В понеделник здравният министър Костадин Ангелов обяви, че електронната рецепта ще бъде готова до средата на декември. На фона на тази новина обаче се оказа, че доброволното включване на IT сектора в изграждането на националната здравноинформационна система не е успешно.
Още в началото на пандемията бившият здравен министър Кирил Ананиев обяви, че от IT сектора са готови да дарят 15 000 часа доброволен труд за довършването на системата. Ананиев обясни, че работите по информационната система в сектора ще продължат до ноември, а държавната фирма "Информационно обслужване" на свой ред ще дари 15 000 часа труд наравно с частните компании от Българската асоциация за иновации, бизнес услуги и технологии - AIBEST.
Месеци по-късно обаче никой не е потърсил фирмите за възлагане на конкретни задачи, съобщи в. „Сега“.
Целта беше да се довършат модулите за електронен здравен запис, за електронна рецепта и направление, електронното досие. "Приемаме дарението с признателност. Министерство на здравеопазването много години имаше трудности с тези поръчки и най-накрая проблемът ще се реши", каза в началото ан епидемията вицепремиерът Томислав Дончев.
Но от AIBEST съобщиха пред в. „Сега“, че не са получавали конкретни задания от Министерството на здравеопазването. От асоциацията за иновации споделят, че техни членове са предоставили незабавна помощ с разработването на приложението VirusSafe и информационния портал Covid-19 Bulgaria във Viber, правени са и дарения с техника, но по предложената инициатива от правителството за довършване на здравната информационна система движение няма.
"Дигитализацията на здравната система е тема, поставена от правителството като приоритетна за страната, в която ни беше предложено да насочим усилията си. За успешното осъществяване на пободен тип проекти е нужна ангажираност и ясен мандат от страна на държавата. До момента AIBEST не е получила конкретно задание и не сме запознати с параметрите му, поради което считаме, че най-достоверният източник на информация към настоящия момент е възложителят в лицето на държавата", обясняват от асоциацията.
А каква е причината за неуспешното включване на IT сектора в програмата? Липса на познания за нормативната уредба в сектор „Здравеопазване“.
„Тази система е стратегическа“, отговарят пред „Сега“ от МЗ. „Нейното надграждане и поддържане са непрекъснати. Затова договор трябва да се сключи със законно избран изпълнител. Всеки, който може да допринесе за подобряване на изпълнението на задачата може да участва в разработката на отделни елементи от софтуера на системата“.
„Изграждането на НЗИС от конкретен изпълнител е свързано със задълбочено познаване на нормативната база в сектор „Здравеопазване“ и в областта на електронното управление. В количествено изражение това са над 25 закона, над 20 наредби, 9 регламента и директиви на ЕС, включително и Национален рамков договор за медицински дейности и Национален рамков договор за денталните дейности. По същество НЗИС преобразува изискванията на изброената нормативна база в работни процеси, които са основата на разработката на софтуерните приложения“, добавят още от ведомството.
„Напълно разбираемо е, че Асоциацията за иновации, въпреки че разполага с квалифицирани програмисти, не познава в дълбочина нормативната база в сектор „Здравеопазване“, което е важно и предопределя успешната реализация на проекта", написаха в отговора си от МЗ.
От отговора, според изданието, остава впечатление, че министерството не възнамерява да поема някаква инициатива за включване на асоциацията в изпълнението на дейностите.
След дълго забавяне поръчката вече официално е възложена на държавната "Информационно обслужване" и според МЗ тя вече работи по нея. Става дума за две дейности от цялата система - изготвянето на единно електронно медицинско досие и изграждането на подсистема за електронно направление и електронна рецепта, за които по-рано бе обявена обществена поръчка, но впоследствие бе прекратена. По сходен начин "Информационно обслужване" получи задание да изготви и други елементи от системата.
Въпреки явното забавяне на работата по системата, от МЗ са уверени, че напредък ще има още в края на годината. Освен електронната рецепта, дотогава трябва да се направят още е-направление, медицински здравен запис в частта е-рецепта и е-направление, надграждане на регистри, подсистема за идентификация и автентикация (single sign-on) и единен пациентски идентификатори, както и здравен портал.
Вторият етап на проекта, през който трябва да се реализират в пълна функционалност всички дейности, трябва да приключи в края на 2022 г. Покрай Covid-кризата и прехвърлянето на средства от оперативна програма "Добро управление" проектът вече няма да се финансира оттам и ще е за сметка на държавния бюджет, като по тази линия поне не се рискуват санкции за неизпълнение в срок.
Сроковете са под въпрос и на фона на явната съпротива на лекарското съсловие да се бърза с внедряването на системи, които не са достатъчно познати и работени. От здравното министерство твърдят, че пилотното тестване на системата в част е-рецепта и е-направление ще започне в края на годината, но лекарският съюз вече се обяви срещу всякакво прибързване и подлагане на системата на ненужен стрес.
В свое становище по анекса на Националния рамков договор - от лекарския съюз приветстват въвеждането на електронно здравеопазване, но настояват това да става постепенно и внимателно, след детайлно обсъждане на съответните модули и тестването им сред точно определени извадки от практики. Предлагат подготовката да започне през септември.
Прочетете още:
Да вземеш 1 млн. за година: Как се определят заплатите на болничните директори