Даниел Леков и магията на колодиевата фотография

Даниел Леков е фотограф. Дотук нищо интересно, ще кажете, та нали всички сме фотографи в днешно време - имаме телефони с камери с десетки мегапиксели и снимаме?

Така е, но колко от нас са виждали автентичен ,,Пецвал" обектив, ръчно направен от оптика Шарл Адолф Бауз произвеждан през 60-те години на по-миналия век (между 1863 -1866 година в Париж)? А кой може да снима с него?

В Студио ЛАМПА, както се казва работното място на Леков, не само, че се намира напълно автентичен ,,Пецвал", но и Даниел го ползва за колодиевата фотография, която го отличава от останалите фотографи. Когато той ви каже, че е олдскуул фотограф, приемете го буквално.

Даниел е първият герой на нашата поредица с Xiaomi 12 Series, посветена на професионалистите. На онези хора, които в продължение на години не се уморяват да правят едно и също, да грешат, да се поправят, да се губят, да търсят правилния път.

Асоциацията между флагман смартфоните от серията Xiaomi 12 и майсторството във фотографията не беше трудна - всеки от тях търси съвършенството в кадрите. Разбира се, никой от нас не може да придобие уменията на Даниел за един ден, година или дори две, но не пречи да развива естетическото си чувство, да експериментира и просто да ползва знанието и опита на другия, каквото на практика са технологиите.

Намираме се в студиото на Даниел, то впечатлява с размерите и високите си тавани. В средата на "Лампа" е паркиран бус, който Даниел е оборудвал като фотографска тъмна стая и кемпер за пътуване. Направил го специално за снимачните си приключения.

Когато започва да се занимава с колодиева фотография, Даниел няма от кого да се учи.

Причината - почти няма живи учители или ако има, те не са в България. Мокрият колодиев процес е открит от англичанина Фредерик Скот Арчър през 1851 година. Иновацията е истинска революция за епохата си, защото скъсява времето за експониране. По този метод е заснета първата военна фотография от Роджър Фентън.

Тук ", в студиото ми, при тази осветеност, експонационното време е по-дълго - между 6 - 8 секунди. Навън обаче е секунда. Огромната революция във фотографията, дошла с колодиевия процес, е, че той съкращава значително времето за снимане в сравнение с познатата дотогава дагеротипия. И още нещо - методът позволява от един негатив да се изкопират много на брой копия”, разказва Даниел.

“С тази възможност, която всеки има в джоба си - да извади телефона и да снима, колодиевата фотография изведнъж стана интересна за много хора. Всеки може да бъде фотограф и на много хора им се получават добре нещата. Това да отидеш във фото за портрет, както е било едно време в на Папакочев студиото, откъдето е минавала цяла София, сега го няма. В много страни на Запад все още се пази тази традиция”, разказва Даниел. Доста от клиентите му са чужденци, които по някаква причина са в България и го намират. Фотографът си спомня за период, когато всеки уикенд пред обектива му е са заставали германски семейства.

Даниел снима на тънка алуминиева плака, която полива с разтвор на колодий и соли и след това потапя в сребърен нитрат.

След като експонира плаката, я проявява, за да напряви скритото изображение, видим образ.

“Оригиналът, който получаваме (tintype-феротипия), е уникат, един-единствен екземпляр, който със сигурност ще надживее внуците ви, защото е изцяло изграден от сребро и има добавена стойност - именно това е различното в този тип фотография".

Доскоро Даниел е един от малкото в България, които запечатват образи по метода на мокрия колодиев процес “Когато започвах, нямаше много информация. Затова ми отне много време да се науча. Рецептата, по която току-що забърках този проявител, в оригиналния и вид е различна, аз от опит съм достигнал до това, че към оцетната киселина добавям и захар.

Лятото трябва да сложа повече оцетна киселина, а зимата по-малко, защото е по-студено", разкрива тайни от "кухнята" авторът.

Показва разфасовка от друга съставка и споделя: "Този железен сулфат работи добре, но не с всеки е така. Веднъж смених магазина, от който купувам, и след фиксирането, докато лакирах, картинката ми изчезваше. Докато разбера какво и защо се случва, минаха няколко дни. Елиминираш проблема и продължаваш напред. Но химикалите са много и докато достигнеш до това от какво се получава всеки един дефект минава доста време. От друга страна това работи и за теб, защото в един момент може да започнеш да правиш умишлено дефекти."

