Близо четири десетилетия след падането на Берлинската стена темата за хората, загубили живота си в опит да напуснат Източния блок през границите на Народна република България остава недостатъчно засегната в публичния разговор.
Историите им рядко се разказват, а имената им често липсват от общата ни памет. Различните източници посочват между 375 и близо 2000 жертви, но точният им брой остава неустановен.
Към тази липса се обръща тандемът Борис Мисирков и Георги Богданов с проекта си „Пътуващият паметник“ – изложба, която в момента е представена в Регионалния исторически музей в Русе.
Експозицията съчетава фотография, видео и обект.
В нея са включени 14 черно-бели фотографии от граничните зони с Турция и Гърция, заснети на инфрачервен филм. Кадрите показват познати пейзажи, но с различна, почти нереална атмосфера.
В тях се виждат следи от граничната инфраструктура – вишки, линии и съоръжения, които напомнят за строго охраняваната граница в миналото.

Вълчановият мост над река Резовска, която разделя Република България от Република Турция. Изграден през 1908 г. През 1947 г. е частично разрушен от българската страна, за да се затрудни нелегалното преминаване на границата. Фотографи: Борис Мисирков и Георги Богданов
Към всяка фотография има QR код, който отвежда към кратки видеофрагменти – архивни пропагандни кадри или разкази на хора, живели в пограничните райони.
Така изложбата съчетава образа с контекст и показва какво стои зад тези на пръв поглед спокойни пейзажи.
В изложбата е включен и порцеланов макет на бъдеща скулптура, разработена съвместно с арх. Петър Торньов.
Тя представлява бетонна конструкция, вдъхновена от традиционните родопски каменни мостове – форма, която започва стабилно, но постепенно се разпада на отделни елементи, които увисват и не достигат отсрещния бряг.
Този образ се превръща в метафора за недостигнатата свобода и прекъснатите опити за бягство.
По тази тема тандемът Борис Мисирков и Георги Богданов работи вече близо три години.
Проектът е представян в Националния исторически музей в София и в Болцано, Италия, а тази година гостува в историческите музеи в Русе, Смолян и Каварна.
Крайната цел е изграждането на скулптурата в реален размер — 5,3 метра височина, 12,2 метра дължина и 0,9 метра ширина — край пътя към граничния пункт Рудозем–Ксанти. Преди десетилетия преминаването му е можело да бъде заплатено с цената на живота.
Кампания за реализиране на мемориала
Паралелно с изложбата тече и дарителска кампания за изграждането на скулптурата „Пътуващият паметник – скулптура-мемориал на загиналите в търсене на свободата“.
Целта е да бъдат събрани 36 000 евро до 1 юли 2026 г. Проектът се реализира от Борис Мисирков и Георги Богданов.
Той вече разполага с готов архитектурен и конструктивен план, както и с осигурено място за изграждане. Част от финансирането е осигурено от Национален фонд „Култура“.
Дарителите ще бъдат отбелязани в сайта на проекта, а при по-големи дарения имената им ще бъдат изписани и до бъдещия паметник. Откриването на скулптурата е планирано за ноември 2026 г.