Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Само частният бизнес е задължен от 1 януари 2025 да вдигне минималната работна заплата от 933 на 1077 лв, а оттам да започне да плаща и повече на държавата за осигуровки на служителите си.
Увеличението няма да важи за самата държава - държавната администрания - тоест чиновниците, които получават минимално възнаграждение, ще продължат да взимат 933 лв, а институциите като техен работодател - да дължат по-малко отчисления на хазната в сравнение с частния сектор.
Причината е липсата на приет бюджет за 2025 г. Това се разбра от думите на министърката на финансите Людмила Петкова.
В предпоследния ден на календарната година тя представи "спешен" законопроект, чрез който иска от Народното събрание да гарантира размерите на минималната пенсия, социалните плащания и данъчните преференции за отглеждане на деца в размерите им през изминалите 12 месеца, въпреки липсата на бюджет за 2025 г.
До парадокса се стига, тъй като размерът на МРЗ се определя с постановление на Министерския съвет по въведена и действаща с или без приет годишен бюджет формула, записана в Кодекса на труда, въпреки че работодателите открай време са против административното определяне на МРЗ и настояват за пазарна формула.
Постановлението на министерския съвет предвижда МРЗ да се увеличи на 1077 лв. от 1 януари догодина. Минималното възнаграждение за държавните служители обаче е изрично посочено в Бюджет 2024, който продължава да действа до приемането на нов - 933 лв.
Обещанието на служебното правителство е, че разликите в заплатите в частния и държавния сектор ще бъдат изравнени с одобрението на финансовата рамка за 2025 година от Народното събрание. От думите на Петкова не стана ясно какво точно значи това.
Докато парламентът още не беше в коледна ваканция, бившият финансов министър Асен Василев призова за спешно внасяне на удължителен закон за бюджета. Той предупреди, че ако това не се случи, размерът на облекченията за отглеждане на деца може да падне от 600 лева за дете, на 20 лв., тъй като въпросното облекчение е записано в закона за бюджета за 2024 година, а нов бюджет не е приет. Финансовото министерство тогава не реагира, а сега депутатите няма как "спешно" да приемат предложенията - те се връщат на работа на 7 януари.
От обясненията на служебната министърка днес стана ясно, че кабинетът иска парламентът да регламентира и социалните плащания и минималния размер на песниите, но без да внася удължителен закон за бюджет 2024, а нов законопроект, "който попълва някои правни празноти".
Въпреки че пенсиите се изплащат до 7 януари, а идеите на Петкова няма как да се реализират дотогава, тя увери, че пенсионерите ще получат пенсия в същия размер като през 2024 година. Не каза обаче как ще стане това. "Минималната пенсия ще се изплати колкото е за 2024 г, ако има някаква корекция след това - ще се направи. Няма да бъдат оставени хората без пенсии или социални помощи".
Служебното правителство не иска удължителен закон за бюджета, защото той няма да позволи заплатите на служителите в МВР да се увеличат с 50%, тъй като те не са предвидени в стария бюджет, а бяха гласувани отделно от него през февруари. Идеята тогава беше подкрепена от всички парламентарни групи с изключение на ПП-ДБ.
Заплатите в МВР, министерството на отбраната и висшето образование влизат в сила от 1 януари с увеличенията от 30 до 50%. За тях обаче няма предвидени пари, защото няма бюджет за годината.
Пак заради липсата на нова финансова рамка ДДС за ресторантьори, хляб и брашно се връща стандартната ставка от 20%, защото в закона за ДДС е записано, че облекченията действат до 31 декември 2024 година. А това не е променено.
Бюджет 2025 е пълен хаос, но служебният кабинет няма да го изтегли
ДДС на хляба и за ресторантите се връща на 20% от догодина
Данъчната амнистия се оказва прехвърляне на държавни пари от единия джоб в другия
Шулева и Хампарцумян: Предложеният бюджет е провокация и сбогуване с еврозоната
