75-годишният Кемал Кълъчдароглу беше избран за общ кандидат-президент на турската опозиция срещу Реджеп Тайип Ердоган.
Решението беше обявено след дълги преговори между най-големите опозиционни партии в страната, а името му беше потвърдено в деня, в който се навърши 1 месец от унищожителното земетресение, при което само в Турция загинаха над 45 000 души.
Кълъчдароглу е председател на основната опозиционна сила - Републиканската народна партия.
През 2018 г. тя излъчи друг кандидат за президент - Мухарем Индже, който обаче остана на второ място след Ердоган с 30,6%. Тогава гласовете на опозиционните избиратели се разпръснаха в още две посоки - към лявата прокюрдска Народна демократична партия на арестувания Селяхатин Демирташ и "Партията на доброто" на Мерак Акшенер.
Още тогава опозицията осъзнава, че ще трябва да се обедини срещу управлението на Ердоган, ако иска да постигне електорални успехи.
На местните избори през 2019 г. Републиканците и партията на Акшенер подкрепиха заедно Екрем Имамоглу за кмет на Истанбул и успяха да победят дори след повторното провеждане на вота под натиска на партията на Ердоган.
Столицата Анкара също беше спечелена от алианса, чийто кандидат Мансур Яваш е един от най-популярните политици в Турция.
Кандидатът, който обедини опозицията за президентските избори - Кемал Кълъчдароглу - е един от ветераните в турската политика. Роден през 1948 г. в източна Турция, той завършва икономика в Анкара и започва да работи като държавен служител. Кариерата му стига до някои от най-високите позиции в Министерството на финансите и данъчната администрация.
Кълъчдароглу решава да се занимава с политика в края на 90-те години, като започва първо в Демократичната лява партия на Бюлент Еджевит. Няколко години по-късно обаче се премества в Републиканската народна партия, става депутат от Истанбул, а през 2010 г. - и партиен лидер.
През годините той става един от най-известните критици на Партия на справедливостта и развитието на Ердоган, като разкрива няколко корупционни скандала, свързани с управляващите.
Въпреки всичко ПСР стои на власт от над 20 години и изглежда непоклатима на фона на партийното разделение в опозицията.
Затова формулата на успеха в Истанбул и Анкара беше използвана като основа за нова изборна коалиция преди президентския вот - той би трябвало да се проведе на 14 май по искане на Ердоган, освен ако не бъде отложен за средата на юни заради земетресението.
В преговорите на т.нар. "Маса на шестимата" участваха още Мерал Акшенер (председателката на Партията на доброто), както и лидерите на ислямистката Партия на щастието Темел Карамоллаоглу, Демократическата партия Гюлтекин Уйсал, Партията на демокрацията и прогреса Али Бабаджан и Партията на бъдещето Ахмет Давутоглу (бивш премиер на Турция, отстранен от Ердоган през 2016 г.).
"Искаме да съберем всички цветове на Турция на едно място, на една маса, за да може нито едно дете да не заспива гладно. Нашата най-голяма цел е да преведем Турция към плодотворни, мирни и щастливи дни", казва Кълъчдароглу.
Всеки от останалите петима партийни лидери в алианса ще служи като вицепрезидент, ако той бъде избран в съперничеството срещу Реджеп Тайип Ердоган.
"Като национален съюз ние ще управляваме Турция чрез консултации и консенсус. Като председатели на партиите в алианса ние се обединихме около пътна карта за промяна на системат, за да подсилим парламентарната демокрация. Вратата на националния алианс е отворена за всеки, който споделя мечтата за единна Турция", казва още Кълъчдароглу.
Партиите са подписали общ документ с 11 стъпки, в които се договарят как да управляват заедно държавата, ако победят Ердоган.
Те предвиждат серия от мерки, които да гарантират споделената власт в определен "преходен период" след изборите:
- прокарване на конституционни промени за връщане на по-силната позиция на парламента за сметка на президентската институция;
- разпределението на министерствата да следва броя на депутатите, избрани от съответните партии в алианса, като всяка от тях да има поне един министър;
- назначението и уволнението на министрите да се прави от президента в съгласие с партийните лидери, от чиято квота са те;
- най-важните решения като обявяване на предсрочни избори, извънердно положение, решения от сферата на националната сигурност и назначения на висши постове ще се вземат с консенсус от лидерите на алианса;
- след края на преходния период президентът ще се откаже от партийното си членство;
- мандатът на президента и парламента няма да бъде прекъсван предсрочно, след като бъдат въведени промените за засилване на законодателната власт;
- кметовете на Истанбул и Анкара също ще бъдат назначени за вицепрезиденти "с отговорности и в период, който се сметне за подходящ от президента".
Решението за избора на Кълъчдароглу като общ кандидат не се случи лесно. Няколко дни преди обявяването му председателят на "Партията на доброто" Мерал Акшенер обвини останалите в коалицията, че се опитват да наложат неговата номинация "насила". Акшенер настояваше кандидатурата да бъде дадена на един от двамата кметове на най-големите градове - Имамоглу от Истанбул или Яваш от Анкара.
Последната точка в споразумението явно отразява компромисно решение в полза на Акшенер. Имамоглу в момента е поставен в сложна позиция, в която обжалва съдебна присъда от 2 години и 7 месеца лишаване от свобода и забрана да се занимава с политика заради предполагаема "обида" на членовете на турската централна избирателна комисия.
"Ал Джазира" цитира наблюдатели на турската политика, според които ако алиансът изпълни кампанията си, така както го направи през 2019 г., има шанс да спечели президентството независимо от това кой е кандидатът.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
