Мартин Димитров: „Ново начало“ стана най-лявата партия, но и ГЕРБ направи силен ляв завой

• Защо последното редовно правителство с мандат на ГЕРБ с премиер Росен Желязков държи няколко рекорда по вредни за финансите на държавата решения?
• НЛО ли е проектът на Румен Радев?
• Как десните финансови политики всъщност са социални?

България е на кръстопът и рисковете да поеме курс, който да я плъзне към румънски или гръцки сценарий на финансова криза, са големи.

Удържането на ниски данъци е топ-топ приоритет, който може да запази конкурентоспособността на българската икономика, но за целта е нужен баланс на разходите в държавния сектор - увредени от последната редовна власт до степен, в която плащанията за държавната администрация са по-високи от тези за пенсии.

С икономиста Мартин Димитров - депутат от ПП-ДБ и отново кандидат за народен представител от 24 избирателен район в София на изборите на 19 април, разговаряме за най-сериозните предизвикателства пред бюджета и начина, по който се харчат парите на държавата. И за възможните решения.

Г-н Димитров, протестите за бюджета свалиха кабинета, според Вас коя държавна система е "най-пробита"?

Предлаганият бюджет за 2026 г. като цяло беше изключително проблемен. И това трябва да бъде обяснявано и аргументирано, защото започва да се забравя. На първо място последното редовно правителство (с премиер Росен Желязков - б.р.) взе около 19 милиарда лева заеми през 2025 г. и бяха подготвени да вземат около 20 милиарда лева заем или вече 10 милиарда евро за 2026 г. Това е негативен рекорд за новата история на България.

Още по-важно е, че кабинетът вдигна разходите към брутния продукт в България по безпрецедентен за последните 25 години начин. Разходите на държавата винаги са се увеличавали, но този път имаме толкова рекорден ръст, че в един от вариантите беше достигнал 45% след преразпределението спрямо брутния продукт.

Това е негативен рекорд за 25 години и той трябва да се помни, защото никой друг през това време не е поемал толкова големи рискове. Когато се тръгне по тази плоскост на високи държавни разходи, следва повишението на данъците и осигуровките, както видяхме с проектобюджет 2026. Затова и предизвика обществен скандал и стана една от причините за масовите протести.

Хората усетиха, че искат да им бръкнат в джоба дълбоко и необосновано.

И все пак къде са най-големите течове на пари?

Много неща трябва да бъдат променени, но нещо, което мисля, че не получи особено внимание е, че през 2025 г. за първи път разходите за администрация са по-високи от тези за пенсии. Това показва, че се натрупват дисбаланси и неслучайно ние от "Демократична България" днес имаме пакет от около 30 десни мерки, които трябва да бъдат предприети.

В момента сме на кръстопът - или ще се продължи по този опасен коловоз, в който ни вкараха ГЕРБ и ДПС-Ново начало, или ще се предприемат мерки за оздравяване.

Те включват контрол над разходите, затова предлагаме SMS-ите и директния контрол на пациентите на здравната система. (идеята е пациентите да бъдат уведомявани за парите, които Здравната каса плаща за тяхното лечение - б.р.).

Включват още да не се харчат 5,5 милиарда лева от бюджета през държавната Банка за развитие и през Българския енергиен холдинг. Толкова пъти питах къде отиват тези пари и никой не можа да обясни.

Оздравяването включва и поетапно освобождаване на хората в пенсионна възраст от държавната администрацията, а не за една година, защото например само в МВР те са хиляди.

Както и ограничаване на бонусите за членовете на всички органи, които се избират от Народно събрание, до една годишна заплата.

Установихме, че е настанала пълна вакханалия. Има нарочно незаети щатни бройки в администрацията, които са между 20-30%, за които обаче институциите получават финансиране. Тези пари за заплати остават неразпределени през годината и накрая се ползват за огромни бонуси.

Това е едно от първите неща, които трябва да бъдат реформирани и то е безболезнено, защото незаетите бройки могат да се съкратят веднага и никой няма да пострада. Освен онези, които взимат необосновани бонуси и обезщетения.

