Той бе определян за „най-бързия“ човек в света. Стана първият пилот, преминал звуковата бариера, а американците го определят като един от големите си герои по време на Втората световна война. Това е Чък Йейгър, чийто житейски път приключи на 97 години.
„С искрена мъка трябва да ви съобщя, че любовта на живота ми – генерал Чък Йейгър, почина“, сподели в понеделник вечерта съпругата му Виктория. „Неговият живот бе невероятен – той е най-великият американски пилот и остави наследство от сила, приключение и патриотизъм, които ще се помнят винаги.
Йейгър е един от бойните асове на САЩ по време на Втората световна война и е известен със своя кураж и прямота. Невероятната му слава е заради постиженията му като тестов пилот, които са отворили пътя към успешните космически мисии през 60-те.
Неговите приключения във въздуха, граничещи със смъртта, са се превърнали в легенда заради книгата на Том Улф „The Right Stuff“, както и заради едноименния филм, в който Сам Шепърд влиза в ролята на Йейгър.
Загубата на летеца е от „огромни“ мащаби за американската нация, както сподели в Twitter администраторът на NASA Джим Брайдънстин. А астронавтът Скот Кели оприличи пилота като „истинска легенда“.
Чък Йейгър е роден във Вирджиния през 1923 г. Записва се във въздушните сили в началото на Втората световна война и скоро става боен пилот. Кръщава своя P-51 Mustang на приятелката си, която по-късно става негова съпруга – Glamorous Glennis („Бляскавата Гленис“). С него той сваля общо 12 германски самолета, а пет от тях стават негови „жертви“ само в една битка. По време на една от мисиите в Европа и той е свален, но оцелява и бяга от Франция в Испания, за да се включи отново във военните действия.
След войната Йейгър продължава кариерата си във въздуха като тестов пилот. Във въздушната база Мърок в Калифорния става част от секретния проект XS-1, имащ за цел да счупи звуковата бариера.
На 14 октомври 1947 Йейгър окончателно влиза в историята. Неговият самолет Bell X-1 се изкачва на 7925 м над калифорнийската пустиня Мохаве и започва прословутото си изстрелване. Нито той, нито авиационните инженери знаят дали самолетът и пилотът ще успеят да издържат на безпрецедентната скорост, която Йейгър се надява да развие. Рискът е голям, но летецът развива невероятните 1126 км/ч на височина от 13 хиляди метра. Така става по-бърз от звука.
След постижението си Йейгър осъществява спокойно кацане на дъното на сухо езеро. Приземяването, което става 14 минути след счупването на звуковата бариера, също е посветено на Гленис. А заради секретността на мисията, постижението му става публично достояние едва година по-късно.
Йейгър споделя, че последно е видял своя скоростомер да показва малко по-ниска скорост от очакваната, но после стрелката е превъртяла. „Бях като ударен от гръм“, пише Чък в своята автобиография от 1985 г. „След целия този стрес, пред себе си имах перфектна магистрала, по която да счупя звуковата бариера“.
Интересното е, че Йейгър е много близо до това да не успее да осъществи полета. Два дни преди събитието пада от коня си и чупи две от своите ребра. Въпреки че болката е неописуема, той превързва тялото си и дори не споменава за инцидента пред авиоинженерите и ръководителите на мисията. Няма силите да затвори с ръка кабината си, но използва хитра техника – саморъчно направено устройство – и влиза в кокпита, затваряйки го с дръжка на метла.
С всяка своя мисия Йейгър изглежда все по-спокоен пред лицето на смъртта. Такъв е и полетът му от 1953, в който безопасно приземява своя X-1A, след като отново достига феноменална скорост, а след това губи контрол над самолета в рамките на 51 секунди.
„Твоя е отговорността да управляваш летателното средство“, казва той пред репортер, цитиран от The Guardian. „Ако умреш в него, така или иначе няма да разбереш. Така че, защо да се страхуваш?“.
След постигнатия апогей като летец, Йейгър командва бойни ескадрили и участва в 127 бойни мисии по време на Виетнамската война. В началото на 60-те ръководи тренировъчна мисия за пилоти, които да станат астронавти, но американското правителство решава да не „милитаризира“ космоса и прекратява проекта. Въпреки това – няколко души, тренирани от летеца, стават астронавти на NASA.
Чък Йейгър достига до ранг бригадирен генерал през 1997 и отбелязва 50-ата годишнина от историческия си полет като се качва в F-15 и отново преминава звуковата бариера. След това обявява, че слага край на военната си кариера.
През 2016 става сензация в социалните мрежи. Тогава е на 93, но това не му пречи да се включва често в Twitter и да отговаря на въпросите на своите почитатели по ироничен и забавен начин. Попитан какво мисли за Луната, Йейгър казва, че „тя си е там“.
Чък Йейгър и „Бляскавата Гленис“ имат четири деца. Любимата му умира след боледуване от рак през 1990 г. През 2003 г. летецът се жени за Виктория Скот Д’Анджело.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
