Понякога идолите умират преди смъртта си

"Is there anybody out there".

Гласът на Роджър Уотърс кънти и целият стадион "Васил Левски" изтръпва. Зрителите сякаш скачат от седалките, изстрелват се в космоса и се връщат за "Well, only got an hour of daylight left. Better get started".

Годината е 2013-а, а Уотърс владее стадиона, Борисовата градина и цяла София. Шоуто The Wall идва у нас в края на лятото, в което столицата скандира "ДАНС with me", а хиляди хора протестират срещу назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Във въздуха танцува дух на заедност, а когато на стената зад Уотърс се изписва "ОСТАВКА", еуфорията изригва до небето.

Скачаме 2 години по-късно, когато в НДК се прожектира филма "Роджър Уотърс - Стената". Филмът започва със сцена, в която Уотърс е сам на военно гробище някъде в Европа, на един хълм, на който духа вятър. Той сяда на камък, вади тромпет и започва да свири на мъртвите. Филмът е меланхолно-тревожното пътешествие на духа, в което концертът от шоуто „Стената на живо“ е миксиран с кадри от пътуването на Уотърс, паметни диалози и сцени от военни гробища и мемориали из Европа.

Уотърс прави символна връзка между децата си и техния прадядо, загинал в Първата световна война, на гроба му. Срещата на младите хора с тишината на смъртта, вградена в паметника на техния близък, прелива в сцена от концерта на Уотърс в Париж, по време на която той посвещава песента „Mother“ на всички загинали от терор по целия свят.

Сега се пренасяме още 3 години по-късно, през май месец 2018-а. На сцената на "Арена Армеец" двайсетина български деца пеят "We don`t need no education". Роджър Уотърс отново е в България, която е част от турнето му "Us+Them". Феновете са щастливи, COVID-19 е в бъдещето, войната в Украйна е в бъдещето. Но никой не знае какво е бъдещето, така че в този случай "Ignorance is a bliss" e вярна поговорка.

Развалата обаче се прокрадва като жълто листо в средата на лятото. В края на концерта Уотърс попита публиката защо Запада се отнася така към Русия, която даде толкова жертви във Втората Световна война и какво му е лошото на Путин. Какво, наистина?

Пренасяме се в днешно време. Два концерта на Уотърс в Полша са отменени заради предизвикали вълна от критики негови изявления за Русия, свързани с войната в Украйна. Градският съвет в Краков обсъжда дали Роджър Уотърс да не бъде обявен за „персона нон грата“. Съветникът Лукаш Вантух призовава гражданите на града да бойкотират концертите му.

Има нещо злокобно в залеза на идолите: нещо от порядъка на тъгата, свързана с неизбежното остаряване на родителите.

Идва време, в което авторитетите слизат от троновете си и заприличват на обикновени хора, които грешат, оглупяват и се провалят. Приемането на този естествен процес на детронация и сриване на илюзията за непогрешимост и омнипотентност на родителя е психологически болезнен и драматичен. Порасналото дете може с кураж и разбиране да застане в позицията на зрелия възрастен и да се примири, че родителите му вече не са онези демиурзи на реалност, които са били някога. А може и да потъне в объркването и ужаса от перспективата да поеме руля и да заеме тяхната роля.

Подобен процес вероятно преживяват не един и двама души по отношение на Роджър Уотърс.

Как от създател на антивоенно изкуство Уотърс става поддръжник на Русия, който повтаря опорните точки на Кремъл със същата страст, с която пее пред огромна стена, на която се прожектират снимки на хиляди, загинали във войните?

В търсене на отговор дали е "изкуфял дядка", скъпоплатен руски трол или заслепен от руската пропаганда артист, много хора се опитват да го оправдаят и да се предпазят от гореспоменатата болезнена раздяла с авторитет. Докато други с лекота го заклеймяват и слагат кръст на творчеството и общественото му присъствие.

Този феномен не е нов. В началото на войната философът Ноам Чомски също обясняваше какво трябва да направи Америка, за да спре ескалацията, докато група украински учени не го контрираха с факти за реалността на войната. По времето на пандемията Ерик Клептън отказа да участва в концерти, до които достъп имаха само зрители с документи за ваксинации срещу COVID-19 и заедно с Ван Морисън изпълни песента "The Rebels". Много хора спряха да слушат Майкъл Джексън след излизането на документалния филм Leaving Neverland. Да не говорим за всички актьори, които се разделиха с добрата си репутация и солидната си фен база вследствие на движението #metoo.

Дилемата как да се отнасяме към изкуството на артисти, които се излагат с политическите си позиции, както и на такива, чийто личен живот може да доведе до гадене и остри уртикарии у всеки човек с някаква идея от морал, не е твърде лесен пъзел за решаване. За разлика от въпроса "Кой е виновен за войната в Украйна".

В семейството ми геният на Pink Floyd минава отвъд музиката: някога плочите на Pink Floyd се пазеха с религиозен плам и звучаха от колоните Cerwin Vega достатъчно често, че съседите да ни мразят. Първият път, когато гледах филма "Пинк Флойд Стената" на Алън Паркър и Роджър Уотърс, излязох от кино "Люмиер" толкова потресена, че ми трябваха две бутилки червено вино, за да дойда на себе си. И на двата концерта на Уотърс в София бях с баща ми. На втория и със сина ми, който се роди два месеца по-късно.

Но ако скоро тук има негов концерт, няма да отида, защото отказвам да търся оправдание за оправдаването на насилнически действия. Друг мой идол, Стивън Кинг, също неотдавна изрази мнението си за руската агресия и войната в Украйна, а всеки, който е чел "ТО", е наясно, че Кинг знае това-онова за хулиганите и жертвите.

Щеше ми се да можех да кажа същото за Роджър Уотърс.