Даниел Леков е фотограф. Дотук нищо интересно, ще кажете, та нали всички сме фотографи в днешно време - имаме телефони с камери с десетки мегапиксели и снимаме?

Така е, но колко от нас са виждали автентичен ,,Пецвал" обектив, ръчно направен от оптика Шарл Адолф Бауз произвеждан през 60-те години на по-миналия век (между 1863 -1866 година в Париж)? А кой може да снима с него?

В Студио ЛАМПА, както се казва работното място на Леков, не само, че се намира напълно автентичен ,,Пецвал", но и Даниел го ползва за колодиевата фотография, която го отличава от останалите фотографи. Когато той ви каже, че е олдскуул фотограф, приемете го буквално.

Даниел Леков, интервю - колодиева фотография - xiaomi 12

Даниел е първият герой на нашата поредица с Xiaomi 12 Series, посветена на професионалистите. На онези хора, които в продължение на години не се уморяват да правят едно и също, да грешат, да се поправят, да се губят, да търсят правилния път.

Асоциацията между флагман смартфоните от серията Xiaomi 12 и майсторството във фотографията не беше трудна - всеки от тях търси съвършенството в кадрите. Разбира се, никой от нас не може да придобие уменията на Даниел за един ден, година или дори две, но не пречи да развива естетическото си чувство, да експериментира и просто да ползва знанието и опита на другия, каквото на практика са технологиите.

Намираме се в студиото на Даниел, то впечатлява с размерите и високите си тавани. В средата на "Лампа" е паркиран бус, който Даниел е оборудвал като фотографска тъмна стая и кемпер за пътуване. Направил го специално за снимачните си приключения.

Когато започва да се занимава с колодиева фотография, Даниел няма от кого да се учи.

Причината - почти няма живи учители или ако има, те не са в България. Мокрият колодиев процес е открит от англичанина Фредерик Скот Арчър през 1851 година. Иновацията е истинска революция за епохата си, защото скъсява времето за експониране. По този метод е заснета първата военна фотография от Роджър Фентън.

Даниел Леков и магията на колодиевата фотография

Тук ", в студиото ми, при тази осветеност, експонационното време е по-дълго - между 6 - 8 секунди. Навън обаче е секунда. Огромната революция във фотографията, дошла с колодиевия процес, е, че той съкращава значително времето за снимане в сравнение с познатата дотогава дагеротипия. И още нещо - методът позволява от един негатив да се изкопират много на брой копия”, разказва Даниел.

“С тази възможност, която всеки има в джоба си - да извади телефона и да снима, колодиевата фотография изведнъж стана интересна за много хора. Всеки може да бъде фотограф и на много хора им се получават добре нещата. Това да отидеш във фото за портрет, както е било едно време в на Папакочев студиото, откъдето е минавала цяла София, сега го няма. В много страни на Запад все още се пази тази традиция”, разказва Даниел. Доста от клиентите му са чужденци, които по някаква причина са в България и го намират. Фотографът си спомня за период, когато всеки уикенд пред обектива му е са заставали германски семейства.

Даниел снима на тънка алуминиева плака, която полива с разтвор на колодий и соли и след това потапя в сребърен нитрат.

След като експонира плаката, я проявява, за да напряви скритото изображение, видим образ.

“Оригиналът, който получаваме (tintype-феротипия), е уникат, един-единствен екземпляр, който със сигурност ще надживее внуците ви, защото е изцяло изграден от сребро и има добавена стойност - именно това е различното в този тип фотография".

Доскоро Даниел е един от малкото в България, които запечатват образи по метода на мокрия колодиев процес “Когато започвах, нямаше много информация. Затова ми отне много време да се науча. Рецептата, по която току-що забърках този проявител, в оригиналния и вид е различна, аз от опит съм достигнал до това, че към оцетната киселина добавям и захар.

Лятото трябва да сложа повече оцетна киселина, а зимата по-малко, защото е по-студено", разкрива тайни от "кухнята" авторът.

