Правили са обувки за Star Wars и за Game of Thrones, за световни звезди по червените килими, а компанията им е петият най-голям износител на стоки към Китай (и първата, която изнася продукт с добавена стойност, а не просто суровини) - това е фабриката за обувки “Ингилиз груп” в Пещера.
Ако Асеновград е столицата на сватбените рокли, то Пещера е тази на обувките.
Срещаме се с Ремзи Ингилизов - посреща ни облечен с бяла мантия, на която е избродирано логото на семейната фирма. Той е на 34 години, но вече знае всичко за обувките и говори увлекателно. Сядаме около дълга маса, която е покрита с кожи, а около нас има различни мостри на обувки.
Докато пием турски чай, Ремзи разказва за работата си. “Бизнесът е занаятчийски”, казва той. “Въпреки модерните технологии и инвестициите за милиони зад всяка машина най-важният компонент е операторът, тоест човекът.”
Ремзи е естествен герой за нашата поредица с Xiaomi, посветена на съвършенството в работата и на майсторството. Тя е за хората, които в продължение на години не се уморяват да стават по-добри, да се развиват и да търсят нови неотъпкани пътеки.
Ние сме въоръжени с двата телефона от новата серия на Xiaomi - Xiaomi 12 и Xiaomi 12 Pro - сами по себе си плод на майсторска работа и символ на технологичния прогрес и на търсенето на съвършенство. Между перфектния чифт обувки и перфектния телефон има доста прилики - носят ви удобство, подкрепа в точния момент, дават ви увереност и влияят добре на самочувствието ви. А във времето, в което живеем, най-прекият път до желаните обувки е смартфонът ни. И обратното също е в сила - новите обувките ви предизвикват за нови снимки - нещо, което камерите на Xiaomi 12 и Xiaomi 12 Pro умеят повече от добре.
Интервюто с Ремзи Ингилизов е част от пордицата ни с Xiaomi. Видеото, което виждате към текста, е заснето с новия флагман на компания 12 Pro, а на снимката е по-компактният Xiaomi 12.
За да станем добри в нещо, ни трябва време. Понякога постигаме чудесен резултат само за 10 минути, но зад тях стоят хиляди часове усилен труд. Същото е и с телефоните Xiaomi - за бъдат това, което са в момента като производителност, качество на камерите и user experience, те стъпват на опита на 12 години развитие на технологиите и постоянно усъвършенстване.
Xiaomi 12 Pro е флагманът на марката. Серията Xiaomi 12 може да се похвали с три варианта - стандартния Xiaomi 12, Xiaomi 12 Pro версията с малко по-голям дисплей и батерия, както и бюджетният Xiaomi 12X.
Xiaomi 12 и Xiaomi 12 Pro идват със звук от harman kardon, което си е директна заявка къде се позиционират тези устройства, а именно на първия ред сред най-добрите смартфони на пазара. Всички те имат Google и 5G. Изненадват ни и с приятни удобства като това да споделяш паролата си за wi-fi мрежата с други хората, чрез QR код.
Oсновната камера на Xiaomi 12 e 50-мегапикселова, но има и 13MР ултраширок и 5MР телемакро обектив отзад. Pro версията разполага с три 50MР камери: малко по-добър сензор IMX707 за основната камера, плюс ултраширок и 2x телефото обектив.
Чипсетът е Qualcomm Snapdragon 8 Gen 1 - най-доброто в момента в индустрията. Усещате го още с първото разглеждане на телефоните - бувкално летите между приложенията.
Дизайнът на 12-а серия е много приятен. Камерите са разположени умно, без да заемат много място. Гърбът на телефоните е от матирано стъкло, което изглежда чудесно. Отстрани има метална рамка.
Xiaomi 12 има доста голяма батерия от 4500 mAh. Въпреки че 12 Pro е значително по-голям, той има само допълнителни 100 mAh - 4600 mAh.
“Ингилиз груп” е семейна компания. “Работим заедно - работим с баща ми, с брат ми, с леля ми, с майка ми, всички сме тука. Това е най-голямата ни гордост.”, казва Ремзи.
Като дете за него няма загадка какъв ще стане, като порасне.
“Аз съм израснал във фирмата. Летните ваканции съм прекарал във фирмата. Помагал съм в производството. Когато бях малък, работата ни беше още по-занаятчийска, с много ръчен труд и манипулации - сега пак има, но тогава бяха много.
"В семейна компания нямаш много избор”, смее се Ремзи.
Фирмата е на 25 години. Много ли са или са малко, за да се постигне висшето майсторство?
“И 100 години да правиш обувки, пак ще стават грешки”, казва Ингилизов.
50% от продукцията, която произвежда фабриката на “Ингилиз Груп”, се реализира в САЩ и в сегмента на премиум обувките. От 2015 година насам работят за тази част на света.
