- Над 75% от българите смятат, че съдебната реформа е много важна и това включва широк мащаб от проблеми;
- Сред тях са: реална борба с корупцията по високите етажи на властта, независимост на съда, бърз съдебен процес, борба с битовата престъпност, дори борба срещу домашното насилие;
- Още 20% на сто приемат тази тема като "по-скоро важна" - т.е. има широк обществен консенсус, че има нужда от качествена промяна;
- В същото време над 71% виждат, че реформата е в застой, а оценката им за работата на прокуратурата на Борислав Сарафов е "Слаб 2,81".
Това показва национално представително изследване на Българския институт за правни инициативи (БИПИ), проведено между 26 ноември и 15 декември 2024.
Основните причини за неосъществената съдебна реформа според интервюираните са интересите на различни обществени кръгове, които работят срещу нейното осъществяване, както и политическата криза и липсата на политическа воля за реформи.
Отказът на магистратите да се реформират също е фактор, който излиза на преден план в общественото мнение, докато само 9% смятат, че самите граждани не дават достатъчно подкрепа за реформата.
Около 13% от запитаните отчитат "напредък, макар и бавен" - най-често хора с висше образование и работещи в държавния сектор - но дори и в тези групи оптимизмът е в малцинство.
15 на сто от участниците в изследването не могат да преценят какво се случва със съдебната реформа, въпреки че тя е топ тема през последните няколко години.
2,81 за Сарафов по шестобалната система
БИПИ правят сравнение между общите оценки на гражданите за работата на прокуратурата под различните ръководители - и се вижда пренебрежимо малка разлика между Сотир Цацаров, Иван Гешев и Борислав Сарафов.
Средната оценка за работата на прокуратурата в мандата на Сотир Цацаров е 3,05, при ръководството на Иван Гешев е 2,75, а по време на Борислав Сарафов – 2,81.
55,8% от запитаните казват, че като цяло не виждат никаква полза за обществото от работата му (при 46,6% към миналия мандат на Гешев).
Леко е намалял процентът на хората, които вярват, че прокуратурата при Сарафов се употребява за политически цели, но това е мнение, споделяно от повече от 1/3 от интервюираните. При Сарафов има и най-слаби оценки за справянето с битовата престъпност и разследването срещу корупцията по високите етажи спрямо Иван Гешев и Сотир Цацаров.
Почти 76% смятат, че съдебната реформа изобщо не е ограничила политическото влияние върху съда и прокуратурата
Няма нито един показател, по който мнозинството от хората да отчитат поне слаб напредък - нито в осигуряването на справедлив процес, нито в независимостта на съда, нито в обективните разследвания срещу магистрати, за които има съмнения, че са извършили рпестъпление.
Най-ниска е оценката за позитивната промяна на въпроса за ограничаванеот на политическото влияние върху съда и прокуратурата - около 76% не виждат никакви резултати, а само 20 на сто смятат, че има "слаби" постижения в правилната посока.
- 73% са на мнение, че липсват резултати по отношение на целта да се предотврати конфликтът на интереси и корупцията в рамките на съдебната власт
- 70% са на мнение, че липсват резултати по отношение на целта за намаляване на възможностите за злоупотреби със служебно положение и използване на съдебната система за разчистване на политически и икономически сметки
- 70% са на мнение, че липсват резултати по отношение на целта да се намали икономическото влияние върху съда и прокуратурата
Как си представят хората съдебната реформа?
Борбата с корупцията и независимостта на съда са топ приоритетите на анкетираните с около 75-80% посочвания.
Интересното е, че дори борбата с домашното насилие влиза в списъка с важни теми - особено сред жените, по-младите хора и жителите на София - наред с намаляването на таксите за съдебни разноски и намаляването на адвокатските възнаграждения.
Битовата престъпност е тема, която притеснява най-често столичаните и хората в малките градодве.
Сред водещите причини за забавяне на съдебната реформа широката общественост извежда на преден план интересите на групи, които работят срещу реализиране на съдебната реформа (56%).
Работещите в частния сектор, жителите на столицата и хората на средна възраст по-често от останалите смятат, че има интереси, които саботират промените.
Липсата на политическа воля и политическата криза са фактори, които се посочват от около една трета от пълнолетните българи. Малко под една трета са на мнение, че магистратите нямат воля за съдебна реформа.
Тези резултати показват, че от гледна точка на общественото мнение няма „невинни“ за неосъществената съдебна реформа, коментират от БИПИ. Като контрапункт на тези оценки мнението, че няма обществена подкрепа, се споделя от едва 9% от запитаните.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
