Паметна плоча на Левски върху паркомясто? Спорът за гроба на Апостола роди нова "инсталация"

"Тук през 1873 г. е погребан Васил Левски" - паметна плоча с този надпис стои на ул. "Даме Груев" 6 в София, но не върху фасада на сграда или върху постамент, а по средата на паркомясто, оградено от бели кашпи с цветя и венци.

Странният паметник ще остане временно на улицата зад сградата на Министерството на земеделието. Поставянето е разрешено от районната администрация на "Красно село", но не е минавала през съгласуване в СОС.

Появата му съвпада със 150-тата годишнина от обесването на Левски и е поредният епизод от сагата с търсенето на неизвестния гроб на Апостола, около който тече над стогодишен спор.

Дали това е мястото или не, става второстепенен въпрос пред трудния за възприемане образ, при който градската среда в София през 2023 г. "почита" паметта на героите си с подръчни материали.

Снимка 1: Паметник на руZки поробител. Снимка 2: паметник на Апостола Левски ! Тъжно! pic.twitter.com/xDsoRiz9Hs

— ivan G€shev🧢PG (@mor_G0m3bitWBP) February 19, 2023

Автор на версията, че гробът на Левски е в района на ул. "Даме Груев", е историкът Николай Иванов.

Той оспорва по-ранната и широко разпространявана хипотеза, че костите на Левски се намирали до олтара на църквата "Св. Петка Самарджийска" (защитаван най-активно от писателя Николай Хайтов през 80-те). До храма при Ларгото също е монтирана паметна плоча по искане на фондация "Хайтов", като тя има и разрешение на СОС.

И ако вече е доказано, че откритите в църквата кости не са от 19 век, а от много по-рано, то версията на Иванов също не е безспорна.

Историкът твърди, че е идентифицирал локацията до Минитерството на земеделието след изследване на архивни документи. Според него там би трябвало да се е намирал параклис към тогавашното "ново софийско гробище", което е разкопано през 30-те години на ХХ век.

Голяма част от горните земни пластове тогава са изгребани заради изграждането на пътното платно.

Извадените останки в онзи период са били събрани и описани, като първоначално са съхранявани във военен склад, като тогава възниква версията, че сред тях са и костите на Васил Левски.

По-късно са преместени отново, но след бомбардировките над София през Втората световна война изчезват. И до ден днешен никой не знае къде са.

Не се знае и дали наистина в тях са били и останките на Левски или не - това не е проверено преди столетие и няма как да се твърди с днешна дата.

Николай Иванов все пак настоява пред БНР, че е възможно в земята под улицата да са останали запазени "дребни костици" и иска да се направи проучване на зоната от държавна комисия.

Историкът и археолог Тодор Чобанов (бивш кмет на София по културата до 2021 г.) обаче реагира скептично на тази идея.

"За съжаление тази версия не може да бъде проверена изначално, тъй като и за нея няма никакви конкретни факти, а само догадки. Тиражираното от авторите на версията в наши дни мнение, че чрез разкопки ще се открият на това място кости или гробове е несериозно, тъй като в зоната на ул. Д.Груев разкопки са провеждани многократно - още през 1915, през 1937 и през 2006 г. През 1937 е свалено чувствително нивото на терена с оглед правилното терасиране и нивелиране на улицата. Има изрични сведения, че заради строежа на Сметната палата (старата сграда) гробището е пренесено. През 2006 г. са извършени допълнителни проучвания, с оглед на преминаването на нова техническа инфраструктура под земята в зоната. Всички открити структури датират от периода IV - VI век. Съществуващият паваж ляга директно върху този късноантичен хоризонт. Хоризонт от епохата на Възраждането с каквито и да е погребения понастоящем липсва изцяло", обяснява Чобанов в публикация в своя Facebook-профил.

Той критикува авторите на идeята за паметник за това, че не са се консултирали със Столична община или БАН, нито са провели обществено обсъждане.

"Очевидно заветът на Левски за равенство пред закона не е осъзнат и не е разбран и в този случай. Като историк смятам, че Левски е твърде важен за нашия народ, за да се провеждат подобни експерименти с неговата памет", коментира Тодор Чобанов.

Той обръща внимание, че и другата масово възприета хипотеза за гроба при "Св. Петка" е отхвърлена от науката, защото откритите под нея останки не само не са на Васил Левски, а са положени още през Средновековието.

Паметната плоча, върху която изрично е написано, че е "временен паметен знак", е финансирана от кмета на община Сухиндол (обл. Велико Търново) Пламен Чернев.

От надписите се вижда още, че за нейното поставяне е съдействано от администрацията на район "Красно село", а кашпите носят герба на Столична община.

До няколко дни обаче те ще трябва да бъдат премахнати. Според фотографа Цветан Томчев, който подкрепя инициативата, разрешението им е само за едноседмичен срок и за всеки ден престой се плащат по 12 лева заради заграденото паркомясто.