На 14 октомври църквата почита Света Параскева или още наричана Света Петка. Смята се, че денят бележи края на лятото и прехода към зимните месеци.
Според народните разбирания светицата е покровител на раждането и плодовитостта, както при хората, така и при животните.
Света Петка е най-популярната българска светица не само през XIII – XIV в., но и през следващите векове. Посветени са ѝ десетки храмове и манастири из цялата страна, както и в Северна Македония, Сърбия, Румъния и Русия. На тази светица е наименуван храмът в Рупите, издигнат от Ванга. Образи и икони на Света Петка присъстват в българските църкви още от XIII в.
Петковден бележи края на земеделската работа – последната есенна сеитба, прибирането на реколтата. Смята се, че до днес цялата земеделска работа трябва да е приключила.
Съгласно народните поверия, ако на Петковден грее слънце, листата на дърветата не са окапали, а овцете се скупчват на едно място - зимата ще е тежка и снежна. На Петковден се правят родови курбани и се месят обредни хлябове, като най-големият се нарича на Света Петка. Той се слага на трапезата върху мъжка риза, паничка сол и чаша вино.
На този ден на масата се слага гювеч с овнешко, курбан чорба, сарми с лозови листи, шкембе и ястия с праз.
Имен ден празнуват: Параскева, Петко, Пенчо, Петкан, Пеньо, Пенко, Паруш, Петричка, Петрана.
Честито на всички именици!
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
