Опозиционната Социалдемократическа партия (СДП) печели парламентарните избори в Литва - резултат, който може да доведе до смяна на дясното правителство на страната. Съдбата на следващия кабинет обаче не е ясна, тъй като нито една от партиите няма да разполага с абсолютно мнозинство и ще трябва да се сформира коалиция.
Първият тур на вота отреди първото място за опозицията - социалдемократите са първи с 19,36% подкрепа. След тях е Съюз за Отечеството на премиера Ингрида Шимоните с 17,96%. А трета е "Зората на Немунас", която се определя като антисистемна лява партия.
Окончателният състав на следващото правителство обаче ще стане ясен едва след две седмици, когато ще се проведе и втори тур на изборите. На него мнозинството от едномандатните избирателни райони ще гласува, за да избере между двамата водещи кандидати
В Литва има смесена избирателна система, при която половината от парламента се избира пряко, а другата половина се избира по райони - процес, който по принцип е в полза на по-големите партии. В повечето райони първите две партии ще се изправят един срещу друг на следващ втори тур, който ще е на 27 октомври.
Първият събра по-висока избирателна активност в сравнение с преди четири години, сочат официалните данни. 52,1% от имащите право на глас в балтийската държава са направили своя избор. През 2020 г. активността е била 47,2%.
Социалдемократите вече обявиха, че ще се опитат да съставят коалиционно правителство с други две партии. Лидерът на партията Вилия Блинкевичуте заяви, че става дума за две леви формации. Очакванията са това да са Съюзът на земеделците и зелените, както и "За Литва".
Досега страна се ръководеше от коалиция между Съюзът на Отечеството на премиера Шимоните и две либерални партии - Партията на свободата и Либералното движение.
Анализаторите смятат, че дори промяната в по-ляво управление няма да доведе до съществени промени във външната политика на Литва. Ако Блинкевичуте успее да състави редовен кабинет, тя вероятно ще запази категоричната подкрепа спрямо Украйна и ще продължи огромните разходи за отбрана. Според оценки на НАТО балтийската страна с население от 2,9 млн. души ще похарчи около 3% от БВП за военни цели тази година, което я прави шестата по разходи в Алианса.
От началото на войната в Украйна литовското правителство предоставя военна помощ на Киев, като през септември министърът на отбраната Лауринас Кашчюнас заяви, че само през тази година Вилнюс е предоставил помощ в размер на 153 млн. евро.
По време на предизборната кампания социалдемократите обещаха да се справят с нарастващото неравенство, като увеличи данъците на по-богатите литовци, за да вкара повече пари в сектори като здравеопазването. Националната сигурност също е проблем за Литва, която граничи в руския ексклав Калининград, както и с Беларус.
През последните години балтийската страна отбелязва годишен двуцифрен ръст на личните доходи и има едно от най-ниските нива на инфлация в 27-членния блок на ЕС - но много избиратели изглежда не са впечатлени от това.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
