От скрап до риф. Как корабът „Чавдар“ ще даде нов живот под водата

Старият риболовен кораб „Чавдар“ можеше да бъде нарязан за скрап. Но вместо това той беше потопен днес край бреговете на Созопол. Ще се превърне в изкуствен риф – нов дом за морските обитатели и място за подводни изследвания и гмуркане.

Идеята и проектът са на писателя и изследовател Михаил Заимов, водолаза Росен Желязков и художника Владо Явашев. И това не е първата им инициатива, с която вдъхват нов живот на стар и негоден вече за плаване кораб.

„Чавдар“ е построен през 1964 г. в бургаската корабостроителница „Илия Бояджиев“. От същото място е и „Пионер“ – неговият „близнак“ по проект, който бе потопен през 2008 г. край остров Свети Иван от екипа на Заимов, Желязков и Явашев.

„Това е вторият кораб, който ние ще потопим на малко по-голяма дълбочина“, посочват те. Подготовката е извършена по всички екологични стандарти – двигателите и горивните системи са демонтирани, корпусът е почистен и обезопасен.

Потапянето на „Чавдар“ продължава около час - операция, изискваща изключителна прецизност. Корабът е напълнен с морска вода чрез помпи и потъва на 30 метра дълбочина, на около 500 метра от брега, между местностите Каваци и Райския залив.

Акцията е повече от инженерна операция – тя е продължение на дългогодишна инициатива. През 2008 г. и "Пионер“ – първият български метален риболовен кораб, който е плавал 45 години - отива на морското дъно, за да изпълни подводна мисия.

Заимов го купува на цената на старо желязо с идеята да създаде подводен риф, по примера на САЩ, където още от 60-те години се потапят дори вагони и самолетоносачи с такава цел.

„Потопеният от Владо Явашев, Росен Желязков и моя милост бивш риболовен кораб „Пионер“ продължава да "живее" под водата, но вече създавайки живот, а не отнемайки го от морето“, казва Заимов.

Днес „Пионер“ е покрит с миди, мекотели и е обитаван от морски врани, попчета, ракообразни и дори от рогатото морско куче, което снася хайвера си в металния му корпус. Бившият риболовен кораб се е превърнал в подводен резерват.

Пътят на „Чавдар“ е сходен. В края на 2024 г. Заимов и съмишлениците му организират благотворителна кампания, с която събират средства за купуването на кораба. Парите не идват от държавата, а от граждани и организации, които вярват, че Черно море заслужава повече.

Според експерти за около година металният риф ще бъде обживян от морски обитатели.

На борда на „Чавдар“ е монтирана и специална конструкция, разработена от Института по океанология към БАН. Тя е предназначена за наблюдение на черната мида – ключов за екосистемата вид и индикатор за нейното здраве.

Очакванията са новият изкуствен риф да донесе ползи, сравними с тези на „Пионер“. „Чавдар“ е по-достъпен и подходящ за гмуркачи с базова подготовка и ще се използва и за обучение от водолазния център в Созопол.

Проектите съчетават екологичен ефект с икономически потенциал. Потъналите кораби привличат водолази, подводни фотографи, изследователи и туристи. Дайвинг туризмът е бързоразвиваща се ниша, в която гмуркачите инвестират в обучение, екипировка и услуги – възможност за развитие на местния бизнес.

Още при потапянето на „Пионер“ Заимов, Явашев и Желязков се надяват идеята да вдъхнови администрацията и Военноморския флот да подкрепят програми за създаване на изкуствени рифове. Но над 15 години по-късно проектът остава частна инициатива.

В други страни създаването на изкуствени рифове се насърчава с държавни програми, законодателна рамка и публична подкрепа. Малта например изкупува стари кораби от частни собственици, ако те ги подготвят за потапяне.

У нас такава стратегия липсва. „Чавдар“ и „Пионер“ остават единствени примери за подобна практика – изцяло резултат от граждански ентусиазъм, от любов към морето и визия за устойчиво бъдеще.