Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Франция се събуди в неделя с новината, че за 7 минути посред бял ден от Лувъра бяха откраднати експонати с „неизмерима стойност“ от времето на Наполеон.
В 9:30 сутринта крадци успяха да влязат в съкровищницата на френската култура и история и необезпокоявани да се измъкнат с безценните бижута. Заваляха коментари, а експерти и политици повдигнаха стар въпрос - за нивото на сигурност въм френските музеи.
Дръзкият обир от неделя не е първият в историята на Лувъра - най-посещавания музей в света (8,7 милиона посетители през 2024 г.) Но е сред най-мащабните поне 6 в рамките на последния малко повече от век.
Как „Мона Лиза“ стана световен феномен
Най-легендарната кражба от Лувъра е тази на картината „Мона Лиза“ на Леонардо да Винчи. Тя изчезва на 21 август 1911 г., като първоначално служителите на музея смятат, че е свалена за почистване или фотографиране. В продължение на повече от две години от нея няма и следа, а в един момент основни заподозрени са Пабло Пикасо и поетът Гийом Аполинер.
Историята се разплита през 1913 г., когато истинският крадец – Винченцо Перуджа, се опитва да продаде "Мона Лиза" във Флоренция. Един от мотивите за обира на 30-годишния италиански бояджия и бивш служител в Лувъра бил, че картината е открадната от Италия и може да я върне в родината. При кражбата той прекарва нощта, скрит в складово помещение, а на сутринта просто сваля картината, скрива я под работните си дрехи и напуска музея.
Именно тази кражба превръща „Мона Лиза“ от уважавано ренесансово произведение в световен феномен. Тя става най-известната картина на планетата точно защото е открадната.
Но първата документирано посегателство срещу Лувъра, откакто официално е обявен за музей, е шест години по-рано. През 1907 г. от отдел „Средновековие“ изчезват няколко рицарски меча и шлемове. Тези предмети нямат толкова голяма стойност в сравнение с картини, скулптури и бижута, но представляват ценна част от френското военно наследство. Случаят никога не е разкрит.
През 1965 г. от залата с декоративни изкуства мистериозно изчезват няколко миниатюри от XVII век и колекция златни монети. Част от тях по-късно се появяват в антикварни магазини в Лондон. Това води до първата международна операция между Интерпол и френската полиция за изкуство – предвестник на днешните глобални мрежи за защита на културното наследство.
Десетилетия по-късно, през 70-те и 80-те години на миналия век, музеят се сблъсва с нов вид престъпление - не една голяма кражба, а серия от малки. В един момент кураторите забелязват, че малки статуетки и амулети просто се изпаряват. Разследванията разкриват мрежа от вътрешни съучастници и търговци на черно, които изнасят предмети от музея и ги продават на колекционери. Френската полиция успява да разбие схемата и да върне част от артефактите, но много от тях така и не са открити.
Нова вълна подобни кражби избухва между 1984 и 1989 г. По време на ремонтните дейности, докато архитектът Йео Мин Пей строи прочутата стъклена пирамида пред музея, изчезват десетки експонати – монети, рисунки и малки антики. Според вътрешни доклади на Министерството на културата, поне 20 предмета никога не са открити. Тези инциденти стават причина Лувърът да въведе първата си електронна система за инвентаризация и проследяване на експонатите.
През 1998 г. Лувърът преживява нов шок – картина на френския майстор Камий Коро изчезва посред бял ден. Обирът е извършен в работно време, пред очите на посетители и служители. Случаят разкрива сериозни пропуски в системите за наблюдение. От този момент нататък започва пълна модернизация на охраната и въвеждането на цифрови системи за следене на движението на всеки експонат.
За да дойде ред на обира на артефакти от ерата на Наполеон през 2025 г. - отново посред бял ден.
Подценване на пропуските в сигурността
След кражбата през 1998 г. тогавашният директор на музея Пиер Розенберг предупреждава, че мерките за сигурност за „крехки“.
Когато настоящият директор Лоранс де Кар поема поста през 2021 г. също се обръща към парижката полиция с молба да направи одит на сигурността в музея. По думите ѝ „препоръките вече започват да се прилагат“.
През юни служителите по сигурността на Лувъра организират кратка стачка в знак на протест срещу „недостига на персонал“, който, според тях, им пречи да изпълняват задълженията си.
Синдикатите също твърдят, че намаляването на щата през последните години е подкопало сигурността на музея, дори когато броят на посетителите е нараснал значително. Според тях за последните 15 години са съкратени 200 от общо 2000 щатни позиции.
Заместник кметът на Париж е съгласен с тази оценка.
„Този обир се случва само няколко месеца след като служителите предупредиха за пропуски в сигурността“, написа Давид Беляр в X. „Защо предупрежденията им бяха игнорирани от ръководството на музея и министерството?“.
Днес Лувърът се смята за най-сигурният музей в света, но по всичко личи, че френските власти имат още много какво да направят, за да опазят експонатите, разположени на 73 000 квадратни метра. В Лувъра се съхраняват около 35 000 произведения на изкуството.
