Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
„Ако ви се струва, че съм бил твърде ясен, вероятно сте ме разбрали погрешно.“
Тази често цитирана фраза на Алън Грийнспан остава едно от най-точните обобщения на публичния му образ. Бившият председател на Федералния резерв беше известен с трудния си, почти неразгадаем език.
В продължение на години инвеститори, икономисти и политици следяха всяка негова дума, за да разберат накъде ще тръгнат лихвите, пазарите и американската икономика.
Грийнспан почина на 100 години, съобщи съпругата му Андреа Мичъл, дългогодишен кореспондент на NBC News. По думите ѝ причината са усложнения от болестта на Паркинсон.
„Той беше гигант, който помогна за оформянето на американската икономика в продължение на десетилетия при президенти и от двете партии, но винаги беше честен в признаването на грешките си“, казва Мичъл.
По време на управлението му САЩ преживяват един от най-дългите периоди на икономически растеж в съвременната си история. Според критиците му обаче ниските лихви и недостатъчният надзор върху финансовия сектор са помогнали за натрупването на рисковете, довели до кризата от 2008 г., която се превърна в световна.
Грийнспан дълго се противопоставя на силната държавна регулация на финансовата индустрия. След кризата признава, че е имал прекалено голяма вяра в саморегулацията на пазарите.
Федералният резерв отдаде почит на Грийнспан с позиция, в която посочва, че политиките и икономическото му мислене са оставили траен отпечатък върху институцията, икономиката и страната.
„Той внесе строга аналитична дисциплина в паричната политика и помогна за изграждането на доверието, което остава един от най-важните активи на Федералния резерв“, се казва в позицията на централната банка.
От институцията допълват, че наследството му продължава да живее чрез икономистите и държавните служители, които е обучил и вдъхновил.
От джаза към икономиката
Алън Грийнспан е роден в Ню Йорк на 6 март 1926 г. Майка му, която работи в мебелен магазин, го отглежда сама.
Преди икономиката идва музиката. Като млад Грийнспан учи кларинет в Juilliard School и свири в джаз оркестър заедно със Стан Гец, един от големите саксофонисти на XX век.
По-късно пътува из САЩ с Henry Jerome Band. Този живот му дава ранен поглед към начина, по който работи американският бизнес.
„Бях интелектуалецът в групата, който им правеше данъчните декларации“, казва Грийнспан пред CNN през 2017 г.
След година в джаз оркестъра той решава, че мястото му не е в нощен клуб, а в библиотеката. Записва икономика в Нюйоркския университет, където по-късно получава бакалавърска, магистърска и докторска степен.
Влиянието на Айн Ранд
През 1952 г. Грийнспан се запознава с писателката и философ Айн Ранд. Нейните идеи за индивидуалния интерес и ограничената роля на държавата оказват силно влияние върху него, пише BBC.
Грийнспан възприема убеждението ѝ, че обществото работи най-ефективно, когато хората преследват собствения си интерес.
В текст от 1966 г. той критикува социалната държава - модела, при който правителството финансира пенсии, помощи и публични услуги чрез данъци и осигуровки. Според него така държавата отнема богатство от хората и бизнеса, които го създават.
Пътят към Вашингтон
След като прогнозира рецесията по времето на Дуайт Айзенхауер, Грийнспан става съветник на Ричард Никсън в президентската му кампания през 1968 г.
По-късно оглавява Съвета на икономическите съветници към Белия дом. В мемоарите си описва Никсън като параноичен, недоверчив и циничен, но успехът на Грийнспан в борбата с инфлацията впечатлява и следващите президенти.
Джералд Форд го оставя на поста, а в началото на 80-те години Роналд Рейгън му възлага да ръководи комисия за реформа на американската пенсионна система.
През август 1987 г. Рейгън го назначава за председател на Федералния резерв. Така Грийнспан се превръща в една от най-влиятелните фигури в световната икономика.
Първото изпитание начело на Федералния резерв
Първата голяма криза идва само два месеца след назначаването му.
На 19 октомври 1987 г., денят, останал в историята като „Черния понеделник“, борсите се сриват. Индексът Dow Jones губи над 22% от стойността си само за един ден.
