“Класическите” спортни истории често разказват как някой тръгва от дъното и стига до върха благодарение на огромния си талант.
Тази история е друга. Нейният герой може да бъде определен по много начини, но “талантлив” определено не му подхожда.
Нито е беден, нито богат. Човек от средната класа, в чийто външен вид няма нищо впечатляващо, освен че е висок 198 сантиметра.
В по-ниските дивизии на английския футбол обаче това по-скоро е важно за физическото оцеляване на терена, защото играта е с много тежки единоборства.
Нагоре по стълбичката обаче се изкачват технически надарените - хората, които могат да правят разликата в мачовете. Високи здравеняци има във всеки отбор в изобилие.
Днес Дан Бърн е английски национал, герой на “Нюкасъл Юнайтед” и един от най-популярните играчи в Обединеното кралство. Преди три години той е просто добър футболист. Преди пет - един от многото. А преди петнадесет - продавач в супермаркет.
Когато Дан е на 11 години, баща му винаги го води на домакинските мачове на “Нюкасъл”. Разказва му, че понеже е местно момче, ако един ден стигне до първия отбор, целият град ще го обожава.
Детето е част от академията на “свраките” и живее с мечтата, че феновете на стадиона някога ще пеят името му.
Подобни мечти обаче имат още стотици хлапета от школата.
А бащата на Дан Бърн получава обаждане, което разбива сърцето му - синът му не е достатъчно перспективен и е освободен от академията.
Истината е, че Дан играе с душа и сърце, но няма достатъчно футболен талант. А в големите академии правилата са железни и няма място за емоции. Там втори шанс не се дава.
Напускайки “Нюкасъл”, Дан отива в школи като тези на “Ню Хартли”, “Блит Таун” и “Блит Спартанс” - скромни, малки и с много по-тежки условия.
Момчето играе на кални терени, където футболът много повече прилича на борба.
Неравните игрища обаче му помагат да кали характера си, да не се страхува от единоборствата и да се научи още от малък да влиза здраво в краката на съперниците.
На 16 години Дан Бърн вече е доста далеч от мечтата си. Започва да работи във веригата супермаркети Asda.
Съчетава реденето на продукти на щандовете с мачове за “Блит Спартанс”, където обаче го забелязва скаут на “Дарлингтън” - отбор от четвърта дивизия в Англия.
Клубът му се представя зле и изпада в пета дивизия, където дори няма професионални договори.
За един тийнейджър обаче средата е достатъчно добра, за да се развива, защото получава повече шанс за изява. Дан играе срещу мъжете като равен с равен, макар че все още е дете. А след края на сезона получава оферта от “Фулъм” - отбор от Висшата лига на Англия.
Разбира се, футболистът играе за втория състав и няколко пъти е пращан под наем в други тимове. Чак през 2014 година прави дебют в първия състав, но впоследствие “Фулъм” изпада във втора дивизия, а договорът на Дан Бърн не е подновен.
Защитникът преминава в новака в “Чемпиъншип” (втора дивизия) “Уигън”, но тимът завършва последен в класирането и изпада на по-ниско ниво. Там обаче Бърн играе стабилно, а от “Брайтън” му дават втори шанс да бъде във Висшата лига.
От януари 2019 година бранителят преминава в новия си клуб и се оказва находката на сезона.
През май 2021 година той отбелязва и победния гол за паметния успех с 3:2 над “Манчестър Сити”, а после стига и до капитанската лента на състава.
По това време Дан Бърн вече си е спечелил репутация на универсален боец, упорит, надежден и до голяма степен недооценен защитник, способен да се развива до безкрай.
Той вече може да играе на няколко различни позиции и макар да е висок два метра, е бърз и тактически грамотен.
Да, не е надарен с впечатляваща техника, но знае как да неутрализира най-добрите в света. В представянето му няма нищо красиво, нищо елегантно, но е толкова здрав, че може да контузи и локомотив. Готов е да сложи главата си срещу всеки шут на съперник и да рискува здравето си в името на отбора. И, някак си, прави така, че феновете да го обожават.
В края на зимния трансферен прозорец през януари 2022 година “Брайтън” приема оферта от 13 млн. паунда и Бърн се завръща там, откъдето е изгонен близо 20 години по-рано - “Нюкасъл Юнайтед”.
Той става незаменим за състава на Еди Фау, преборил се неочаквано бързо за завръщане в Шампионската лига и за първи финал за купа от десетилетия.
И макар на Дан Бърн да не му се получава веднага, както винаги е било в живота му, неговият златен момент настъпва през март 2025 година.
“Нюкасъл” побеждава “Ливърпул” с 2:1 на “Уембли” и триумфира с Купата на лигата - първи домашен трофей за отбора от 70 години насам.
Кой мислите вкарва първия гол?
Някой от нападателите за милиони? Не, неповторимият Дан Бърн - местното момче, което се превърна в любимия син на “Нюкасъл”.
Само няколко дни след фамозния успех, Бърн получи и официална повиквателна за националния отбор на Англия.
"Направих своя дебют във Висшата лига на 21, а три години по-късно бях освободен от “Фулъм”. Но чувствам, че това просто ме направи по-силен. Наистина не ме интересува мнението на хората. Научих, че знам в какво съм добър”, разказва Бърн.
“Просто искам да направя голямо впечатление и да се опитам да получа повиквателна и за следващия лагер на националния отбор. Очевидно мечтата на всяко дете е да играе на Световно първенство. Знам, че имам такава възможност и ако я използвам, това ще бъде специално”.
Сега Дан Бърн често се връща към детството си и моментите, когато баща му го е носил на раменете си около “Сейнт Джеймсис Парк”, разказвайки му, че един ден ще бъде героят на града.
Днес “неперспективният” футболист може да бъде много повече - героят на нацията.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
