Човекът, който най-вероятно ще замени Борис Джонсън като лидер на британската Консервативна партия и на поста министър-председател на Великобритания, е политически хамелеон, който преминава от радикален либералдемократ до предводител на евроскептиците в консервативната десница.
Лиз Тръс, която влезе в парламента през 2010, бързо се установи като политик, който преследва целите си с несломима енергия и ентусиазъм.
И докато повечето проучвания сочат, че именно тя ще получи ключовете за "Даунинг Стрийт" 10, критиците ѝ се питат - какво точно представлява тя?
Мнозина, които следят развитието ѝ през годините, поставят под въпрос дали тя вярва искрено в каквото и да е било, или просто подкрепя това, което е най-удобно в съответния момент.
Би било малко да кажем, че тя е преминала през политическо пътешествие.
Родена е през 1975 година в семейство, което се е считало за представител на "левицата на лейбъристите", основната опозиция социалистите. Израства в части на страната, които обичайно не подкрепят консерваторите.
За разлика от колегите ѝ в кабинета, които завършват частни училища, тя посещава държавно в Лийдс, след което печели място в Оксфорд. Там тя е активен член на либералните демократи - центристка опозиционна партия, която дълго време представлява опонент на консерваторите в големи райони от Англия.
През този период подкрепя легализацията на канабиса и отстраняването на кралското семейство - позиции, които са в пълно противоречие с консерватизма през 2022.
Тръс казва, че се е присъединила към Консервативната партия през 1996 - само две години, след като дава реч на конференция на либералдемократите, която призовава за прекратяване на монархията.
Дори тогава част от съмишлениците ѝ поставят под въпрос нейната искреност и забелязват качества, които продължават да личат и до днес:
"Честно казано, смятам, че тя просто се опитваше да работи с публиката тогава - независимо дали говори за декриминализацията на наркотици или прекратяването на монархията," разказва пред CNN Нийл Фосет - един от либералдемократите, които обикалят по събития с нея през 90-те. "Мисля, че тя е човек, който просто се съобразява с аудиторията, не зная дали някога е вярвала в нещата които говори - сега или тогава."
А Тръс със сигурност знае как да държи вниманието върху себе си. След като се присъединява към консерваторите и става част от Парламента, тя подкрепя пламенно почти всяка възможна идеология. Служи лоялно при трима министър-председатели на няколко различни длъжности в кабинета и в момента заема поста на външен министър.
Прави впечатление, че тя подкрепи оставането в Европейския съюз през 2016 година, като тогава написа в Twitter, че "това е в икономически интерес на Великобритания и означава, че можем да се съсредоточим върху други жизненоважни социални реформи."
Сега подкрепя Brexit и твърди, че страховете ѝ преди референдума са били погрешни. Тръс дори заплашва да отмени цялото законодателство на ЕС, което продължава да е в сила в Обединеното кралство и да отмени сделката с Брюксел по начин, който съюза смята за незаконен.
В самата Консервативна партия съществуват дебати доколко тази нейна евроскептичност е искрена. Част от членовете таят съмнения, че тя просто е следвала неохотно указанията на правителството по време на референдума, докато другi застават срещу това твърдение.
Колкото повече се приближава до властта, толкова повече британци се замислят как би изглеждало нейното управление.
През последните години тя застава зад най-консервативните цели. Обещава да намали данъците от първия ден, да премахне регулациите на ЕС и да насърчи растежа на частния сектор с нисък корпоративен данък. Казва, че няма да налага да нък върху неочакваните печалби на енергийните компании, въпреки че регистрират огромни такива по време на енергийна криза.
Подобни политики са по вкуса на консерваторите, които ще гласуват за нея. И докато тези, които следят кариерата ѝ, се питат доколко тя действително вярва в тях, няма съмнения, че ще положи всички усилия, за да ги приложи и въздействието ѝ да се усети незабавно.
Очаква се управлението ѝ да е близко до това на Джонсън, но с по-голям акцент върху намаляването на данъците и, евентуално, - с още по-категорична позиция в разговорите с Европа.
Критиците ѝ твърдят, че подобни действия при данъците биха довели до още по-голяма инфлация и повишаване на лихвените проценти на фона на прогнозирана рецесия.
Джулиан Глоувър, журналист и автор на речи за бившия министър-председател Дейвид Камерън, е посещавал Оксфорд по същото време като Тръс. Спомня си отличителни нейни черти, които разпознава и днес - решителност, но и липса на фокус.
"Само се разминахме за кратно и тя беше в различна година от мен, но въпреки това се откроява в паметта ми като някаква странна, нефокусирана сила, която подкрепя силно действието и промяната. Винаги е било трудно да се види крайната цел зад нейните намерения - единственото ясно е, че тя иска да бъде в центъра на събитията."
Лиз Тръс е на път да оглави партия, която е разкъсвана от вътрешни борби и с намаляваща подкрепа на фона на кризата в цената на живот в страната. Нейната главна цел може да се окаже прекалено сложна - да успее да върне доверието към Консервативната партия преди следващите избори и да се избегне слизане от властта след близо десетилетие и половина на върха.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
