Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Министерството на финансите пусна сайт, посветен на въвеждането на еврото в България.
Целта на електронната страница с адрес https://evroto.bg и https://еврото.бг, е да бъде източник на точна, навременна и актуална информация по темата, съобщават от Министерството на финансите.
На страницата са публикувани въпроси и отговори на някои от най-често задваните въпроси около влизането на България в еврозоната, развенчават се и някои от най-популярните митове за единната валута.
Един от митовете е, че след въвеждането на единната валута, България ще загуби целия си монетарен суверенитет, а БНБ няма да има инструменти, чрез които може да противодейства на негативни влияния от паричната политика на ЕЦБ.
В отговор от финансовото министерство пишат, че присъединяването на Република България към еврозоната ще доведе до фундаментална промяна в модела на паричната политика в България, но посоката е противоположна.
„За разлика от силно ограничените възможности на паричната политика в рамките на режима на паричния съвет, след влизането в еврозоната БНБ ще може да осъществява чрез Евросистемата целия набор от инструменти на паричната политика, които съгласно текущите правила включват операции на открития пазар, ликвидни улеснения с постоянен достъп и изисквания за минимални резерви,“ посочват от ведомството.
С присъединяването си към еврозоната управителят на БНБ, като член на Управителния съвет на ЕЦБ, на практика ще участва с право на глас на ротационен принцип при формулирането на паричната политика на Евросистемата.
„Това означава, че приемането на еврото ще увеличи, а няма да намали паричния суверенитет на България, защото държавата ще участва във вземането на решенията, които засягат паричната ѝ единица“, развенчават мита от Министерството на финансите.
Освен в текст, информацията на сайта е представена и с графики. На една от тях е показан статистическият ефект от въвеждането на еврото върху поскъпването на живота в държавите, които последно са въвели общата валута.
Оттам се вижда, че непосредственият ефект върху ценовите равнища е в порядъка на до 0,3 % и е еднократен за новите държави в еврозоната.
Пример за това е и въвеждането на еврото в Хърватия. През ноември 2022 г., малко преди да влезе в еврозоната, държавата отбелязва инфлационен пик от 13 %, след който инфлацията започва трайно да намалява. Тази тенденция не се променя с приемането на еврото от 1 януари 2023 г. Преминаването от куна към евро има слабо въздействие върху потребителските цени, като ефектът му се изчислява от Евростат съвместно с Хърватската централна банка в покачване до 0,2 %.
Ефектът от преминаването към еврото в общия размер на инфлацията в Словения е 0,3, в Словакия – 0,3, в Естония – 0,3, в Латвия – 0,2, а в Литва – 0,11 процентни пункта.
Заявката на МФ е, че в сайта за еврото ще се съберат на едно място всички важни новини, решения и събития, свързани с въвеждането на единната европейска валута в България.
Страната ни покрива всички критерии за членство в еврозоната, с изключение на инфлацията, която макар че се свива, все още е над целевата за въвеждане на еврото.
Официалната цел на България е да въведе европейската валута от началото на 2025 година, но не е изключено това да стане и в средата на следващата година. Стремежът може да бъде възпрепятстван от нова политическа криза в страната след евентуални предсрочни избори и да доведе и до поредно отлагане на членството ни в т.нар. „клуб на богатите“.
България има 5 месеца да покрие изискването за инфлация, за да въведе еврото