30% отиват в Китай през партньорите на фирмата. Ремзи определя азиатската страна като доста по-сложен пазар за снабдяване и организиране, в който задължително се иска да имаш местен партньор.
7% от производството е за България.
За да покрива толкова голяма част от света, фабриката има 11 стратегически партньора. 12-ият е собственият бранд “Ингилиз", чиято цел е да покори Америка.
Може би най-популярната марка в момента, която произвежда моделите си в партньорство с “Ингилиз Груп”, са By Far - виждали сме техни обувки на краката на Джиджи Хадид, Хейли Бийбър и Дакота Джонсън.
Demobaza са друг от клиентите на семейната компания от Пещера. Това са двама български дизайнери, направили костюмите за Dune и работили по доста касови продукции - “Игрите на глада”, “Мъже в черно 4: Глобална заплаха”, “Черната пантера”.
Според Ремзи най-доброто, което могат фабриката и хората в нея обаче се вижда през продукцията на Atana. “Тяхното качество е върховото постижение на фабриката, това е максимумът.”
Магазинът на “Ингилиз" е в Пещера. Пътят от производствения цех до витрината е не повече от 20 метра, но това, разбира се, в ерата на технологиите и глобализацията е илюзия.
“Целият ни бизнес е и онлайн от 2014 г. насам. Продуктите ни могат да се намерят по света в мрежи като Harrods, но 95% от бизнеса минава онлайн.”, казва Ремзи.
Физическите магазини отдавна вече са само имидж, а продажбите се случват в интернет.
“Аз самият не съм влизал в магазин много отдавна и пазарувам само през телефона си.”
Освен за производството на обувките фирмата отговаря и за опаковането на продукта, и за дистирубуцията.
“Ние правим цялата организацията, като от фабриката в Пещера изпращаме до склада в съответната страна, от който обувките стигат до крайния потребител. Имаме и клиенти, при които изпращаме продуктите до крайния потребител.”, продължава разказа си Ремзи Инглизов.
За разлика от другите фабрики за обувки, "Ингилиз" е единствената компания у нас, която произвежда компоненти за обувния бранш - калъпи, табани и ходила.
Предстои Ремзи да ни заведе в "печатницата за калъпи” - стара сграда, която предстои да бъде реставрирана като фасада и да приюти на едно място всички процеси.
Тук Димитър Димов е написал романа “Тютюн”, разказва Ингилизов. Вътре се намира и майсторът на калъпите, в който в продължите на 35 години овладява съвършенството на занаята. Въпреки модерните машини, които принтират калъпите, майсторът е човекът с пилата и шкурката в ръцете, който трябва да намери златното сечение между дизайна на една обувка и удобството ѝ.
“Трябва да влагаш много старание, иска много точност и постоянство. Трудно се възприема този занаят”, казва той докато изпилва върха на един калъп.
Ингилиз продават калъпи за други фабрики в Гърция, България и Румъния. Преди Covid-19 са работели с 488 фирми, сега само с 50. Останалите още се възстановяват от кризата.
За да се направи една обувка, трябва калъп, после няколко прототипа и чак накрая идва вече истинският екземпляр, готов за носене.
Всяко правило обаче си има изключение.
През 2016 година във фабриката се появява Джанфранко Пиерантони. Той е от филмовия бизнес - продуцент е на някои филми, но най-вече има ателие за сценични костюми. Казва, че е там с известен проблем - липсват му 700 чифта обувки за една продукция и има две седмици, в които “Ингилиз” да ги произведат.
“На мен ми прозвуча малко смешно - да искаш нещо от днес за утре, при това толкова специфично. Той ни остави чертеж, капаро и си тръгна.”
Ремзи и баща му се чудят известно време, но в крайна сметка решават да пробват.
“В производството на обувки не се работи така - първо се прави един прототип, виждат се проблемите, прави се втори прототип вече с нанесени корекции, после и трети прототип, накрая следва финалната мостра. Тоест, имаме 4 етапа. В неговия случай всичко трябваше да стане от първия път”, спомня си Ремзи.
От този момент обаче пред “Ингилиз” се отварят вратите на света на киното - Game of Thrones, Star Wars - феноменални продукции, чиито стъпки водят до Пещера.
“От 2020 година решихме, че всички продукти, които правим за филми или за известни личности ще ги произвеждаме по две бройки и сега ги трупаме. Когато един ден имаме правата за тях, ще ги изложим. Засега пълним един склад с обувки”, смее се Ремзи.
Във всяка от марките, които произвеждат обувките си в “Ингилиз груп”, има различна линия, която е строго отличителна - при едни е бродерията, при други специфично токче, трети са концентрирани като визия между 70-те и 80-те години.
