Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Време е дружно да спрем с обидите срещу националния отбор. Сега е моментът феновете с дистанционното, изглегнали се на фотьойла, медиите и хората по високите етажи на футболния ни съюз да престанат да наливат масло в огъня и да подклаждат пламъците на тлеещия от 15 години насам български футбол.
Снощи „лъвовете“ отпаднаха от полуфиналния плейоф за класиране на Европейското първенство през 2021 г. Момчетата на Георги Дерменджиев отстъпиха с 1:3 на Унгария, макар случилото се на националния стадион „Васил Левски“ да показа, че съставът ни изобщо не отстъпи на съперника. Но седмици наред мачът беше определян като „най-важният“ за националите в последните години. А това се оказа грешка.
След създаването на огромните очаквания и тяхното неосъществяване, по медиите пак тръгнаха заглавия от сорта на „Мечтата умря“, „Поредния провал“ и „Всичко свърши, отново сме аут“. Никъде в британските медии, нито във френските, испанските или италианските, не се употребяват толкова често думите „фиаско“ и „провал“, когато националните отбори на тези страни преживеят тежко поражение. Да не говорим за малките футболни нации като нас – там се наблюдава по-скоро солидна подкрепа към отбора от страна на медиите.
Вицепрезидентите на БФС отново показаха, че са най-силни пред микрофона, а не в офисите на централата.
Атанас Фурнаджиев критикува селекционера Георги Дерменджиев, че не е пуснал в игра млади момчета като Доминик Янков, Йомов и Десподов. „За мен те трябваше да започнат като титуляри“, каза той и пак ни върна към дискусията за намесата на футболните ни управници в треньорските работи. Емил Костадинов заяви, че „утре ще се мисли“ за Дерменджиев“ и че в следващите два мача „трябва да вземем 6 точки“.
Къде се е чуло и видяло управниците на исландския футбол да критикуват Ерик Хамрен защо не е пуснал Гилфи Сигурдсон? Между друготоq тази малка нация с население под 400 хиляди души направи фурор на Евро 2016, а две години по-късно дебютира на световно. Сега победи Румъния и ще спори с Унгария за квота на европейското първенство.
Къде се е чуло и видяло управниците на уелския футбол, който изобщо не може да се похвали с традиции в играта като нас, да критикуват Райън Гигс, че не е пуснал Аарън Рамзи? Нека отбележим, че тази скромна футболна нация достигна до полуфиналите на европейското преди четири години.
Време е да си отговорим на въпроса как другите го правят, а ние не можем. Отговорът се крие някъде в гореизброените редове. Нека следващия път нашите футболни хора да кажат: „Браво на Дерменджиев, че заложи на добър млад играч като Божидар Краев“ или „В другия мач ще успеем, защото имаме перспективни играчи“. Засега не се вижда нищо подобно.
Междувременно, самият селекционер също се оправда с поражението. Каза, че футболистите на Марко Роси играли в германската Бундеслига, а нашите - не. Факт – двама от тях защитават цветовете на РБ (Лайпциг), имат хора в Майнц и Фрайбург. Но това е така не защото Германия им е наблизо, а защото са обучавани на футбол в качествените унгарски школи на Пушкаш, Хонвед и МТК Будапеща. А нашите треньори са крещели на изгряващите ни звезди, докато бащите им са си разменяли обидни реплики край тренировъчното игрище. Подобни изказвания от страна на националния треньор са вече прекалено изтъркани и не важат.
Социалните мрежи отново бяха залети от злостни коментари в стил „Много сме зле, на чело със старши треньорът“ (б.а. – запазен е правописът). Недоволни фенове даваха съвети от дивана от типа: „Мисля, че ако излезем 9 човека – без Пацо Илиев и Краев, ще сме по-ефективен отбор“.
Опитахме да намерим вина и у полския рефер Симон Марчиняк, който, между другото, свири много престижни двубои през последните години. „Още като видях съдия от Полша, ми стана ясно за какво ще иде реч! На мачове с ВАР от други първенства се пуска видео за зрителите от стаичката. Тук видяхте ли нещо подобно?“, написа потребителят във Facebook Иван Марчев, говорейки за исканията за дузпа от страна на България.
„Съдията пак ни поряза“, гласи друг от коментарите. А Денислав Къндев споделя: „Пак казвам - националният отбор да се разпуска, Васил Левски да спре да бъде ползван за име на стадиони и отбори, а самият стадион - да стане на чалготека. Пак същите лица ще се търкалят по него, просто няма да има очаквания“.
Подобно отношение няма как да ни върне отново на футболната карта на Европа. Да, не сме играли на голямо първенство от 2004 г. насам. Но този спорт е игра на цикли и поколения. Сега се задава ново – имаме добри таланти като Филип Кръстев, Станислав Шопов и Божидар Краев, които вече пробиват в чужбина. Освен това разполагаме с Доминик Янков – атакуващият халф на Лудогорец, който ни припомни какви качества трябва да притежава успешният български футболист. Такъв тип креативен играч отдавна не сме виждали по българските терени. Да не говорим за Кирил Десподов и Станислав Иванов. Имаме си и Валентин Антов, който е само на 19, а е основен играч на ЦСКА-София.
Ето с тези момчета трябва да се работи, да им се дава шанс за изява и чрез тях да се направи плавен преход между поколенията. Тази вечер има един по-важен мач от този с Унгария – мачът на бъдещето. Младежкият ни отбор посреща Латвия в двубой от квалификациите за Евро 2021 и тимът на Александър Димитров все още има шанс за второто място в групата. Дори и да не го спечели, това няма да е провал, а поредната стъпка на талантите към големия футбол.
Сега са нужни са по-малко приказки и повече работа на всички нива. Както и подкрепа – без значение дали от дивана, или от стадиона. Защото оправданието „Само толкова си можем“ го слушаме от години и вече не е на мода.
