- Компаниите за рециклиране на електроуреди синхронизирано обявиха, че повишават таксите си
- Комисията за защита на конкуренцията започна проверка за картел
- Т.нар. продуктова такса се плаща от потребителите
- Тежестта ѝ ще се усети най-силно при големите и по-евтини електроуреди, защото се изчислява на килограм
- Поскъпването няма нищо общо с еврото
Електроуредите ще поскъпнат от 1 юли. И това няма нищо общо с въвеждането на еврото, каквито спекулации вероятно ще се появят.
Увеличението ще дойде от повишаване в пъти на екотаксите, които се дължат за всеки един електроуред, който се пуска на пазара в България.
Решението е на частни компании, които събират въпросната такса срещу ангажимент да рециклират техниката - бяла и черна, когато тя излезе от употреба. В обхвата на екотаксата влизат включително и соларните панели.
От браншови организации като Българската стопанска камара алармираха, че са били уведомени за вдигането на т.нар. екотакса едностранно и координирано от страна на лицензираните колективни компании за оползотворяване на отпадъците от техника - с един и същ процент, от един и същи ден, с едни и същи аргументи.
Комисията за защита на конкуренцията обяви, че започва проверка за картел.
Потребителите започнаха да търсят информация с колко точно ще поскъпнат електроуредите, защото в крайна сметка именно те плащат сметката.
Понякога това става и два пъти - веднъж, когато си купят пералня и втори път – когато "животът" ѝ приключи и те трябва или да я съхраняват в мазето, да я оставят до контейнера за отпадъци, (нерегламентирано) или да търсят някой, който да я изнесе (понякога и срещу заплащане.)
Какво представлява т.нар. екотакса
Т.нар. екотакса е вид данък, който се плаща за пускането на пазара на всеки един електроуред в България.
Идеята е събраните средства да служат за покриване на разходите по рециклиране, обезвреждане и управление на отпадъците, след като уредът излезе от употреба, така че да не замърсява околната среда.
Вносителите и производителите на електроуреди могат да изберат дали плащат продуктова такса, събрана от клиентите, на държавното Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС), или на лицензирана от ековедомството организация, която би трябвало след това да събира старите перални, хладилници, миксери, компютри, таблети и други, и да ги рециклира.
Такса не се плаща, ако компанията самостоятелно изпълнява задълженията си да събира и оползотворява отпадъците си.
Най-разпространеният вариант в България е използването на организация по оползотворяване. Техните такси представляват процент от държавно определяните продуктови такси, съответно са в пъти по-ниски. Именно тях вдигат сега компаниите.
Въпросната такса за електроуредите се изчислява на килограм в зависимост от категорията на техниката. Досега тя е била в размер на няколко стотинки, но ако синхронното предложение на оползотворяващите компании стане факт, това означава че таксите ще скочат няколко пъти - с от 700 до 900%.
Финансовата тежест всъщност пада върху потребителите, тъй като размерът на таксата обикновено е включен в крайната продажната цена на съответния продукт.
Според наредбата - търговците дори могат да я изведат на отделен ред в касовата бележка - практика, която все още не е възприета в България.
Кои електроуреди ще поскъпнат най-много заради т.нар. екотакса
Таксата се изчислява на килограм. Това означава, че тя ще оскъпи най-вече бялата битова техника като - перални, сушилни, хладилници, бойлери, климатици.
А тежестта от повишаването на въпросната такса ще се усети най-вече при бюджетната бяла техника, защото не се изчислява като процент от цената, а според теглото.
"Ако една пералня тежи 60 кг., таксата за нея става 45 лв. без значение от стойността ѝ и дали тя струва 400 лв. или 2000 лв. Тежестта ще се усети значително по-силно при по-бюджетните електроуреди", коментира за "Булевард България" управителят на "Технополис" Йордан Вакъчиев.
При лаптопи и смартфони, които са по-леки, оскъпяването ще остане символично, особено на фона на общата им цена.
Защо плащаме тази такса?
България е затрупана от боклуци, които на практика могат да се оползотворяват и рециклират. Точно това е и замисълът зад т.нар. продуктова такса или "плати сега, за да го рециклираме после".
Някои от търговците действително предлагат "изкупуване" на старите електроуреди, когато пазаруваме нови - особено при тежката бяла техника.
