Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Ляв националист, който иска да ограничи влиянието на Сърбия в Косово. Това е най-краткото определение за Албин Курти - досега служебен премиер в продължилата близо година правителствена криза в страната. Той е и бивш лидер на студентски протести и политически активист на Армията за освобождение на Косово (УЧК). По време на режима на Слободан Милошевич е измъчван в затвора.
Сега партията му - лявото националистическо движение „Самоопределение“ (Vetevendosje, VV) - взе около 49,8% от гласовете на приключилите парламентарни избори. Ръстът на подкрепата е голям и изненадващ, след като през февруари партията получи около 42% от вота.
Политиката на Курти видимо е подкрепена от повечето косовски албанци, но същевременно засилва напрежението с Белград. Затова и изходът от политическата криза в страната е важна за ситуацията на Балканите и отношенията с ЕС.
Опозицията критикува Курти за прилагане на авторитарни похвати и създаване на напрежение със западните съюзници, а политическата ситуация до момента забавя международното финансиране по ключови европейски програми.
Според анализатори успехът на „Самоопределение“ в неделя се дължи на силната мобилизация на избирателите, както и на датата на изборите – между Коледа и Нова година, когато много косовски емигранти се прибират у дома. Именно тази група традиционно подкрепя VV в особено голяма степен.
Политическа криза в Косово се задълбочи критично през февруари тази година. След изборите тогава парламентът в Прищина беше блокиран, което стана причина за политически и институционален застой.
Възможните коалиции
Убедителната победа на Курти все още не значи, че той със сигурност ще управлява с редовно правителство - ще му трябва коалиция.
- На второ място в изборите се нареди дясната Демократическа партия на Косово (PDK) с малко над 21%. Формацията подкрепя интеграцията на Косово в международните организации, но с акцент върху националния суверенитет и икономическото развитие.
- Следва дясноцентристката Демократическа лига на Косово (LDK) с близо 14%, която също насърчава европейска интеграция, говори за съдебна реформа, но призовава за по-прагматична в диалога със Сърбия и международната общност.
- Последен по резултат e Консервативният Алианс за бъдещето на Косово (AAK), който получава 5,7%. Политиката на партията е подчертано консервативна, с националистическа насоченост и твърда позиция на подкрепа към Сърбия по въпроса със северните райони.
Макар „Самоопределение“ да не достига абсолютно мнозинство, партията би могла да получи 56 от общо 120 депутатски места и така да увеличи влиянието си в парламента. На последните парламентарни избори през февруари „Самоопределение“ спечели 42% от гласовете.
Курти може да постигне парламентарно мнозинство с подкрепата на партии на етническите малцинства, пише порталът koha.net. Според избирателната система на Косово сръбското малцинство разполага с 10 гарантирани места, а другите общности, сред които бошняци, турци и роми, с още 10 в 120-местния парламент.
Членството в ЕС остава неясно
Опитите на Курти да ограничи влиянието на Сърбия в северната част на страната, населена предимно със сърби, доведоха и до напрежение с ЕС. През януари 2025 г. властите в Косово закриха редица т.нар. „паралелни институции“, подкрепяни от Сърбия. Това включваше локални администрации, пощенски и данъчни офиси, които действаха извън правната система на Република Косово и са финансирани или подкрепяни от Белград. Брюксел настоя за по-предпазлив подход и наложи санкционни мерки срещу Прищина, част от които бяха отменени по-рано този месец.
Косово обяви независимостта си от Сърбия през 2008 г., след въоръжен конфликт и интервенция на НАТО през 1999 г. Белград продължава да смята територията за своя и да не признава автономността на Косово като държава. Русия, от своя страна, остава ключов съюзник на Сърбия по въпроса за Косово, като категорично не признава независимостта му и използва темата като аргумент срещу западната политика и разширяването на ЕС и НАТО на Балканите.
В рамките на Европейския съюз Косово засега има статут на потенциален кандидат за членство, тъй като пет държави от ЕС – Испания, Гърция, Кипър, Румъния и Словакия не признават независимостта му.
