Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
След 20 години строителство и инвестиция от над 1 милиард евро (около 20 милиарда египетски лири), в подножието на Хеопсовата пирамида беше тържествено открит най-дългоочакваният културен проект в съвременната история на страната – Големият египетски музей (Grand Egyptian Museum, GEM). Финансирането е осигурено чрез партньорство между Египет и Япония.
Музеят приютява над 100 000 артефакта, които разкриват повече от седем хилядолетия история – от праисторическите цивилизации до елинистическата и римската епоха.
Откриването се превърна в истински спектакъл – небето беше озарено от дронове и фойерверки, които изобразиха сцени от египетската история, а музикални и танцови изпълнения съпътстваха церемонията.
На тържеството присъстваха десетки високопоставени гости от цял свят, сред тях и българският президент Румен Радев, който определи музея като „подарък за цялото човечество“.
Основният акцент в новия музей е пълната експозиция на гробницата на Тутанкамон – представена за първи път в цялост, откакто британският археолог Хауърд Картър я открива през 1922 г. Сред експонатите са златната погребална маска, тронът, колесниците и оръжията на фараона.
„От общо 5500 предмета, открити в гробницата, досега бяха показвани едва около 1800. Сега посетителите могат да видят цялото съкровище така, както Картър го е открил преди повече от век“, коментира пред BBC д-р Тарек Тафик, президент на Международната асоциация на египтолозите и ръководител на екипа, подготвил откриването на Големия египетски музей.
Новият музей е внушителен по мащаб – разположен върху площ от 500 000 кв. метра, която се равнява на около 70 футболни игрища.
Сградата впечатлява с модерна архитектура, която съчетава стъкло, камък и естествена светлина. Входът е оформен като пирамида, фасадата е покрита с йероглифи и триъгълни панели от алабастър, а от горните етажи се открива гледка към пирамидите в Гиза.
В огромния атриум след входа посетителите ще бъдат посрещнати от деветметровата статуя на Рамзес II. Царувал преди около 3200 години, Рамзес е избран за централна фигура като символ на силата и просперитета на Египет.
Следва голямото стълбище, което се издига на шест етажа и като пътуване през времето разказва историята на египетската цивилизация чрез 59 статуи на богове и фараони
Сред другите забележителни експонати са 3200-годишният висящ обелиск на Рамзес II и 4500-годишната погребална лодка на Хеопс – едно от най-добре запазените плавателни средства от древността.
Очаква се музеят да посреща до осем милиона посетители годишно и да даде силен тласък на туризма.
Идеята за създаването на музея възниква още през 1992 г., когато тогавашният президент Хосни Мубарак обявява проекта. Строителството започва през 2005 г., но впоследствие е забавено от финансови кризи, Арабската пролет от 2011 г. – която сваля Мубарак от власт и потапя страната в години на нестабилност – пандемията от COVID-19 и поредица регионални конфликти.
„Това беше моята мечта. Най-сетне тя се сбъдна“, казва д-р Захи Хавас, дългогодишен министър на туризма на Египет и един от най-известните археолози в света. Според него музеят доказва, че египетските специалисти са равностойни на колегите си по света в областта на археологията, опазването на паметниците и музейното дело.
„Сега имам две желания: първо – музеите по света да спрат да купуват откраднати артефакти, и второ – три безценни обекта да се върнат у дома: Розетският камък от Британския музей, Зодиакът от Лувъра и бюстът на Нефертити от Берлин“, казва Хавас пред BBC.
Археологът вече е организирал онлайн петиции, подкрепени от стотици хиляди хора, с искане за репатрирането им. Розетският камък, открит през 1799 г., се превръща в ключа към разчитането на йероглифите – намерен е от френската армия и по-късно е иззет от британците като военен трофей. Древният Зодиак от Дендера – небесна карта, издялана в храма на Хатор в Горен Египет – е изрязан и изнесен във Франция през 1821 г., а Египет обвинява германски археолози, че са изнесли контрабандно бюста на Нефертити преди повече от век.
„Бих искал да се върнат като жест на добра воля – като подарък от страните, на които Египет е дал толкова много“, казва д-р Хавас.
Големият египетски музей има амбицията да бъде не само изложбено пространство, а и научен и изследователски център. В него се помещават 11 лаборатории за реставрация и консервация.
