Родена е по времето на бившия Съветски съюз, но прекарва най-добрите години от спортната си кариера в Америка. Знае какво е да се редиш на опашка за прясно мляко в години на дефицит. Знае какво е да отвориш хладилника и да знаеш, че в него няма никаква храна. Знае и какво е усещането да печелиш победи независимо от всички залози. А най-важното й предизвикателство днес е политическата промяна в родния й Беларус.
37-годишната баскетболна звезда Елена Левченко (Алена Леучанка) беше една от първите популярни спортни личности, които се включиха в протестите срещу Александър Лукашенко. Арестувана е на 30 септември 2020 г. на летището в Минск и е наказана с 15 дни лишаване от свобода.
В момента тя се намира в Гърция, където се опитва да се върне във форма след престоя в килията. В интервю за "Цайт" Левченко споделя, че е била принудена да спи върху желязно легло без матрак в ареста, което е влошило състоянието на гърба и коленете й.
Бившата състезателка от женската Национална баскетболна асоциация на САЩ, участвала в две Олимпиади с националния отбор на Беларус, казва, че нищо не може да се сравни с вълнението да си част от 40-хилядна група хора, които настояват за свобода и промяна. Арестът не я изненадва и не е пречупил волята й за довършване на мисията за смяна на режима.
"Аз си знаех, че това може да ми се случи. Човек винаги мисли за тези неща, но никога не може да е истински подготвен за тях. Дори когато присъствах на мирни протести, записвах телефона на адвоката върху китката си. В деня, в който ме арестуваха, обаче не го бях направила, защото изобщо не подозирах, че задържането ми ще се случи на летището", казва тя пред германското издание.
Левченко си спомня отлично момента, в който разбира, че повече не може да търпи политическите своеволия на Лукашенко. През август той организира президентски избори, на които се обяви за победител. Преди това обаче проведе чистка на най-големите си опоненти, а насилието провокира огромна протестна вълна. Още при първите новини за арестите на опозиционери преди изборите Елена Левченко осъзнава, че чашата на търпението й е преляла.
Лукашенко използва спорта като пропаганда. А когато спортът и политиката се разделиха, ме хвърлиха в ареста.
"Пътувах в автомобила си и чух, че Виктор Бабарико - един от кандидатите за президент - е хвърлен в затвора от Лукашенко. Тогава ми причерня. Просто ми дойде до гуша от несправедливостта. На следващата сутрин се събудих, взех си телефона и написах: "Дай ни свободата да избираме!". Оттам нататък нямаше връщане назад. Всички вестници говореха за това. Когато започнаха и протестите, не се поколебах да се включа - просто трябваше да съм там и да покажа своята подкрепа. Първоначално моите родители бяха притеснени заради опасността от последствията. Живея в държава, в която всичко може да се случи. Те трябва да разберат: страхът е единственото средство, с което управляващите могат да контролират хората. В Беларус отдавна се страхувахме да променим каквото и да било, защото ни се струваше невъзможно. Страхът ни беше покорил. Но в един момент си дадох сметка, че този страх не е реален. Той ни е внушен, за да бъдем контролирани чрез него", казва тя.
Стотици спортисти от Беларус подписват отворено писмо, в което настояват за политически промени. Някои са арестувани, други са изхвърлени от националните отбори, а на някои е наредено да върнат паричните премии, които са получили за медалите си и за други успехи.
"Има и атлети, които биха се подписали с две ръце, но са под натиска на своите федерации и спортното министерство. Някои се страхуват да се присъединят към нас. А други просто се преструват, че са неутрални. Но в момента се намираме в петия месец на протестите. Как може още да си неутрален? В този момент не знам кое е по-лошото: да си мълчиш, или да застанеш на страната на властта?", пита се тя.
Левченко смята, че 2020 г. е повратна точка за обществената позиция на атлетите по цял свят.
"Отдавна спортистите бяха принуждавани да бъдат само спортисти. Една водеща на Fox News дори се обърна към ЛеБрон Джеймс и му каза: "Мълчи и дриблирай". Хората си мислят, че на нас не ни пука за нищо освен за спорта. През тази година им доказахме, че това изобщо не е вярно. Мисля, че пишем нова история. Не само в Беларус, но и по целия свят", казва тя.
"В Беларус атлетите въстанаха срещу една диктатура и казаха: Край, това повече няма да продължава. Знаете ли колко сила е необходима за това? Страната ни прилича все повече на Северна Корея. Границите ни са затворени. Много е трудно да създадеш психическата сила, за да изразиш мнението си в Беларус. Но това ще трябва да се преодолее.
На 17 години заминах за Америка, без да мога да говоря английски език. Това беше шок. Напълно нов живот, който ме превърна в друг човек. Точно защото спортната ми кариера беше толкова трудна, научих, че всичко е възможно. Сега използвам опита, който имам като професионална спортистка. Знам, че човек може да постигне нещо независимо от шансовете. Баскетболът ми даде силата да говоря открито и да помагам на хората около мен", казва Елена Левченко.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