Колко ще издържи системата по линия на пенсиите и каква реформа е необходима там?

Системата е разходопокривна, което означава, че с парите от тези, които работим и плащаме осигуровки за съответния месец, се плащат пенсии. НОИ няма капитал и фондове, тоест пенсиите са това, което плащаме ние за съответния месец. За да издържи НОИ и да нарастват пенсиите, икономиката трябва да расте.

Давам за пример най-успелите, които от моя гледна точка са Литва, Словения и Чехия. Те достигаха 90% от средноевропейските доходи. Проверих пенсиите там и средната пенсия е 60% по-висока и то номинално, а не покупателно.

С група икономисти изчислихме, че ако България задържи темпото на догонване на средноевропейските доходи от последните 5 години, има шанс за 7 години да достигнем 90% от средноевропейските доходи, каквато трябва да е целта. Но това ще стане, ако сега, когато сме на кръстопът, тръгнем в правилната посока - овладяване на разходите, а не увеличаване на данъците.

Тези, които казват, че това е трудно - Литва беше съсипана в 90-те години, тя беше част от СССР и далеч зад България, абсолютно опустошена държава. В момента има 90% от средноевропейските доходи.

Трябва да спрем да плащаме данък корупция и да пресечем разхищенията в бюджетните разходи.

Когато обаче в България се каже "Да овладеем разходите и да спрем разхищенията", веднага се сещаме за затягане на коланите и икономия от социални плащания.

Затова и аз говорих за спестяване на разходите, от които нито една социална сфера няма да пострада. На първо място не харчим 5,5 милиарда лева през БЕХ и ББР, които не знаем за какво точно ги харчим.

Съкращаването на незаетите щатни проекти в администрацията може да доведе до милиони спестявания и няма да пострада нито един човек, нито една социална политика.

Когато въведем контрола с SMS в здравеопазването, няма да могат да те пишат, че си лежал в болница и си получил здравни услуги, които не си получил. Пак никой няма да пострада - само измамата.

Колко според Вас са олигарстите в България - тези хора, които се хранят от връзки с държавата и трупат богатство?

Според мен са много, но и сега, когато водя преференциална кампания и обикалям улиците, за да си говоря с различни хора, те смятат, че олигарсите са станали толкова силни, че е трудно да бъдат преборени.

Аз не смятам така - и най-слабата държава е по-силна от олигархията. Трябва да се въведе прозрачност и отчетност, затова и те толкова се страхуват от дигитализацията. Ние нямаме електронно правителство, просто защото то би било голям проблем за тези, които не искат прозрачност и правила.

Ще ви дам много хубав пример. Всеки месец от последната година, докато имаше редовно правителство, упорито питах колко пари са отишли към общините - за кои общини, за кои проекти, изхарчват ли се парите. Беше страхотна гоненица - понякога ми отговаряха, друг път не.

Дойде служебният кабинет и за една седмица в МРРБ направиха регистър на тази програма. Защо го е нямало година и половина? Ние в законопроект го искахме, с писмени въпроси и по всички възможни начини, но те не искаха да има прозрачност.

Олигархията ще започне да намалява, когато се въведе видимост, за да могат разходите да се проследят, а журналистите и гражданското общество да задават въпроси. Тя обаче вирее само в мрак и не иска светлина.

В този смисъл какво решение виждате за проблема с обществените поръчки? Смятате ли, че има законодателен проблем - сега масово се провеждат търгове и се отказват кандидати, а други се взимат в резерва и по този начин печелят трети играчи?

Искаме търговете да бъдат електронни, с критерии, които са максимално обективни и осигуряват широко участие. Ето страхотен пример - с търговете, които болниците, включително частните, трябва да провеждат, когато ползват ресурс на здравната каса. Внесохме такъв законопроект много пъти и понеже съм в бюджетната комисия, когато идваше здравният министър го питах защо се крият останалите за нещо, което ще спести милиони на данъкоплатците. Това беше в миналия мандат и въпреки че проектът мина на първо четене в един момент, след това го преправиха.