Практиката обаче не е масова и често потребителите, които веднъж са платили т.нар. екотакса, когато са си купили техниката, трябва да задръстят мазето или тавана си, когато тя излезе от употреба, да я оставят до контейнера за боклук, докато никой не гледа, защото изхвърлянето на подобни отпадъци е забранено, или да търсят кой, понякога срещу заплащане, да изнесе стария електроуред.
И може би въпросът не е само дали 40 - 50 лв. по-скъп бойлер или пералня е твърде висока такса, а - а за какво изобщо се дават тези пари и ако досега това е струвало 5-6 лв., какво всъщност се е рециклирало за тези пари?
Изпратихме въпроси до Министерството на околната среда и водите, за да разберем какви количества излезли от употреба електроуреди се рециклират в България, но до момента на публикуване на статията отговор не е получен.
Бившият министър на околната среда и водите Борислав Сандов смята, че често "резултатите се отчитат чисто счетоводно, а компаниите печелят веднъж от продуктовата такса, която получават за всеки електроуред, и втори път от продажбата на ценните метали от битовата техника".
"Дори и да приемем, че се налага актуализация на таксите, които събират, което най-вероятно е така, то едва ли е в толкова голям размер. Още по-странен е начинът, по който се обявява", коментира за "Булевард България" Сандов.
Кои са компаниите, които управляват технологичните отпадъци
Дружествата лицензирани за управление на технологичните отпадъци са четири - "Елтехресурс", "Трансинс технорециклираща компания", "Екобултех" и "Грийнтех".
Според БСК три от тях синхронизирано са изпратили едностранни уведомления за повишаване с един и същ процент на таксите, които ще събират от 1 юли. По информация на Mediapool четвъртата компания също е обявила повишаване на въпросните екотакси.
"Булевард България" изпрати въпроси до четирите компании, като отговор получихме единствено от "Грийнтех". Оттам заявиха, че изчисляват таксите така, че да покриват разходите на системата.
"Тези възнаграждения се коригират регулярно спрямо обема отпадък, който трябва да се събере. Когато тези обеми нарастват, разходите се увеличават и съответно се актуализират лицензионните възнаграждения. От 2012 г. до сега сме актуализирали нивата многократно и въпреки това, разходите, които членовете ни заплащат, остават 2 или 3 пъти по-ниски в сравнение с това, което биха платили към ПУДООС (държавата) за вноса си", казват от "Грийнтех" и допълват, че " не са сигурни на базата на какво се твърди за съгласуване на действия" между лицензираните компании за оползотворяване на отпадъци от електроуреди.
"Организацията работи самостоятелно в рамките на закона. Твърденията и медийните изяви на някои браншови организации и лица по темата според нас са продиктувани от чисто личен икономически интерес. Определен кръг вносители на електроника, и най-вече на соларни панели, се опитват да заобиколят плащането на средствата, които ще послужат за рециклиране на отпадъка, който ще генерират. Именно соларните панели се внасят в огромни количества измервани в милиони килограми и натоварват сериозно разходите на колективните системи", казват от "Грийнтех".
Соларните панели обикновено имат експлоатационен живот между 25 и 30 години, а в България няма изградена ефективна система за рециклирането им. Според бившия екоминистър Сандов обаче в страната все още не е дошъл моментът за рециклиране на соларни панели.
Каква е позицията на Министерството на околната среда и водите
Министерството на околната среда и водите като цяло зае позиция, че не може да влияе на ценообразуването на частните компании и прехвърли топката към КЗК.
"Основната мисия на МОСВ е да изпълни националните цели за събиране и оползотворяване на излязлото от употреба електрическо и електронно оборудване и с това да ограничи изхвърлянето на битова техника на нерегламентирани места", пише в официалната позиция на екоминистерството, но тя не включва отговор на въпроса какво се рециклира срещу въпросната такса.
Вместо това от екоминистерството наричат "неточно внушение", че увеличението на размера на тези „екотакси“ директно ще се калкулира в крайната цена за потребителя, защото частично можело да бъде и "за сметка на фирмените печалби". Практиката обаче обикновено показва друго.
Комисията за защита на конкуренция се самосезира и обяви, че започва проверка за картел между въпросните компании. Подобни процедури обаче отнемат време, а често се налага да бъдат потвърдени и от съд.
Екотаксите за електроника може да скочат с до 1000%. Ще поскъпнат ли уредите и защо се случва
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
