служби би трябвало да го направят, все пак те дават препоръки за диагностиката. Но когато разбрахме, че институтът "Роберт Кох" не провежда такова изследване и не планира да го направи, решихме, че за нас като вирусолози е въпрос на дълг да се заемем. Разбира се, осъзнавам, че са подложени на изключително тежко натоварване, но това изследване трябва да се проведе, за да може както политиците, така и гражданите да открият отговори на въпросите си", казва той. 

Щреек отхвърля съмненията в личен конфликт между неговия екип и този на Кристиан Дростен.

"Аз ценя г-н Дростен като колега. Ценя мнението му, и неслучайно той ръководи националния референтен център за коронавирусите и е най-добрият съветник в това отношение. Но всички вирусолози работим по различен начин. Г-н Дростен работи много концентрирано върху вируса - той изхожда от вируса, за да разбере какво го прави толкова особен. Проучва, например, как той се предава от прилепите върху хората, как се размножава, и т.н. Моята работа е по-скоро е свързана с това да проверя какво прави вирусът с хората, как имунната система реагира спрямо него, каква е клиничната картина на вируса. Това, което г-н Дростен умее, не е в моята квалификация, не бих могъл да се справя толкова добре, колкото него. Но г-н Дростен не би могъл да направи толкова добре това, с което аз се занимавам. Тук не става дума за някаква конкуренция, а просто за това, че всеки има специализирана компетентност. Намирам за жалко, че подходът на управлението е монотематичен", казва Щреек. 

Теренната работа на екипа му в Хансберг е наистина всеобхватна. Отначало изследователите започват да събират информация, като минават от къща на къща. 

"Питахме хората дали са проявили симптоми, питахме ги какъв би могъл да е начинът, по който са се инфектирали, какви медикаменти и предшестващи болести имат. Едновременно с това взимахме проби от секрет и правихме кръвни тестове. В същото време, проверявахме околната среда - тествахме дали вирусът се открива върху дръжките на вратите, във въздуха, в тоалетните, върху мобилните телефони, върху дистанционното за телевизора, вземахме проби от котките.

"Открихме много вируси върху дръжките на вратите - пренесохме пробите във Вирусологията и опитахме да ги размножим, за да видим дали вирусът може да копира и дали е инфекциозен. И се оказа, че не успяваме". 

"Това означава, че сме открили квазигенетичен материал от мъртви вируси, но на това място няма живи вируси. На база на предварителните резултати може да се каже, че дръжките на вратите или на кошниците за пазаруване може да предадат инфекция само ако някой заразен човек я хване, и след него тя бъде докосната от здрав човек", казва той. 

Колко дълъг е периодът на "живот" на вируса върху тези повърхности, не се знае с точност, но Щреек дава пример с къща в Хайнсберг, обитавана от множество високозаразни хора, в която въпреки всичко не е открит жив вирус върху повърхностите на мебелите или домашните уреди.

Вирусологът посочва, че намира за изключително важно да се мисли за изходната стратегия от епидемията. 

"Затова и започнахме това изследване, за да съберем факти и да кажем: това е процентът на смъртните случаи, това е процентът на заразените хора, и това е реалното ниво на смъртност. Само така можем да видим какви са пътищата на инфекция, да видим по какъв начин се развива болестта, за да прекъснем разпространението или да го избегнем, и да преценим къде няма никакъв смисъл от карантинни мерки, къде можем да отменим забраните. Например, ние не сме чули досега някой да се е заразил от фризьорски салон, само че фризьорските салони са затворени", казва той. "Знаем относително добре, че тази инфекция не се предава от допир с предмети. Не е това пътят на инфекцията. Но знаем, че ако танцуваме в близък физически контакт или ако се веселим в голяма компания, може да възникнат много инфекции. Сега е необходимо да намерим нюансите между тези две крайности - кога може да се установи инфекция и кога не може. В крайна сметка, това трябва да бъде нашият ориентир дали можем да отменим някои определени мерки". 

"Виждам какво може да причини на хората една забрана за излизане. Самият аз имам приятели, които се питат дали след края на карантината ще могат да продължат да работят. Имам приятели, които се чудят дали ще могат да плащат наемите си в дългосрочен план. На фона на другите вируси и другите епидемии, през които сме преминали, смятам тези мерки за драстични от гледна точка на ограниченията.

"Спрете да говорите на хората за война и покажете светлина в тунела"

"Спрете да говорите на хората за война и покажете светлина в тунела"

"Не мога да го преценя, но ми се щеше да не се реагира веднага толкова агресивно, а преди всичко заедно да помислим къде искаме да стигнем. Нашата граница съвпада с лимита на капацитета за лечение в болниците. Това не е общият брой на заразените, но така и не чухме какъв е нашият ориентир? Каква е целта ни? Дали 1000 заразени на ден са прекалено много? Дали 100 заразени на ден са прекалено много? Един заразен на ден ли е прекалено много? Ние не можем да ограничим абсолютно този вирус. Когато съобщаваме колко новозаразени имаме, трябва да чуем медиците в интензивните отделения и да кажем: Ето тук е нашата граница. Естествено, имаме времево отлагане, но само те могат най-добре да оценят кои мерки са всъщност правилни и кои не", казва Хендрик Щреек. 

Прочети