Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Втора поредна година Парижката филхармония стартира новия сезон с необичаен формат – фестивала Prem's, който тази година се провежда от 1 до 10 септември.
Името е игра на думи: препратка едновременно към лондонския Proms и към „премиерите" на сезона – първите концерти, с които залата се отваря след лятото.
Особеното е, че част от публиката слуша права – столовете на партера се махат, за да поберат повече зрители на достъпна
цена, между 11 и 15 евро за билет. Форматът скъсява дистанцията между музиканти и публика и се радва на особен успех сред по-младата аудитория, свикнала с това усещане за близост в концертния живот.
Програмата тази година събира едни от най-реномираните оркестри в света – сред тях Met Orchestra с Yannick Nézet-Séguin, Royal Concertgebouw Orchestra и Orchestre de Paris с Klaus Mäkelä – в поредица от концерти в Grande salle Pierre Boulez.
На концерта, на който присъствах, публиката имаше рядката възможност да чуе Met Orchestra под диригентството на Yannick Nézet-Séguin, в програма, посветена изцяло на Рихард Щраус – сюитата от „Кавалерът на розата" и финалната сцена на „Саломе" със сопраното Elza van den Heever, последвани от „Един героичен живот".
Усещането да стоиш на метър и половина от концертмайстора, от сопраното и от диригента, е трудно да се опише. Всеки жест, всяка мимика на музикантите става видима, а границата между сцена и публика буквално изчезва. Остава чисто и човешко уважение и възхищение към нещо изключително красиво, което се случва пред очите ти.
Самата сграда на филхармонията – дело на архитект Jean Nouvel – е част от преживяването. С височина от 52 метра, тя е трети по височина „хълм" в Париж, редом до Buttes-Chaumont и Montmartre, а от нейния белведер, на 37 метра над земята, се разкрива панорама над целия североизточен Париж.
Голямата зала Pierre Boulez пък е архитектурно чудо сама по себе си: концепцията на „плаващи" балкони позволява дистанцията между диригента и последния зрител да е едва 32 метра – срещу 48 метра в Salle Pleyel. В симфонична конфигурация залата побира 2400 седящи места, но при необходимост столовете на партера се демонтират, за да се поберат правостоящи зрители – капацитетът тогава нараства до 3500 души.
Prem's е доказателство, че класическата музика може да говори с езика на нова публика, като я приближава физически до музикантите без да губи от величието си.