Грийнспан реагира с послание, че Федералният резерв е готов да осигури ликвидност и подкрепа за финансовата система. Целта е да се предотврати блокиране на банките и кредитирането.
Това успокоява пазарите и му носи репутация на човек, който може да действа бързо в моменти на криза.
Подобен подход се вижда и при следващи сътресения, включително кризата със спестовните и кредитните институции в САЩ, Първата война в Залива, кризата с мексиканското песо и азиатската финансова криза от 1997 г.
Златната епоха на 90-те
Грийнспан е преназначен от Джордж Буш-старши, а по-късно остава начело на Федералния резерв и при Бил Клинтън.
Именно през 90-те години САЩ влизат в период на силен растеж, ниска безработица и исторически високи нива на основните борсови индекси. Това затвърждава образа на Грийнспан като човек, който умее да държи икономиката стабилна.
По-късно той хвали Клинтън в мемоарите си за „последователния и дисциплиниран фокус върху дългосрочния икономически растеж“.
През 2000 г. книгата на Боб Удуърд за него излиза със заглавие Maestro: Greenspan’s Fed and the American Boom.
Според Кевин Хасет, директор на Националния икономически съвет, Грийнспан рано разбира, че интернетът и персоналните компютри променят американската икономика.
Новите технологии позволяват на компаниите да работят по-бързо и по-ефективно. Това повишава производителността и дава възможност на икономиката да расте, без веднага да се стига до силен инфлационен натиск.
Затова Федералният резерв не бърза да ограничи растежа чрез по-високи лихви. Според Хасет именно тази преценка на Грийнспан е помогнала за силния икономически подем през 90-те години.
„Ирационално изобилие“
Една от най-известните фрази на Грийнспан е от 1996 г. Тогава той предупреждава, че инвеститорите може да надуват цените на акциите заради „ирационално изобилие“.
Коментарът за кратко разклаща световните пазари, но технологичните акции продължават да поскъпват още няколко години. В началото на 2000 г. балонът при интернет компаниите се спуква и много от тях се сриват, след като не оправдават очакванията на инвеститорите.
Федералният резерв първо повишава лихвите, а после бързо ги намалява, когато потреблението отслабва. По-късно именно тази политика става една от основните критики срещу Грийнспан.
Според критиците му ниските лихви са позволили на финансовите балони да се разраснат. Нобеловият лауреат Пол Кругман го обвинява, че не е ограничил ентусиазма на пазарите навреме, а е чакал балонът да се спука, за да поправя щетите.
След атаките от 11 септември 2001 г. Грийнспан отново сваля лихвите, за да подкрепи американската икономика.
През 2006 г. той се оттегля от Федералния резерв след пет мандата начело на институцията. Година по-късно започва спадът на жилищния пазар в САЩ, който прераства в ипотечна и банкова криза.
Критиците твърдят, че ниските лихви след 11 септември са насърчили рязкото поскъпване на имотите и прекалено агресивното отпускане на ипотечни кредити. Грийнспан е критикуван и за съпротивата си срещу по-строги регулации на банките и сложните финансови инструменти, с които те управляват риска си.
В изявлението си след смъртта му Андреа Мичъл също се връща към прочутата фраза за „ирационалното изобилие“.
„За мен той беше моят съпруг, който оформи живота ми от първата ни среща през 1984 г. Той имаше „ирационално изобилие“ към бейзбола, американския футбол, тениса, голфа и музиката, особено джаза“, казва тя.
„Ще бъде запомнен с брилянтния си ум и добротата си. Да бъда негова партньорка в живота беше радостта на моя живот“, добавя Мичъл.
„Открих недостатък“
През октомври 2008 г. Грийнспан признава пред Конгреса, че е имал прекалено голяма вяра в свободния пазар и в способността на финансовата индустрия да се саморегулира. След кризата с рисковите ипотечни кредити той казва, че е открил „недостатък“ в тази логика и че това го е разтревожило.
Грийнспан остава една от най-влиятелните фигури във финансовата история на САЩ. Той получава Президентския медал на свободата и почетно рицарско звание от кралица Елизабет II, пише мемоарите The Age of Turbulence и остава активен коментатор до края на живота си.
