Първият психиатър в Бутан - страната, която няма дума за "депресия"

На пръв поглед, звучи странно: да лекуваш психични болести в държава, в която "брутното национално щастие" е конституционна цел, а всяко политическо решение се преглежда от комисия по щастието.

Това е мисията на Ченчо Дорджи, който се бори десетилетия наред за разбиране на необходимостта от професионална помощ за психичното здраве на хората.

Всенародният стремеж към щастие не е екстравагантна идея на местните власти. Той е вкоренен в културата на будисткото кралство, което дълги години поддържа политика на краен изолационизъм с цел опазване на идентичността си.

Промяната настъпва през 1999 г. след 25-та годишнина от коронацията на четвъртия крал. В същата година започва първото телевизионно излъчване в държавата. През 2004 г. е разрешено закупуването на мобилни телефони. Максималната допустима скорост по пътищата в Бутан все още е 50 км/ч, по улиците на градовете няма светофари, но почти всяко домакинство има достъп до интернет. Колкото и бавна да изглежда промяната, за местните жители тя представлява огромна революция.

С нея идват и съвършено нови проблеми: стрес, отчуждение, разпадане на старите общностни структури, съвсем нова социална динамика.

Дори профилът на психичните заболявания се променя - появяват се все повече личностни разстройства. Налага се да се въведе национална програма за превенция на самоубийствата.

"Емил Дюркем пише за социалните бунтове по време на Индустриалната революция. Той нарича тази бърза обществена промяна "аномия" - състоянието на обществото, при което старите норми са отхвърлени, а конкуренцията между индивидите става много по-силна. Представете си, че някой отвори една голяма врата, през която множество от хора трябва да премине възможно най-бързо. В блъсканицата ще се смажат взаимно, ще се стъпчат, ще изпочупят краката си. Тази врата на прогреса се отвори в Бутан едва сега", казва Ченчо Дорджи в интервю за "Зюддойче цайтунг".

В последното национално изследване за щастието от 2015 г., в което са анкетирани 7153 души, делът на щастливите хора в Бутан е 43,4%. Световният доклад на ООН за щастието от 2018 поставя Бутан на 97 място от общо 156 страни.

Означава ли това, че Бутан не е най-щастливата държава на света?

Ако някой мисли така, значи не разбира нашата идея, казва психиатърът:

"За нас е важно да обновяваме постоянно националното щастие. Щастието не е нещо, което може да се постигне и да се отметне. Щастието изисква всекидневно осмисляне, което да ни напомня, че материалният просперитет не може да бъде единствената цел на живота ни. Германия е една от най-развитите държави по света. Щастливи ли са хората там? Не са. Работят здраво и си мислят, че когато един ден постигнат едно или друго, ще се наслаждават на живота си. Но кога ще дойде този ден? Това е мит. Ние сме будисти, а Буда ни учи да търсим средния път".

Причината Дорджи да специализира психиатрия е лична: на 19 години брат му преживява срив, който го променя за цял живот.

Младият мъж служи като монах в будистки манастир. Един ден му възлагат отговорността да пази ценна ваза, изработена от сребро и злато, която има важна роля за религиозната церемония. Внезапно тя изчезва. Братът на Дорджи изпада в ужас при мисълта, че няма да успее да възстанови загубата.

"Изгуби разсъдъка си. Подлагаше се на шамански ритуали, говореше с астролози и монаси, но нищо не помагаше. Стана трудно да се грижим за него у дома. Започна да проявява агресия, да унищожава различни неща и беше готов да избяга, ако не го наблюдавахме. Затова го заключиха в една стая - предавахме му само храна и вода. Родителите ми не знаеха как иначе да му помогнат, страхуваха се от него. Прекара 12 или 13 години в стаята, докато не станах лекар", казва той.

Дорджи учи медицина в Индия и се връща в Бутан през 1987 г. Започва да работи като общопрактикуващ лекар. По това време родителите му вече не могат да се грижат за болния му брат.

"Заминах с него в Бенгалуру за два месеца, където беше подложен на изследвания в Националния институт за психично здраве. Когато се върнах в Бутан, написах молба до правителството да ми разрешат да специализирам психиатрия. Присмяха ми се. Психиатрията нямаше много добра репутация през 80-те години, за което отговорност носят и журналистите, които драматизираха положението. Филмът "Полет над кукувиче гнездо" също създаде негативно отношение към грижата за менталното здраве - там пациентите ги наказваха с електрошок...