Показва разфасовка от друга съставка и споделя: "Този железен сулфат работи добре, но не с всеки е така. Веднъж смених магазина, от който купувам, и след фиксирането, докато лакирах, картинката ми изчезваше. Докато разбера какво и защо се случва, минаха няколко дни. Елиминираш проблема и продължаваш напред. Но химикалите са много и докато достигнеш до това от какво се получава всеки един дефект минава доста време. От друга страна това работи и за теб, защото в един момент може да започнеш да правиш умишлено дефекти."

Даниел Леков интервю - сребърна фотография/ колодиев процес

Даниел прецежда с филтри за кафе-машина проявителя няколко пъти. За работата му се иска много търпение, на каквото казва, че се е научил с времето.

В Youtube все пак може да се намери информация за фотографския метод от 19-и век, но има и доста грешна такава. “Един-два добри резултата не означава, че вече владееш нещата”, безпощаден е Леков.

Всяка плака, която излиза от студио "Лампа", е с пореден номер, така че Даниел има точен архив за снимките, които е направил.

“Дебелата книга”, както я нарича, показва 442 записа. Всички те са грижливо изписани с молив.

Архивът обаче е свидетелство за успешните проби. “Това са снимките, откакто са започнали да ми се получават, много часове са минали просто в упражнения.”

След като забърка проявителя, Даниел минава през тъмната стаичка, където налива среброто в специален светлонепроницаем съд.

Даниел Леков изсипва сребърна течност

След това се преминава към снимането. Експонирането на плаката трае 10-ина секунди, но преди това трябва да се нагласят кадърът и фокусът. А обектът, който обективът ще лови, трябва да стои неподвижно в продължение на доста време. Докато трае самото снимане е важно да не се мърда. В помощ има дори стойка за глава, която има за цел да ограничи движенията. Общият процес не е лесна работа нито за модела, нито за фотографа.

Даниел Леков снимки, студио

Даниел ни разказва малко за съкровището си, портретен обектив направен от Бауз по формулата на Пецвал.

Йозеф Пецвал също е направил революция във фотографията - “това е един от най-големите скокове”, продължава с лекцията си по история Леков. Обективът на Пецвал е портетен, но по-светлосилен, което позволява да се съкрати времето за експонация.

Даниел Леков, студио, колодиева фотография

Ако вече се чудите откъде Даниел знае всичко това, може би е време да уточним, че е бил в художествената гимназия, след това е изучавал теорията и практиката в академии, а по-късно е асистент в НАТФИЗ, където в продължение на 10 годни водил упражнения по фотография.

"Учил съм се да снимам на филм, когато кандидатствах, кандидатстудентските изпити включваха това да проявяваме филми и да копираме. Цифровата фотография ме задоволява само от гледна точка на скорост и възможност за постпродукция, но я ползвам главно в основната си работа - рекламната фотография", споделя Леков.

Интервюто с Даниел Леков е част от поредицата ни с Xiaomi. Видеото, което виждате към текста, е снимано с новия флагман на компания 12 Pro.


Xiaomi 12 pro, камера, фотография, ревю, характеристики


За да станем добри в нещо, ни трябва време. Понякога постигаме чудесен резултат само за 10 минути, но зад тях стоят хиляди часове усилен труд. Същото е и с телефоните Xiaomi - за бъдат това, което са в момента като производителност, качество на камерите и user experience, те стъпват на опита на 12 години развитие на технологиите и постоянно усъвършенстване.

Xiaomi 12 Pro е флагманът на марката. Серията Xiaomi 12 може да се похвали с три варианта - стандартния Xiaomi 12, Xiaomi 12 Pro версията с малко по-голям дисплей и батерия, както и Xiaomi 12X.

Xiaomi 12 Pro идва със звук от harman kadron, което си е директна заявка къде се позиционира това устройство, а именно на първия ред сред най-добрите смартфони на пазара.

И трите му камери на гърба са с 50MP сензори, а чипсетът е Qualcomm Snapdragon 8 Gen 1 - най-доброто в момента в индустрията.

Дизайнът на Xiaomi 12 Pro е много приятен. Камерите са разположени умно, без да заемат много място. Гърбът на телефона е от матирано стъкло, което изглежда чудесно. Отстрани има метална рамка.

