С прояви в цялата страна днес отбелязваме 152 години от гибелта на Васил Левски.
На 18 февруари в родния град на Левски - Карлово, ще се проведе възпоменателна церемония на едноименния площад с участието на представителни формирования и военния духов оркестър на 61-ва Стрямска механизирана бригада (начален час 18.00 ч).
По-рано през деня ще се проведе и общоградско паметно шествие с участието на военнослужещи от 61-ва механизирана бригада (от 10.00 часа).
На 19 февруари в София Националната гвардейска част ще постави почетни часови пред паметника на Апостола на свободата през целия ден, а от 18.00 ч ще проведе възпоменателна церемония. От 11.00 ч на ритуала пред паметника в кв. „Горубляне“ ще участва Представителният военен духов оркестър на Сухопътните войски.
През утрешния ден ще има временни ограничения на движението в централната част на София във връзка с отбелязването на годишнината. От 09:30 до 20:00 ч. се забранява влизането на превозни средства по бул. „Васил Левски“ между бул. „Цар Освободител“ и бул. „Княз Ал. Дондуков“, както и по други прилежащи улици. Тролейбусните линии №№ 1, 2, 3, 4, 7, 8 и 11 ще имат променени маршрути през този период.
Васил Левски е обесен на 18 февруари 1873 г. в покрайнините на София.
Години наред историците спорят дали датата на обесването му е 18 или 19 февруари. По-късно се обединяват около 18 февруари.
И до днес датата на обесването му се почита масово и изглежда по-значима за българското общество, отколкото датата на неговото рождение.
Васил Иванов Кунчев, известен като Васил Левски, е роден на 18 юли 1837 г.
Той е участник в Първа българска легия (1861-1862 г.), където заради храбростта и ловкостта му е наречен Левски. През 1867 г. се прехвърля в Румъния, за да се включи в подготвяните за преминаване в България въоръжени чети. Включва се във формирането на Втора българска легия (1867-1868 г.).
Апостола осъществява две обиколки в България, по време на които изгражда първите революционни комитети в България - в Ловеч, Плевен, Карлово и Сопот. През есента на 1869 г. участва в създаването на Българския революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ, Румъния. През пролетта на следващата година се връща в България и изгражда Вътрешната революционна организация (ВРО) в страната.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