Даниел прецежда с филтри за кафе-машина проявителя няколко пъти. За работата му се иска много търпение, на каквото казва, че се е научил с времето.

В Youtube все пак може да се намери информация за фотографския метод от 19-и век, но има и доста грешна такава. “Един-два добри резултата не означава, че вече владееш нещата”, безпощаден е Леков.

Всяка плака, която излиза от студио "Лампа", е с пореден номер, така че Даниел има точен архив за снимките, които е направил.

“Дебелата книга”, както я нарича, показва 442 записа. Всички те са грижливо изписани с молив.

Архивът обаче е свидетелство за успешните проби. “Това са снимките, откакто са започнали да ми се получават, много часове са минали просто в упражнения.”

След като забърка проявителя, Даниел минава през тъмната стаичка, където налива среброто в специален светлонепроницаем съд.

След това се преминава към снимането. Експонирането на плаката трае 10-ина секунди, но преди това трябва да се нагласят кадърът и фокусът. А обектът, който обективът ще лови, трябва да стои неподвижно в продължение на доста време. Докато трае самото снимане е важно да не се мърда. В помощ има дори стойка за глава, която има за цел да ограничи движенията. Общият процес не е лесна работа нито за модела, нито за фотографа.

Даниел ни разказва малко за съкровището си, портретен обектив направен от Бауз по формулата на Пецвал.

Йозеф Пецвал също е направил революция във фотографията - “това е един от най-големите скокове”, продължава с лекцията си по история Леков. Обективът на Пецвал е портетен, но по-светлосилен, което позволява да се съкрати времето за експонация.

Ако вече се чудите откъде Даниел знае всичко това, може би е време да уточним, че е бил в художествената гимназия, след това е изучавал теорията и практиката в академии, а по-късно е асистент в НАТФИЗ, където в продължение на 10 годни водил упражнения по фотография.

"Учил съм се да снимам на филм, когато кандидатствах, кандидатстудентските изпити включваха това да проявяваме филми и да копираме. Цифровата фотография ме задоволява само от гледна точка на скорост и възможност за постпродукция, но я ползвам главно в основната си работа - рекламната фотография", споделя Леков.

“Всички мои лични проекти, както и нещата, които правя за удоволствие, снимам или на филм, или с тази апаратура от студиото. Колодиевата фотография е много трудоемка за външни снимки, но затова съм оборудвал специален бус.”

Връщаме Даниел към началото на колодиевото му приключение.

“Това, което ме накара да поема по този път във фотографията е, че винаги съм имал сериозни търсения по отношение на портрета. Той ми е слабост. Минал съм през абсолютно всичко във фотографията, защото така бях решил още като студент. Бях асистент в студио, откъдето се запалих по рекламната фотография. Бях и фоторепортер, но моето си нещо си остава портретът. Там винаги съм търсил нещо повече от външната обвивка. Ако разгледате моите портрети, няма да намерите много лъснати и самоцелно красиви.”

“Естетиката на колодиевата фотография ме омагьоса. Този процес за момента най-добре отговаря на естетическите ми търсения. Крайната ми цел е да одухотворя иначе двуизмерното пространство на светлочувствителния носител".

Накрая молим Даниел за няколко блиц отговора:

- Каква е разликата между тези, които са учили фотография, и другите, които сами са се направили фотографи?

- Тези, които учат получват повече обща култура и черпят знание от по-сигурни източници.

- Малкълм Гладуел казва, че за да си добър в нещо са ти необходими 10 000 часа труд, съгласен ли си?

- Не, трябват ти 30 000 часа.

- Занаят ли е твоето снимане?

- Да, мокрият колодиев процес е занаят до голяма степен.

- Разликата между добрия фотограф и добрата снимка?

- Добрата снимка за мен е тази, която поражда у мен емоция.

- Снимаш с нула пиксела?

- Да, само със сребро.

- Важни ли са пикселите?

- Важни са, но е важна и тяхната големина.

- Снимаш ли с телефон нещо?

- Да, снимам ежедневно като ми хареса нещо. Има моменти, в които с телефон по-добре се получават нещата

- А правиш ли си настройките?

- Да разбира се, винаги коригирам. Те са направени лесни за масовия потребител, но аз коригирам експозиция и всичко останало. То ти идва от вътре.