На 27 март Netflix пусна документалната поредица De rockstar à tueur: Le cas Cantat (От рок звезда до убиец – случаят Канта) – три епизода, които връщат Франция към едно престъпление, дълго описвано като „убийство от страст“.
И към човек, когото мнозина отказваха да назоват с истинското му име: убиец.
Бертран Канта е фронтмен на култовата френска рок група Noir Désir, любимец на цяла генерация, артист с харизма и гняв. Всичко приключва за една нощ.
През лятото на 2003 г. Канта пребива до смърт актрисата Мари Трентинян в хотелска стая във Вилнюс. През 2004 г. е осъден за непредумишлено убийство и получава осем години затвор, но излежава само четири.
Първоначалната реакция на френските медии е противоречива. Много издания представят случая като трагична любовна драма и поставят Канта и Трентинян в ролите на обречена двойка.
Понятието „убийство от страст“ доминира в заглавията, вместо реалността на жестокия побой. Публичният разговор е объркан: част от обществото настоява за справедливост, докато други продължават да гледат на Канта като на ексцентричен гений, чиято музика надделява над действията му.
Същевременно, около личността на Мари Трентинян се разразява паралелен публичен разговор, в който тя често е представяна чрез мизогинни клишета: актриса с четири деца от четирима различни мъже.
Тази биография, вместо да бъде разглеждана като личен избор, често се използва срещу нея.
Самият Канта я нарича „истеричка“ – термин, който намира отзвук в таблоидите и онлайн коментарите.
Вместо да се говори за системно насилие, фокусът се измества към предполагаемата ѝ емоционална нестабилност – удобна стратегия за прикриване на вината.
„Всички сгрешихме“, казва журналистката и сърежисьорка на сериала Ан-Софи Жан. „Като нарекохме това престъпление любовна трагедия, не разбрахме колко жестоко и сериозно беше то.“
Среща зад кулисите
Мари Трентинян и Бертран Канта се запознават през 2002 г. след концерт на Noir Désir, когато актрисата е поканена зад кулисите. Скоро започват интензивна тайна връзка. Канта напуска съпругата си Кристина Рейди, която по това време е бременна с второто им дете.
Мари прозихожда от артистично семейство – тя е дъщеря на легендарния френски актьор Жан-Луи Трентинян и режисьорката и писателка Надин Трентинян.
Самата тя има впечатляваща кариера: номинирана е пет пъти за наградата Сезар, участва в над 30 филма и телевизионни продукции, и е считана за една от най-талантливите актриси на своето поколение.
Семейството ѝ има огромно влияние във френското кино.
И въпреки това случаят на Мари е неглижиран и романтизиран. Това повдига болезнения въпрос: ако дори тя не е била защитена от системата, какво остава за "обикновените" жени?
Фаталната нощ
През юли 2003 г. Мари пътува до Вилнюс с майка си и Канта за снимките на телевизионния филм "Колет, една свободна жена", режисиран от майка ѝ Надин. Мари влиза в ролята на писателка, която се бори за своята независимост – ироничен паралел със собствения ѝ живот.
На 26 юли, след като тя получава SMS от бившия ѝ партньор Самюел Беншетри, Канта изпада в ярост.
Той признава, че я е удрял няколко пъти. След като тя губи съзнание, Канта я слага в леглото - но не вика линейка.
Вместо това оставя Мари в безпомощно състояние цели седем часа. Брат ѝ е този, който накрая се обажда на спешна помощ.
Мари е преместена от болница във Вилнюс във Франция. Умира на 1 август. Лекарите установяват 19 удара по главата и лицето. Травмите са описани като съизмерими с тези след жестока катастрофа.
Мълчанието на всички
Надин Трентинян публикува мемоарната книга Ma fille, Marie, в която проследява не само последните дни на дъщеря си, но и собственото си чувство за вина, безсилие и гняв. Книгата е нейният личен опит да разбере, да преработи и да даде глас на всичко, което е било премълчано.
В нея Надин описва как Бертран Канта не е можел да понесе, че Мари е имала други мъже преди него.
„Ако не може да я има напълно, той искаше да я унищожи. Това не е любов. Това е омраза“, пише тя. Спомня си как по време на снимките на Колет дъщеря ѝ се е променила – станала е затворена, изплашена, тиха. „Тя вече не беше Мари – беше сянка. И аз го видях.“
Надин признава, че е игнорирала ранните сигнали и е решила да не се намесва. Днес си задава въпроса, който стои в центъра на книгата ѝ – и на цялата тази история: „Защо всички мълчаха?“
Жената, която го защити. Жената, която не оцеля.
Още по-шокиращ от престъплението е фактът, че Канта получава смекчена присъда благодарение на свидетелството на собствената си съпруга – Кристина Рейди.
Тя категорично заявява пред съда, че Бертран никога не е проявявал агресия. Това свидетелство изиграва ключова роля: през 2004 г. Канта е осъден на осем години затвор, но излежава само четири.
През 2010 г., Кристина Рейди се самоубива в семейния им дом в Бордо.
Тялото ѝ е открито от децата ѝ. В предсмъртното си писмо тя описва години на психически и физически тормоз. Изведнъж всички мълчаливи съмнения се превръщат в ужасна истина.
И макар още тогава във Франция да съществува закон срещу подтикване към самоубийство, прокуратурата не повдига обвинения срещу Канта. В случая на Рейди, въпреки писмените ѝ свидетелства, институциите отказват да приложат закона – решение, което остава спорно и до днес.
След освобождаването си през 2007 г., Канта се опитва да се върне към музиката.
Noir Désir пускат нови песни, но напрежението е осезаемо. През 2010 г. китаристът Серж Тейсо-Ге напуска групата, а ден по-късно барабанистът Дени Барте обявява окончателния ѝ край.
Канта започва солова кариера. Издава албума Horizons, концертира, участва в театрални продукции. През 2018 г., след петиции с над 75 000 подписа, е принуден да отмени редица участия. Извинение обаче няма. Разкаяние – също.
„Избрахме заглавието "От рок звезда до убиец“, казва сърежисьорката Ан-Софи Жан, „защото самият факт, че той беше рок звезда, ни пречеше години наред да приемем, че е и убиец.“
Случаят на Мари Трентинян се е превърнал в символ на домашното насилие и на начина, по който обществото често защитава извършителя, когато той е харизматичен, известен или талантлив.
А когато дори жена от толкова влиятелно семейство, с успешна кариера и обществена роля, не получава справедливост, възниква тревожният въпрос: каква е съдбата на всички останали?
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