Така че, за да станат ефективни обществените поръчки, трябва да са много по-прозрачни и отчетни.

А често срещана ли е тази схема, в която на търг се явяват няколко кандидати, в един миг печели кандидатът Х, след това У обжалва, накрая той се отказва и влиза трети играч?

Случват се такива неща и затова имаме идея за създаване на постоянен мониторинг, освен от Агенцията за обществените поръчки, на която това ѝ е работата - да реагира в такива случаи. Искаме да имаме и контрол с изкуствен интелект, който да прави допълнителна проверка.

Кое беше най-проблемното решение на последната редовна власт?

За мен най-голямата грешка на ГЕРБ и на ДПС-Ново начало е, че ГЕРБ се отказаха от десните политики и станаха левичарска партия. Това беше най-голямата промяна, която видяхме в последния парламент - първо, че ДПС-Ново начало е крайно ляво, това е най-лявата партия в миналия парламент.

Но и за ГЕРБ това трябва да бъде казано.

То не бяха държавни бензиностанции, не бяха държавни магазини, то не беше вдигане на данъци, не беше взимане на нов рекорден дълг, то не бяха рекордни разходи през бюджета. Най-голямата грешка беше този ляв завой, който поставя България пред риск да тръгне към опасния румънски сценарий, защото Румъния първо беше добър пример, после стигна до големи дефицити. Или до гръцки сценарий.

Защо предишната власт искаше да даде ТОТО-то на концесия? Дали беше голяма хапка това, или е началото на някакъв друг замисъл?

Не мога да знам всичките им идеи, но това беше безумно предложение.

Ние бяхме категорично против. Идеята на държавното ТОТО е, че то генерира сигурни приходи за държавата. Безумно е този сигурен приход искаш да го дадеш на частния сектор. Но това е цялостно олицетворение на управлението, което си отиде. Правеха безумни неща, които нарушават интереса на държавата и лишават държавата от сигурни приходи. Знаете, ние сме привърженици на частната икономика, но когато става въпрос за такава сфера, не виждам логика и причина да бъде частна.

Предполагам сте разгледали икономическите програми на различните партии, включително на новите играчи. Кои са най-страшните неща, които виждате от дясна гледна точка?

За мен този кръстопът, за който говорих преди малко, е най-критичният момент и той включва отговор на въпроса кой ще застане до нас за оптимизиране на разходите и запазване на данъците. Те на думи, ако им четете програмите, всички искат, като изключим няколко съвсем леви партии, запазване на данъците. Но за да запазиш тази относително ниска данъчна тежест, трябва да намалиш разхода. Това е истинският голям въпрос - как го правиш.

В много системи трябва да се вкара повече конкуренция. Ще ви дам пример. Отне ми две години, докато мине законопроект, който внесох - при индексация на цената с инфлацията от страна на мобилния оператор, абонатът да може да се откаже от договора без неустойка.

В началото само ние си го подкрепяхме, след две години мина успешно през парламента. И стана много интересно - досега през 2026 г., ще видим по-нататък как ще е, но досега няма индексация на договорите с инфлацията.

Идеята ми беше да вкарваме мобилните оператори в по-конкурентен режим, да знаят, че, ако тръгнат едностранно да повишават цената, могат да загубят клиенти. А клиентът да е наясно, че да може да избере - остава или си тръгва.

Тази възможност за повече конкуренция е много важна. Друг пример - ние бяхме в основата да има сайт, в който се публикува ценова информация от големите вериги всеки ден. Направи се, но не работи както трябва. И според мен това е целенасочено - закъснява се с качването на информацията. Ако потребителите виждат цените и могат да избират най-доброто за себе си, пазарът ще наказва прекомерното увеличаване на цените.

Идеите за повече конкуренция са страшно важни. Напълно съм наясно, че не става без регулатори. И признавам, че съм разочарован от регулаторите, които кабинетът "Желязков" избра.

