Политическият затворник, който отказа свобода извън Беларус, е изчезнал безследно

69-годишният дисидент от Беларус Микалай Статкевич е в неизвестност няколко дни след като режимът на Александър Лукашенко го освободи от затвора като част от сделка със САЩ за облекчаване на санкциите.

Статкевич е един от най-отявлените опоненти на Лукашенко, който го арестува след масовите протести през 2020 г.

С присъда от 14 години лишаване от свобода - Статкевич беше заплашен да остане зад решетките до края на живота си.

Политикът обаче отказа да приеме условията на Лукашенко.

Руският независим сайт "Медуза" го определя като един от най-принципните представители на беларуската опозиция, който не се притеснява да критикува колегите си, ако види, че се опитват да се договорят с Лукашенко - поради което няма и много "приятели" сред тях.

Убеден поддръжник е на уличните протести като единствена форма на съпротива срещу властта, която никога не провежда свободни избори.

Той се оказа единственият от 52-та освободени затворници, който не се съгласи да премине границата на Беларус в посока Литва, а поиска да се върне в родината си.

На 11 септември Микалай Статкевич слиза от автобуса, предвиден за транспортирането на разменените затворници, но вместо да тръгне към Литва, бяга обратно към беларуска територия.

Спрян е от службите и за няколко часа остава на границата от страната на Беларус. Съпругата му, американски дипломати и други посредници са се опитали да го убедят да дойде в Литва, но неуспешно.

Статкевич е заявил, че "знае каква е неговата роля и е готов да я играе до последно - иска да остане с народа си независимо от условията", цитира го лидерът на партията на изгнаниците от Беларус "Народная храмада" Яухен Вилски.

Освободеният затворник е изглеждал изтощен и много слаб, но решителен и убеден в намеренията си, казват неговите близки.

Когато става ясно, че той няма да промени решението си, маскирани мъже го отвеждат в неизвестна посока и повече не дават информация на близките му.

Микалай Статкевич е роден в семейство на учители, а самият той избира да учи във военно училище през 70-те години.

Няколко години служи в Мурманск, в северозападна Русия, но по-късно се връща в Беларус и започва да развива първите си идеи за необходимостта от независимост на беларуската армия от СССР.

След разпадането на Съюза той първоначално подкрепя Лукашенко, но още в средата на 90-те години минава в опозиция заради авторитарните тенденции на властта. Води протести срещу увеличаването на правомощията на президента, противопоставя се на идеите за създаване на обединение с Русия, а през 2010 г. става кандидат-президент и води един от най-мощните протести срещу Лукашенко.

Акцията завършва с 5-годишна присъда за Микалай Статкевич. Дисидентът отказва да моли Лукашенко за помилване, защото не смята, че е извършил каквото и да престъпление. Въпреки това е освободен под натиск на Запада през 2015 г.

Статкевич отново е арестуван няколко месеца преди следващите президентски избори през 2020 г., когато излиза на демонстрация в подкрепа на Святлана Циханауска и нейния съпруг Сярхей.

Следва нова присъда от 14 години затвор, като Статкевич е сложен в единична килия, без връзка с външния свят. Според разкази на негови познати - той е прекарал инфаркт и няколко пъти е заболял от коронавирус по време на престоя си в затвора.

Така се стига до момента, в който той отново е "изтъргуван" от Александър Лукашенко в опит за сближаване на позициите му със САЩ на Доналд Тръмп.

Вместо да избере свободата - Статкевич се връща назад с думите "Още малко ще повоювам". Отказва да разреши на Лукашенко да си играе със съдбата му.

Местоположението му в момента не е известно. Но ако още се намира в Беларус, много вероятно е да е върнат в затвора.