Старият риболовен кораб „Чавдар“ можеше да бъде нарязан за скрап. Но вместо това той беше потопен днес край бреговете на Созопол. Ще се превърне в изкуствен риф – нов дом за морските обитатели и място за подводни изследвания и гмуркане.
Идеята и проектът са на писателя и изследовател Михаил Заимов, водолаза Росен Желязков и художника Владо Явашев. И това не е първата им инициатива, с която вдъхват нов живот на стар и негоден вече за плаване кораб.
„Чавдар“ е построен през 1964 г. в бургаската корабостроителница „Илия Бояджиев“. От същото място е и „Пионер“ – неговият „близнак“ по проект, който бе потопен през 2008 г. край остров Свети Иван от екипа на Заимов, Желязков и Явашев.
„Това е вторият кораб, който ние ще потопим на малко по-голяма дълбочина“, посочват те. Подготовката е извършена по всички екологични стандарти – двигателите и горивните системи са демонтирани, корпусът е почистен и обезопасен.
Потапянето на „Чавдар“ продължава около час - операция, изискваща изключителна прецизност. Корабът е напълнен с морска вода чрез помпи и потъва на 30 метра дълбочина, на около 500 метра от брега, между местностите Каваци и Райския залив.
Акцията е повече от инженерна операция – тя е продължение на дългогодишна инициатива. През 2008 г. и "Пионер“ – първият български метален риболовен кораб, който е плавал 45 години - отива на морското дъно, за да изпълни подводна мисия.
Заимов го купува на цената на старо желязо с идеята да създаде подводен риф, по примера на САЩ, където още от 60-те години се потапят дори вагони и самолетоносачи с такава цел.
„Потопеният от Владо Явашев, Росен Желязков и моя милост бивш риболовен кораб „Пионер“ продължава да "живее" под водата, но вече създавайки живот, а не отнемайки го от морето“, казва Заимов.
Днес „Пионер“ е покрит с миди, мекотели и е обитаван от морски врани, попчета, ракообразни и дори от рогатото морско куче, което снася хайвера си в металния му корпус. Бившият риболовен кораб се е превърнал в подводен резерват.
Пътят на „Чавдар“ е сходен. В края на 2024 г. Заимов и съмишлениците му организират благотворителна кампания, с която събират средства за купуването на кораба. Парите не идват от държавата, а от граждани и организации, които вярват, че Черно море заслужава повече.
Според експерти за около година металният риф ще бъде обживян от морски обитатели.
На борда на „Чавдар“ е монтирана и специална конструкция, разработена от Института по океанология към БАН. Тя е предназначена за наблюдение на черната мида – ключов за екосистемата вид и индикатор за нейното здраве.
Очакванията са новият изкуствен риф да донесе ползи, сравними с тези на „Пионер“. „Чавдар“ е по-достъпен и подходящ за гмуркачи с базова подготовка и ще се използва и за обучение от водолазния център в Созопол.
Проектите съчетават екологичен ефект с икономически потенциал. Потъналите кораби привличат водолази, подводни фотографи, изследователи и туристи. Дайвинг туризмът е бързоразвиваща се ниша, в която гмуркачите инвестират в обучение, екипировка и услуги – възможност за развитие на местния бизнес.
Още при потапянето на „Пионер“ Заимов, Явашев и Желязков се надяват идеята да вдъхнови администрацията и Военноморския флот да подкрепят програми за създаване на изкуствени рифове. Но над 15 години по-късно проектът остава частна инициатива.
В други страни създаването на изкуствени рифове се насърчава с държавни програми, законодателна рамка и публична подкрепа. Малта например изкупува стари кораби от частни собственици, ако те ги подготвят за потапяне.
У нас такава стратегия липсва. „Чавдар“ и „Пионер“ остават единствени примери за подобна практика – изцяло резултат от граждански ентусиазъм, от любов към морето и визия за устойчиво бъдеще.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