В Бутан рядко се виждат психично болни хора по улиците, обикновено роднините им ги крият. Управляващите нямаха представа какво означава да се наложи да заключваш психотичен човек в дома си", разказва той.

Отнема му 10 години, за да получи разрешение да продължи обучението си в Шри Ланка. Така през 1999 г. започва да работи като психиатър в родината си - първи и единствен. Едва през 2004 г. му разрешават да отвори клиника с 10 легла. Две години по-късно идва първият му колега.

"При най-лошите случаи уреждах едно легло в други клиники, въпреки че пациентите ми не бяха добре дошли. Нямах на своя страна психолози или обучен медицински персонал", казва той.

Дорджи прави опит да обучи екипите в болниците как да разпознават психичните заболявания и да ги лекуват. Дали заради самодоволство или несигурност, колегите му проявяват упорита съпротива. Системата не му позволява да предаде знанията си.

"След 10 години преживях бърнаут и трябваше да се науча как да се грижа за своето собствено психическо здраве. Представете си, че се бях побъркал? Хората щяха да ми се смеят - виж го оня лудия, затова е станал психиатър", разказва той. Сега действа внимателно и балансира живота си. Никога не внася работата си вкъщи. Предупреждава пациентите си да не го безпокоят нощем, защото има нужда от съня си.

"Не мога да отговарям за толкова много хора и да не се наспивам"

Най-често се налага да лекува тревожни състояния, неврози. От април 2020 г. той формира екип, който работи за преодоляване на психологическите последствия от Covid-19.

Осъзнаването на проблема от страна на пациентите му е едно от най-трудните изпитания.

"Пациентите се затрудняват да споделят какво ги притеснява. Не са свикнали да говорят за психичното си състояние. В езика ни няма подходящи изразни средства - нямаме думи, с които да кажем "Депресиран съм". Нямаме термин за клинична депресия. И когато кажа на някого, че е депресиран, той ми отговаря: "Е, и утре е ден, животът продължава". Когато попитах една от пациентките си "Как е настроението ви?", тя ми отговори: "Досега никога не ме е питал за настроението ми, какво става сега? Настроението ми е окей, боли ме кракът". Психическият стрес при нея беше отключил физически симптоми. Този феномен се нарича соматизация и е типичен за хората от страните извън Запада", казва той.

Една от водещите причини за смъртността в Бутан е злоупотребата с алкохол и свързаните с алкохола заболявания.

"Пиенето има стара традиция в Бутан. Почти всеки ритуал е свързан със сервиране на алкохол. Хората не го приемат като нещо лошо. В много домакинства го произвеждат сами. Доскоро това беше труден процес и ограничаваше предлагането. Но сега вече има евтин, силен алкохол, който хората могат да си купят и да консумират навсякъде", казва той.

Какво е щастието в едно общество, което едва оцелява?

В Бутан отдавна на първо място стои физическото оцеляване, казва психиатърът. Важно е да имаш достатъчно храна, да имаш какво да облечеш, да имаш покрив над главата си. След това идва сигурността. Усещането за принадлежност. Задоволството от живота. Усещането, че си потребен. Да живееш смислено. Повечето хора в Бутан са прекалено заети да задоволяват базовите си потребности.

Ченчо Дорджи си дава сметка, че не е единственият човек, когото пациентите му се консултират - ходят при шамани, астролози, опитват се да се лекуват с традиционна медицина или обясняват симптомите си с кармата.

"Понякога когато дойдат при мен, знам, че вероятно няма да се вслушат в съветите ми. Пият лекарства за ден-два, след което пак се връщат към алтернативни методи за лечение. Когато става дума за шизофрения или биполярно разстройство, някои пациенти имат нужда от 2-3 години, за да разберат, че медикаментите помагат. Някои не го осъзнават никога. И трябва да приема този факт", казва той.

Няма нужда сме идеални родители. Желателно е да сме осмислени родители

Здравеопазването в Бутан е безплатно - това според Дорджи е причината пациентите му да не оценяват усилията, които полага за тях. Хората, на които е помагал да преодолеят психически травми или разстройства, избягват контакта с него, когато го срещнат на улицата, защото се срамуват.

Но той отказва да възприема роля на жертва. Радва се, че е успял да прибера брат си от улицата и да помогне за лечението му.

"Щастието вътре в мен е самосъздадено и независимо от външните обстоятелства. Това е единственият начин".