Ремзи ни води по етажите, където е производството. Казва, че поточната линия, която е организирана при тях, е уникална. Част от машините също не могат да се видят другаде.
Амбицията на Ремзи е в следващите години да развива и собствената им марка “Ингилиз”, преобладаващо на чуждите пазари. Те произвеждат елегантни дамски обувки на висок ток и лимитирана мъжка серия. Обут е с кафяви обувки с връзки и швейцарска перфорация, на тока на които има миниатюрна метална табелка.
“Бизнесът с обувките е цикличен”, продължава интересната си история Ингилизов. Само хората, които знаят, че са постигнали нещо с много труд и постоянство, могат да говорят така открито за бизнеса си.
“Четири пъти в годината правим дизайнерски колекции, тогава производството е натоварено на 120%. Но има едни промеждутъци между сезоните, тогава производството пада на 70-80%. Целта ни е да ги запълним, защото те ядат от печалбата. Идеята беше нашият бранд да запълва тези 30%. После обаче се явиха друг тип клиенти - такива, които не търсят точно този цикъл на работа, и увеличихме капацитета.”
Всички обувки на фабриката, независимо дали за другите марки или за собствената, са на ръба между премиума и луксозния сегмент. Това означава, че се гони точност в изпълнението на дизайна до частица от милиметъра, съчетават се и различни компоненти - не само кожени, но и плат, мрежа, бродерия.
Обувките са силно конкурентен бизнес в световен мащаб. Испания и Португалия са основните пазари, където се произвежда премиум продукцията, а луксът е задължително в Италия.
“В някои от моделите, които произвеждаме, има натрупване на елементи в много малка площ. Това прави изпълнението трудно. Представете си една бродерия, която е в предната част на обувката. Окото улавя и съвсем минимална разлика, понякога по-малка от милиметър. В началото беше трудно, но после с различни методи и способи - някои от тях чисто занаятчийски, постигнахме това, което трябваше.”
Когато си от толкова години в бизнеса, със сигурност имаш много интересни истории за разказване.
Преди 5 години клиент от Скандинавието, поръчва серия елегантни дамски обувки на висок ток, само че в диапазона между 39 и 45 номер.
След кратко объркване, Ремзи бързо се ориентира, че става дума за доста известна Drag Queen звезда със собствена марка и че обувките няма да се носят от жени.
“Проблемът беше, че обувките на ток са измислени за жена максимум до 70 кг.. Когато долната граница е 70 кг., а горната е над 100 кг., то тази обувка конструктивно няма как да има същото решение. Направихме много сериозни инвестиции в матрици и във всеки един елемент, така че обувката да издържи мъжко тегло. Още повече, че това бяха обувки на платформи на височина от 15-16 см и има риск от инцидент”
Очевидно, че изчисленият на Ингилиз са били точни, защото и до ден днешен работят с този клиент.
“Колкото и сътресения да е имало - на глобално ниво или вътре във фирмата - нашите клиенти никога не са го усещали. Получавали са всичко навреме и с необходимото качество”, казва Ремзи.
Ако трябва да посочи някой провал, това е, че “не можем да оставим работата да тече без нас”.
“Понякога знам, че някои неща може да ги реши и друг човек, но все гледам да поемем отговорност, а не трябва да е така. Ако човек иска да расте, трябва да делегира и ангажименти, и права, и отговорности. Друг е въпросът дали има на кого".
Производството се състои от няколко различни елемента - на първо място са служителите, хората от конвейра, които трябва да работят в синхрон. За да се случи това, трябва "или да си оставиш проблемите вкъщи, или мениджърът да ти ги реши".
След тях има бригадири - това е средното мениджърско ниво. Те трябва да имат и управленски качества, и технологични познания. "И да знаят най-много от всички, за да не може нещо да им убегне.
Над тях са мениджърите. И е много сложно да събереш всички хора от различни пластове, за да работят в единна система”. 
В мощностите на “Ингилиз груп” в Пещера се правят 100-110 хиляди чифта на годишна база. Това би било сериозен отпечатък за природата, ако семейство Ингилизови не бяха започнали да мислят още преди години за зеления си преход.
Компанията работи по специална патентована технология, която обхваща цялостно продукта и проследява въглеродния отпечатък в производството както на обувките и компонентите, така и на субпродуктите и материалите.
Източниците на енергия са от слънчеви панели, голяма част от елементите на готовите обувки да са биоразградими, а производствени линии са безотпадни.
Циповете, които се използват в премиум колекциите на INGILIZ, се произвеждат от рециклирани бутилки. Лепилата са водноразтворими, а боите - естествени.
Освен за готовите обувки един производител трябва да мисли и за стоката, която се връща, защото модата бързо сменя не само сезоните, но и фаворитите си.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
