Последно гласуване за Конституцията: Всичко, което трябва да знаем за промените Снимка: © Народно събрание

Народното събрание ще приеме окончателно големия пакет с промени в Конституцията - първата ѝ поправка от 2015 г. насам и шестата поред от съществуването на основния закон от 1991.

Най-новите промени ще променят баланса на силите в съдебната власт, ще намалят мандата на главния прокурор, и значително ще повлияят на бъдещия облик на служебните кабинети.

Финалното трето гласуване ще се проведе в сряда, ден след като всеки отделен текст от проекта беше приет с мнозинство над 160 гласа от ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС.

"Възраждане" и ИТН отказаха да участват в дебатите, като вече обявиха намерението си да обжалват промяната пред Конституционния съд.

Какво успя да гласува мнозинството?

  • Двойното гражданство на депутати и министри - досегашната забрана за хора с чужди паспорти да бъдат избирани за двете най-важни позиции вече отпада. Единственото българско гражданство остава задължително само за кандидатите за президент. Промяната е вкарана в конституционния проект по искане на ДПС.
  • Народното събрание няма да се разпуска по време на избори или при служебни кабинети - мандатът му ще се счита за приключил при избора на нов парламент.
  • Служебният кабинет няма да има неограничени правомощия - занапред парламентът ще може да ги поставя в по-тесни граници.
  • Президентът ще назначава служебен премиер, но не по своя свободна преценка, а чрез избор между личностите, заемащи определени позиции в държавата:
    • председател на Народното събрание
    • управител или подуправител на БНБ
    • председател или зам.-председател на Сметната палата
    • омбудсман или негов заместник
    • Всяка от тези позиции се избира предварително от мнозинството в парламента - това е същинската промяна в досегашния ред, при който Румен Радев назначаваше само свои съветници.
  • Висшият съдебен съвет окончателно се разделя на два отделни съвета на съдиите и прокурорите, като парламентарната квота във Висшия прокурорски съвет ще е с надмощие от 6:4 спрямо професионалната.
  • Главният прокурор ще има само 5-годишен мандат - промяна спрямо досегашните 7 г.
  • За разлика от него - председателите на ВКС и ВАС запазват 7-годишните си мандати. И тримата "големи" в съдебната система няма да могат да се кандидатират за преизбиране.
  • Президентът запазва правото си на санкция при избора на главен прокурор или председатели на двете Върховни съдилища, но е длъжен да се произнесе в точен 7-дневен срок. През 2017 г. Румен Радев забави с над 2 седмици решението си по избора на председател на ВАС Георги Чолаков.
  • Гражданите ще могат да сезират Конституционния съд, ако смятат, че даден закон нарушава основните им права и свободи. Това обаче ще става опосредствано - по време на съдебен процес, като страна по дело. Процесът ще продължава, докато КС обмисля решението по казуса, но няма да приключи по същество, докато това решение не бъде обявено.
  • Сегашният ВСС, който е с отдавна изтекъл мандат, ще продължи да работи поне още 9 месеца - парламентът си даде дълъг срок за промяна в законодателството, която да отрази структурната реформа.
  • Нов главен прокурор на мястото на Борислав Сарафов няма да има преди края на 2024 г.

Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

Живот

Гаф на bTV издаде финала на "Ергенът"

Много рекламираната развръзка на "Ергенът" се случи още преди финалния епизод да бъде излъчен

15:45 - 16.05.2024
Живот

Как двама братя откраднаха $25 млн. за 12 секунди

Възпитаниците на MIT са отмъкнали криптовалута със сложна технологична схема

15:27 - 16.05.2024
Важно днес

И България се сети да заведе иск срещу "Газпром" за спрения газ

"Булгаргаз" иска 400 млн. евро от руската компания за претърпени вреди

12:10 - 16.05.2024