"Хайде, Илон, трябва да дойдеш в България, спри да играеш игри". Така звучеше "поканата", отправена от вицепремиера Атанас Пеканов към най-богатия човек в света да посети страната ни.
Темата, тръгнала от коментар на Мъск под снимка на Белоградчишките скали, които му заприличали на кадър от играта "Elden Ring", се разви "сензационно", след като министърът на туризма Илин Димитров, който също отправи покана, се ентусиазира от имейл на предполагаем служител от SpaceX до местен ресторант и обяви, че "сговорна дружина Мъск довежда".
Ако към "новината" ала Димитров е логично да подходим много подозрително, кой да предположи, че също така подозрително и с пренебрежение ще се отнесе вицепремиерът Пеканов към видеоигрите. Призивът му сигурно е с добри намерения, но нали ако не бяха игрите, Мъск едва ли би узнал за Белоградчишките скали.
Когато думите идват от най-младия министър в кабинета - израснал в ерата на видеоигрите със своите 31 години житейски опит - отговорът някак сам си идва: "Окей, бумър" *.
Изглежда Пеканов не е чак толкова "печен", когато става дума за видеоигри и века, в който живеем, и едва ли е играл "Elden Ring".
Тя обаче е една от любимите на най-богатия човек в света, който развива любовта си към този тип забавление още в ранна възраст. Когато е на 12 години, а Пеканов не е бил роден, 51-годишният днес Мъск разработва собствена компютърна игра, наречена "Blastar". Две години по-късно продава кода на компютърно списание и печели 500 долара.
Отдавна обаче е преминал отвъд 8-битовите игри за космически кораби. В момента Мъск е собственик на космическа компания, компания за електрически автомобили, а вече и на социалната мрежа Twitter. И е най-богатият човек в света. Сам споделя, че именно видеоигрите са му помогнали да тръгне по кариерния си път.
"Вероятно нямаше да започна да програмирам, ако не бяха видеоигрите. Или нямаше да се интересувам толкова от компютри и технологии, ако не бяха те. Мисля, че видеоигрите са много мощна сила за привличането на младите към технологиите. Те имат много по-голям ефект, отколкото хората могат да си представят", казва Мъск през 2019 г.
От гледна точка на бизнеса за гейминг, числата показват, че в тях "има хляб". Индустрията включва всякакво технологично забавление от конзолни игри до апликации за мобилен телефон. Скорошно проучване на Европейската федерация за интерактивен софтуер (ISFE) разкрива цялостната картина на сектора в Европа:
- 52% от населението в Европа на възраст между 6 и 64 години играе видеоигри, като средната възраст на играчите е 31,3 години - случайно или не на такава възраст е и министър Пеканов.
- Секторът е осигурил над 98 хил. работни места в Европа през 2020 г.
Това е бранш, който разполага с убедителни примери за икономически успех в Европа, а дори и на Балканите. Пазарът за видеоигри в съседна Турция например е 18-ият по големина в света - продажбите в края на 2021 г. достигат 1,22 млрд. щатски долара, показват данни на базираната в Ирландия гейминг компания "Allcorect Group". А успехите нв Турция са резултат и от активна подкрепа на държавата за този сегмент от икономиката.
Индустрията за разработка на игри в Румъния отчита 218 млн. долара приходи в този сектор, се цитира в годишно проучване на агенция RGDA.
Каква е картината България?
България също има потенциал за развитие в тази област, a търсенето на кадри продължава да бъде високо. Агенцията за човешки ресурс 8bit е базирана в Полша и се занимава с това да набира персонал в подкрепа на разработчиците на игри. Тя посочва, че в България се наблюдава ръст на работните места, свързани с разработване на игри.
Страната за първи път стъпва в този бизнес с пускането на компютърната игра "Цар: Тежестта на короната" през 90-те години - дело на българската фирма „Haemimont Games". Оттогава насам растежът в индустрията е скромен, но стабилен, пише 8bit.
И тук идва най-интересното. Индустрията на видеоигрите е приоритет и на Европейския съюз. С програмата "Творческа Европа" ЕС подпомага културния и аудио-визуалния сектор. И не, не става въпрос само за кино. Цел на проекта всъщност е и създаването на повече видеоигри с потенциал да достигнат до световната аудитория.
Може би като вицепремиер по управление на европейските средства Атанас Пеканов може да се поинтересува още малко от това. Надяваме се апелът към Мъск да "спре да играе игри" да не значи, че младият министър не одобрява политиките на ЕС за финансирането им, например.
Дали милиардерът наистина ще посети България някога - съмняваме се. Но едно е неоспоримо ясно. Именно страстта на Илон Мъск по видеоигрите привлече вниманието му към Белоградчишките скали. Не го направи нито Пеканов, нито Министерството на туризма.
"Виновникът" за част от цялата еуфория с потенциалната визита е много далеч от българските граници. Това е именно играта "Elden Ring", която не само привлече вниманието на Мъск, но и създаде културен феномен у нас - по съвсем други причини.
* "Бумър" - сленг обръщение, произлизащо от определението на т.нар. поколение на "бейби бумърите" - родени през 50-те и 60-те години на миналия век. Думата се използва като синоним за "старомоден", "тесногръд", "предубеден" - без значение от датата на раждане.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
