Простите обяснения за света са най-прилепчивите в масовата култура. Разчитат на лесен за разбиране бинарен код "всичко е черно-бяло", не изискват никакво познание или задълбочаване в детайлите от заобикалящата среда, а популярността им се самозахранва от раздразнението, които генерират.
Няма по-натрапчив стереотип от разделението "жертви - насилници", което все повече доминира през последните години. Легитимни каузи за законност и спазване на граждански права изведнъж обрасват с паралелни идеологически платформи, които вече не търсят отговорност от реалните извършители на престъпленията, а обявяват война на символите им - от историята и паметниците, до изкуството или хумора.
По същия начин, в разгара на протестите срещу полицейското насилие и институционалния расизъм в Америка, започна пълна ревизия на всичко, което може да се възприеме като норма в западните общества.
Поредният противник? Класическата музика.
"Време е да оставим класическата музика да умре", е заглавието на статия от 2019 г., която изведнъж набра нова популярност в контекста на призивите за "самоосъзнаване" на жертвите от т.нар. бяло потисничество.
"Идва етап в някои насилствени връзки, когато жертвата се отърси от Стокхолмския си синдром и разбере, че има нужда от план за бягство. Докато общувате с другите и усетите свободата, разбирате, че силата, която сте смятали, че ви закриля, всъщност ви поставя в опасност", пише авторът на текста - американски композитор от ливански произход на име Нибал Майсауд.
Похитителят - в неговия прочит - е наследството на класическата музика и цялата съвременна среда, която го заобикаля.
"Не е рядкост да обичаш насилника си. Знам какво е чувството и мога да разбера колко трудно е да се откъснеш. Въпреки всичко, което ми причини класическата музика, все пак не мога да не се възхищавам на религиозното великолепие на творбите за орган на Бах. Нито мога да спра сълзите си пред суровата експресивна сила на Чайковски. Винаги ще обичам любимите си композитори. Не критикувам конкретни творби в канона, а ролята им в модерните институции на класическата музика", пише той.
"Западната класическа музика е комбинация от европейските традиции, които обслужват специфичното вярване, че белотата има своя култура - култура, която има надмощие над всички останали. Основната й цел е да служи като културна основа на мита за бялото надмощие. От тази гледна точка, цветнокожите хора никога не биха могли да бъдат пионери на западната класическа музика. В най-добрия случай можем да сме екзотични гости: забавление за бялата публика и пример за това как западната класическа музика е по-елитна от културите на цветнокожите народи", пише Майсауд.
Авторът на статията получава диплома за композитор от университета Лорънс през 2017 г. В личния си профил в Patreon той признава, че не е имал никакви умения да оцелее самостоятелно и в продължение на една година след завършването на университета се е борил с депресия и посттравматичено стресово разстройство.
"Нямах пространство и време да се концентрирам върху изкуството си. Хората постоянно ме питаха какви са последните ми проекти. Получавах покани за скъпи концерти, събития, обучения и фестивали, които не можех да си позволя. Не можех да изкарам повече пари или да получа добре платена работа. Разбрах, че съществуват силни бариери, които държат определени хора извън класическата музика. Че ти трябва определено количество пари, за да бъдеш успешен. Че музикантите обичат да носят костюми и да разказват истории за хората от Близкия Изток и Северна Африка, но никога не биха работили с такъв човек в реалния живот", пише той. В профила си Майсауд посочва, че композиторите на класическа музика винаги са разчитали на платежоспособни клиенти и "винаги сме били служители или на богатите, или на църквата, или на друга институция".
В онлайн визитките си той се определя като "пънк кафяв арабски мюсюлмански левичар" и "дълбок мислител, запленен от мистериите на вселената, комбинирани с отдаденост към справедливостта и равенството". Нибал Майсауд е хомосексуален и се самоопределя с местоименията "те / техен".
Ако финансовите трудности в силно конкурентната музикална среда дават някои обяснения за разочарованието му, те съвсем не са единственият мотив за манифеста му.
"Западната класическа музика има нужда от цветнокожите хора, за да поддържа фасадата си като модерна, прогресивна институция, и да запази властта си... Време е да разберем, че ангажирането с подобни институции и участието ни в инициативите за разнообразие при композиторите... в крайна сметка задълбочава колонизацията и ни пречи да създаваме изкуство, способно на реалнa и оригинална свобода на изразяване. Писането на музика за публика от богати бели хора вече не ми е приоритет. Искам да създавам музика за моята общност. Вместо да допринасям за бялата култура и да й помагам да изтрива моя собствен наратив, искам да използвам способностите си, за да създавам изкуство, което ще запази жива моята култура", пише още той.
"Докато цветнокожите хора правят изкуство, културата ще живее", казва Майсауд. "Тази мисия се противопоставя изцяло на природата на бялото надмощие, което се опитва да замести не-белите култури със своите собствени фантазии".
Композиторът признава, че "никога няма да успеем да се отделим напълно от класическата музика, докато капитализмът съществува", но все пак призовава съмишлениците си да се съюзят, да се "деколонизират", и да осъзнаят, че са използвани като подставени лица.
Част от собствената му промяна е да гледа на "пазителите на класическата музика" не като на свои приятели и колеги, а като на "клиенти, които могат да ми помогнат в кариерата".
"Движението ни все още има бели съюзници. Има такива (макар и много малко), които са готови да се поставят в опасност и да тръгнат срещу институциите. Други са готови да работят с институциите, за да защитят цветнокожите хора, докато ние създаваме своята коалиция. Има и хора, които са готови да заложат своята привилегия, за да създадат по-равнопоставено бъдеще. Защото и те са разбрали, че няма да бъдат свободни, докато всички не бъдат освободени", пише той.
"В свят, в който сме заобиколени от белота, ни е нужен кураж, за да споделяме мненията си и да казваме истината, независимо колко недоволни ще са белите институции от нашето послание", пише той.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
