Хърватският президент Зоран Миланович не може да стане премиер на страната, каквито амбиции сам обяви, че има, дори ако партията му, която завърши втора на извънредните парламентарни избори в сряда, получи необходимата подкрепа за съставяне на кабинет.
Конституционният съд вече предупреди Миланович, че ако иска изобщо да участва в предизборната кампания, трябва да се откаже от президентския пост, а в петък излезе и с решение, че той няма как да е нито премиер, нито кандидат за такъв, защото това би било в нарушение на принципите на парламентарната демокрация.
"При предлагането на кандидат за премиер участниците в изборния процес трябва да са запознати с този факт, ако се наложи Конституционният съд ще излезе и с допълнително решение," обяви председателят му Мирослав Шепарович.
Според Шепарович през цялото време Миланович е нарушавал предупреждението с изявленията си, че той "е в кампания" и ще е бъдещият премиер на страната.
Самият Миланович отговори, че премиерът се гласува от парламента, но не обясни как възнамерява да действа след забраната.
Миланович и досегашният премиер Андрей Пленкович бяха основните претенденти на изборите преди два дни. Още преди парламентът да се разпусне и да бъде насрочен предсрочния вот, Пленкович и партията му бяха обвинявани в корупция, като в критиките се включи и президенът Миланович.
Пленкович от своя страна обвиняваше Миланович в нарушение на конституцията, заемането на проруски позиции и го наричаше "страхливец" заради нежеланието му да рискува президентския си пост.
Действащият президент е сред хърватските политици, които са против обучение на украински военни в страната, казвали са публично, че "САЩ и Америка" водят война с Русия в Украйна, казвал е, че не одобрява санкциите срещу Москва заради агресията ѝ. Миланович вече беше премиер на страната между 2011 и 2015 г., а мандатът му на президентския пост изтича в началото на следващата година.
Окончателните резултатите дадоха преднина на водения от Пленкович Хърватски демократичен съюз, който получава 61 места в 151-местния парламент. Социалдемократическата партия, чийто бивш лидер е Миланович, има 41 мандата.
И двете партии обаче обявиха готовност да формират правителство, като разчитат на подкрепата на няколко по-малки формации, които влизат в парламента. Според анализатори, ако никой от тях не успее в това, може да се стигне до нови избори заедно с европейските през юни.
Ако си мислите, че гласуваме често, огледайте се при съседите
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
