Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Спомняте ли си историята с шестимата български граждани, които се оказаха част от руска шпионска група в Лондон и впоследствие бяха осъдени на общо над 50 години лишаване от свобода? Разследването на този случай отведе службите в Австрия, където се оказа, че е ядрото на една от най-големите мрежи от руски шпиони в Европа.
За неин ръководител бе посочен укриващият се в Москва бивш шеф на германската компания Wirecard Ян Марсалек, а за негов сътрудник в Австрия – Егисто От, бивш служител на австрийските служби, който е помагал с шпиониране, кражба на документи, лаптопи, телефони, технологии и с даване на подкупи.
Връзката между двамата става известна на разследващите органи благодарение на „небрежността“ на осъдения в Лондон българин Орлин Русев, смятан за ръководител на българската група. Оказва се, че Русев, който иначе е осигурявал ценен софтуер и хардуер за Кремъл, е пропуснал да изтрие всичките си чатове с Марсалек.
Английските власти откриват 221 телефона, 495 SIM карти и десетки хиляди чат съобщения в дома на Орлин Русев, когато го задържат в Лондон през февруари 2023 г. От запазената кореспонденция, с която сега разполагат издания като Süddeutsche Zeitung, NDR, WDR и австрийското списание Profile, както и австрийските власти, става ясно, че Ян Марсалек е работил години наред за руската Федерална служба за сигурност (ФСБ), както и за военното разузнаване ГРУ.
Пред Русев Марсалек се е представял като Руперт Тич и е ръководил българската шпионска мрежа „за еднократна употреба“ – подчинени, които са извършвали малки операции срещу заплащане, често без да знаят по-широкия контекст, в който са обслужвали руските интереси.
По-запознат с целите на Марсалек е бил самият Русев, който е имал отговорни задачи – например да снабди Марсалек през 2021 г. с криптирани устройства, които гарантират сигурността на информацията дори в компрометирани мрежи.
Марсалек разказва на Русев в чатовете, че Русия няма достъп до подобни технологии заради санкциите, а Русев обещава да ги уреди чрез контактите си в България. Русев не успява да се справи с тази задача, но вместо това урежда фалшив български паспорт на Марсалек, посочва Profile.
Според изданието българските шпиони в Лондон са помогнали на Марсалек да транспортира от Виена през Истанбул до централата на ФСБ в Москва крадени телефони и лаптопи, като сред доставчиците по веригата е бил не друг, а Бисер Джамбазов – вторият човек в Лондон след Русев.
Германското издание Süddeutsche Zeitung се фокусира върху друг сюжет от изтеклите чатове, според който Марсалек, с помощта на Русев, е искал да изпрати по улиците на Берлин през пролетта на 2022 г. провокатори, които да подкопаят подкрепата за Украйна и да „налеят масло в огъня“.
Идеята на Марсалек била да покрие Берлин с графити и стикери, които разпространяват руския дезинформационен наратив за „освобождаването“ на Украйна от „нацисткия режим“. Акцията е трябвало да се осъществи само седмици след руската атака срещу Киев, но според чатовете операцията изобщо не е протекла по план.
Първоначалната цел е била известната Бранденбургска врата – на нея е трябвало да бъде изрисуван портрет на украинския президент Володимир Зеленски и украинското знаме, до които да бъдат добавени нацистки символи и послания. Всичко това е трябвало да бъде направено с трудна за премахване боя. Акцията имала за цел да посее съмнение в германското общество дали трябва да подкрепя Украйна в борбата ѝ срещу Русия.
В плана на Марсалек и Русев влизало и оскверняването на Мемориала на Холокоста, руското посолство, Центъра „Ане Франк“, центъра за набиране на персонал на Бундесвера на Фридрихщрасе, Александерплац и Контролно-пропускателния пункт „Чарли“. Марсалек бил толкова ентусиазиран от „Операция Берлин“, че написал на Русев: „Нека започнем Трета световна война“.
Нищо от това обаче не било осъществено. В нощта на 20 април 2022 г. паметник на загиналите от Червената армия в берлинския квартал Нойкьолн е осквернен със синьо-жълта нацистка символика, но не от Русев и Марсалек. Първоначално те планирали собствената си акция за нощта на 1 май, но пренебрегнали факта, че това е време, в което по улиците на града се провеждат десетки демонстрации, което предполага засилено полицейско присъствие.
Марсалек чака напразно потвърждение, че акцията е в ход, докато Русев накрая му пише донякъде смутено, че „условията не са били благоприятни“.
Въпреки този неуспех Марсалек е продължил да изпраща пари на Русев за провеждането на „Операция Берлин“, без обаче да получава насрещен резултат. Постепенно групата е трябвало да се откаже от целите си, разказва Süddeutsche Zeitung, включително и от сценария с графитите на Бранденбургската врата.
Вместо това Русев докладвал за поставени стикери на еврейска детска градина, а Марсалек отбелязал с разочарование, че „колкото и да е странно, досега няма абсолютно никакво медийно отразяване“ на операциите.
От чатовете се вижда, че Марсалек многократно е молил българския си съучастник да му изпрати снимки или видеоклипове, които да предостави на контактите си в разузнаването като доказателство за „Операция Берлин“, включително да извърши каквато и да е акция, дори „някъде в скучен жилищен район“, стига да има визуално доказателство.
Какъв е бил краят на „Операция Берлин“ не става ясно от публикациите в германските и австрийските медии, но едно е сигурно – резултатът е бил далеч от „Трета световна война“.
Тази история обаче много напомня на случая от Франция, в който четирима българи бяха осъдени за това, че са осквернили с червени отпечатъци от длани Мемориала на Холокоста в Париж през май 2024 г. Според френското разузнаване, акцията е била извършена като част от хибридна операция на руската служба за сигурност ФСБ.
Мирчо от Благоевград - българинът в проруски паравоенни лагери и мрежа за всяване на смут в Европа
Австрийското разследване за руски шпионаж с българи взе "Оскар" за журналистика
Руската шпионска сага около Ян Марсалек взриви и политиката в Австрия
