Отбелязваме Атанасовден – празникът, който изпраща зимата

На 18 януари православният календар отбелязва Атанасовден – празник, който в народните вярвания бележи началото на края на зимата. На днешния ден се почита паметта на Свети Атанасий Велики, богослов и защитник на православието. Празникът е известен още като Зимен Атанасовден или Среди зима.

Свети Атанасий израства в бедно християнско семейство и още в ранна възраст проявява силна привързаност към християнската вяра. Това привлича вниманието на Александрийския архиепископ Александър, който по-късно го назначава за свой секретар. През 319 г. Атанасий е ръкоположен за дякон, а през 325 г. участва в Първия вселенски събор в Никея. Само година по-късно той застава начело на Александрийската църква като архиепископ и води непримирима борба срещу арианството.

Заради твърдата си позиция срещу противниците на официалната църковна догма, свети Атанасий става обект на църковни интриги и гонения. Нееднократно е изпращан в изгнание по нареждане на императора. Именно в тези години той се посвещава на проповедническа и книжовна дейност, включително написването на житието на свети Антоний.

В народните представи свети Антоний и свети Атанас често са възприемани като братя или като майстор и калфа. Свети Атанасий е смятан за покровител на зимата, студа и снега. Според поверието на този ден той „сваля кожуха си“, за да проправи пътя на пролетта, докато на летния Атанасовден отново го облича.

Традицията повелява на Атанасовден да не се ходи в гората, защото се вярва, че змиите и гущерите се събират, за да заспят до пролетта. За здраве и плодородие хората берат кокичета, а първите слънчеви лъчи се смятат за лечебни. По домовете се меси и раздава пита, най-често на деца, а в някои райони се коли черна кокошка като предпазване от болести и мор по добитъка.

По данни от края на 2025 г. общо 51 450 души в България празнуват имен ден на 18 януари. Своят празник отбелязват всички, които носят имената Атанас, Атанаска, Начо, Таньо и Тинка. Името Атанас има гръцки произход и означава „безсмъртен“.