Колкото и да е странно - за първи път от 24 години френски президент е на официално посещение в Германия.
Еманюел Макрон прави редовни визити в Берлин, когато има нужда от координиране на позициите на общоевропейско ниво, но този път 3-дневното му посещение е част от двустранния диалог между Германия и Франция.
Затова и събитието се следи "под лупа" от международните анализатори. От състоянието на германско-френските отношения зависи до голяма степен политиката на ЕС, и то в момент на големи предизвикателства за Европа - изборите за Европейски парламент, войната в Украйна и позицията на ЕС във външната политика в очакване на изхода от ключовите избори в САЩ през ноември.
Държавното посещение започна с 21 оръдейни изстрела при пристигането на Макрон в неделя и продължава с тържествени вечери. Последният президент на Франция, който се е възползвал от тези привилегии, е Жак Ширак през 2000 г.
В понеделник френският и германският президент посетиха заедно Мемориала на Холокоста в Берлин.
Те бяха придружени от Серж и Беат Кларсфелд - френско-германска двойка, която е прекарала живота си в издирване на нацистите.
Макрон произнесе и реч, която посвети на младите хора в двете най-големи държави от ЕС. Той използва историческата локация за предупреждение срещу надигащата се вълна на екстремистки и евроскептични сили в ЕС.
"Никога не сме имали толкова много противници както вътре, така и отвън. В нашата демокрация се появява форма на увлечение по авторитаризма. Но ако националистите бяха начело на Европа, нямаше да имаме план за икономическо възстановяване в ЕС, нямаше да можем да отговорим на предизвикателствата на миграцията и декарбонизацията на икономиката, нямаше да имаме ваксини в разгара на пандемията и щяхме да изоставим Украйна, за да подкрепим Русия", каза Еманюел Макрон.
Във вторник Макрон ще председателства френско-германския съвет на министрите заедно с Олаф Шолц.
Макрон и Шолц имат много различни лидерски стилове и публично се сблъскват по въпроси от отбраната до ядрената енергия, откакто последният пое властта в края на 2021 г.
В последно време обаче те постигнаха компромиси по различни въпроси - от фискалната реформа до промените в субсидиите за енергийния пазар, което позволи на ЕС да сключи сделки и да застане на по-единен фронт.
И все пак, изказването на Макрон, в което той не изключи възможността НАТО да изпрати сухопътни войски в Украйна, стана повод за критики от страна на Берлин.
В интервю за издание "Economist" от преди седмици той посочи, че би било погрешно да се изключва евентуална намеса на войски от Европа в отговор в помощ за Украйна.
"Не изключвам нищо, защото сме изправени пред човек, който не изключва нищо. Несъмнено бяхме твърде нерешителни, като определихме границите на действията си спрямо някой, който вече няма такива и който е агресор. [Трябва] да продължим да помагаме и да предоставяме на Украйна средства за съпротива", казва Макрон.
В Германия френският президент има противоречив имидж. Той се харесва на проевропейците, които го намират за по-смел от своите лидери, особено от много предпазливия Олаф Шолц.
Макрон обаче понякога шокира с категоричните си позиции. Германският ежедневник "Die Welt" сравнява отношението към него с припомняне на фраза на Чърчил за Дьо Гол: "Той е арогантен, егоистичен и си мисли, че е център на вселената".
Журналистите на "Die Welt" се питат дали част от европейските лидери не си мислят същото и за Еманюел Макрон.
Пазарът на ЕС, войната и ролята на Китай. Какво си казаха Макрон и Фон дер Лайен със Си Дзинпин
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