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) за мен не е достатъчно ефективна. Те се превърнаха основно в анализатори. Има много малко действие. А КЗК е важна - никой друг не може да накаже злоупотреби и изкривяване на конкуренцията. Ако има картел - например 5 големи фирми определят цени и си разпределят пазари, никой освен КЗК не може да ги накаже. Никой нито парламент, нито правителство. Това е важно, защото част от необосновано високите цени идват от такива неща.

Ако трябва да обобщя кои са най-страшните неща – това са крайното ляво, където отиде ГЕРБ заради ДПС-Новото начало, както и слабите регулатори, които двете партии заедно избраха.

Тези новоизбрани регулатори са с доста дълги мандати. Вие бихте ли могли да работите с тях, така че да бъдат ефективни? Те би трябвало да са независими, но все пак?

Разбира се, че трябва да са независими, но най-важното е да са работещи. Не може да има тежки теми, по които да не реагират. Аз още очаквам отговор от КЗК за екотаксите, които в последните 12 месеца скочиха рекордно, благодарение на т.нар. оползотворяващи компании. Хората мислят, че не ги засягат тези екотакси, но те доведоха до поскъпване на цялата бяла техника.

Но с каква аргументация увеличението на тези екотакси беше в пъти, аз не разбрах. Бизнесът също сезира КЗК, но отговор не съм чул.

Как гледате на проекта на Румен Радев и евентуално сътрудничество с него?

Г-н Радев е пилот и затова гледам на него като на НЛО, защото не може да се прецени – ляв ли е, десен ли е. Той е взел една политика – да обещава всичко на всички, което е много опасно, защото това означава, че не е поел никакви ангажименти. Той е една черна кутия.

Т.е. не можем да кажем дали бихте си сътрудничили с него по икономически въпроси?

Ние не знаем какъв е, какво предлага, но в най-дългото си интервю той каза нещо изключително обезпокоително – посочи Виктор Орбан като добър управленски пример. Това е много голям потенциален проблем, който не бива да допускаме, за да не се окаже, че Орбан си отива в Унгария, а тук идва български негов вариант – това е голям риск.

Вие очертахте някои примери по ваша инициатива, но можем ли да обобщим с какво се гордеете за всичките тези години в политиката?

За мен най-голямото ни достижение последните години е това, че удържахме относително ниските данъци. Имах много интересни разговори с бившите управляващи, в които те директно си признаха: „Вие сте последните, които държите това относително ниско данъчно облагане".

Не знам дали си спомняте, но първият вариант на плосък данък за личните доходи преди години го внесох аз. Това ми беше и мисията и идеята за основна конкурентоспособност на българската икономика.

Удържането на ниските данъци за мен е топ-топ приоритет, ако искаме България да догонва, да се развива, да ни растат доходите, да ни растат пенсиите, да стигнем в средноевропейските доходи.

Това е супер критичен момент, иначе ще ви допълня една моя лична кауза така, като ми задавате въпроса, която ми отне много години, по която на няколко пъти ми се налагаше да предприемам различни действия, но накрая всичко стана както трябва.

И тя е частните дарения за Българската хранителна банка. Става въпрос за следното: когато храни са още в срок на годност, но този срок намалява, те да не бъдат изхвърляни от търговските вериги, от производители, от магазините, а да отиват към Българската хранителна банка и след това към най-бедните хора като подпомагане.

Това не работеше, защото имаше проблем - на веригите беше по-изгодно, както и на производителите, да изхвърлят продуктите, вместо да ги дарят, което е безумно.

Като го видях това, честно ви казвам, полудях. Работихме с Българската хранителна банка, които са прекрасни хора, и след няколко години битки, сега всичко е наред. Тонове храни отиват като частни дарения към Българска хранителна банка и после към хора в нужда. Много исках да има частен, конкурентен на държавата вариант за подкрепа на бедните хора.

Този пример показва ясно, че и дясната политика е социална. Като се развиваш, като напредваш, можеш и да помагаш. Като нямаш пари, не можеш и да помагаш.

Едно от нещата, с които се гордея и смятам, че са били много правилни, е и внасянето на законопроекта за повишаване на прага за регистрация по ДДС. Първото предложение за това внесох аз. Този праг е важен за малкия бизнес.