Екранът е 6.73-инчов LTPO AMOLED панел с извити краища.

Резолюция е 1440x3200 пиксела с гъстота на пикселите от 521ppi, Съотношението на екрана е 20:9, което го прави малко по-висок от популярните. Картината е много детайлна, цветове - верни. Ако искате да ги направите впечатляващи, ползвайте режим Vivid.

Батерията е 4600 mAh, но зареждането става със зарядно с мощност до 120 вата, което означава за около 25 минути.

Още няколко думи за камерите - те са с различни параметри, като основната е с най-големия сензор от трите (1/1.28") и с бленда f/1.9. Главният сензор също така има оптична стабилизация и фокусно разстояние от 24 мм. Другите две камери са с еднакви сензори, които са по-малки (1/2.76”).

И трите камери по подразбиране предлагат снимки с резолюция 12.5MP, което означава, че сливат четири пиксела в един.

“Всички мои лични проекти, както и нещата, които правя за удоволствие, снимам или на филм, или с тази апаратура от студиото. Колодиевата фотография е много трудоемка за външни снимки, но затова съм оборудвал специален бус.”

Връщаме Даниел към началото на колодиевото му приключение.

“Това, което ме накара да поема по този път във фотографията е, че винаги съм имал сериозни търсения по отношение на портрета. Той ми е слабост. Минал съм през абсолютно всичко във фотографията, защото така бях решил още като студент. Бях асистент в студио, откъдето се запалих по рекламната фотография. Бях и фоторепортер, но моето си нещо си остава портретът. Там винаги съм търсил нещо повече от външната обвивка. Ако разгледате моите портрети, няма да намерите много лъснати и самоцелно красиви.”

“Естетиката на колодиевата фотография ме омагьоса. Този процес за момента най-добре отговаря на естетическите ми търсения. Крайната ми цел е да одухотворя иначе двуизмерното пространство на светлочувствителния носител".

Накрая молим Даниел за няколко блиц отговора:

- Каква е разликата между тези, които са учили фотография, и другите, които сами са се направили фотографи?

- Тези, които учат получват повече обща култура и черпят знание от по-сигурни източници.

- Малкълм Гладуел казва, че за да си добър в нещо са ти необходими 10 000 часа труд, съгласен ли си?

- Не, трябват ти 30 000 часа.

- Занаят ли е твоето снимане?

- Да, мокрият колодиев процес е занаят до голяма степен.

- Разликата между добрия фотограф и добрата снимка?

- Добрата снимка за мен е тази, която поражда у мен емоция.

- Снимаш с нула пиксела?

- Да, само със сребро.

- Важни ли са пикселите?

- Важни са, но е важна и тяхната големина.

- Снимаш ли с телефон нещо?

- Да, снимам ежедневно като ми хареса нещо. Има моменти, в които с телефон по-добре се получават нещата

- А правиш ли си настройките?

- Да разбира се, винаги коригирам. Те са направени лесни за масовия потребител, но аз коригирам експозиция и всичко останало. То ти идва от вътре.



Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

галерия

Не магия, а наука - вселената зад L'Oréal Paris

Науката зад козметиката беше във фокуса на първото регионално събитие на L'Oréal Paris за балканския регион, Skincare Science, което на 30 септември събра в Белград водещи инфлуенсъри, журналисти и посланици на марката от Балканския полуостров. 

17:02 - 07.10.2024
Важно днес

Управляващите в Грузия опитват да свалят прозападния президент

Все по-проруската партия "Грузинска мечта" опитва втора процедура за импийчмънт

15:39 - 07.10.2024
Култура

За трета поредна година National Geographic ще избере най-добрите фотографи във Фотоконкурс 2024

Специалният гост на вечерта – Естер Хорват, изследовател на National Geographic и фотограф, ще сподели забележителния си опит и талант в лекция на тема „Звезди в полярна нощ“.

14:44 - 07.10.2024
Важно днес

Двама генетици са отличени с Нобел по медицина за откриването на микроРНК

Американските учени Виктор Амброс и Гари Рувкун са тазгодишните носители на Нобелова награда за медицина

13:10 - 07.10.2024