„Женската сила. Женската енергия. Жените могат всичко."
На думи и слогани положението на жените в 21 век изглежда направо розово. Борбите на Олимпия де Гуж и Мери Уолстънкрафт сякаш са излишни във времена, в които жените заемат най-високи политически постове, управляват корпоративни империи, държат първенствата в редица спортове, които някога се смятат за „мъжки“ и участват активно във всички възможни професионални сфери.
Изглежда, че и феминизмът няма място в съвременния свят, поне на пръв поглед. Реалността обаче сочи друго. Загледайте само някой епизод на „Семейни войни“, в който Цветомир Иванов задава въпрос „на 100 човека“: „Какво е общото между кокошката и жената?“ с предполагаеми отговори: „глас“, „муцуна“ и („верният отговор“) - „мозък“, и ще ви стане ясно, че още има върху какво да работим.
Сексистките шеги все още са неотменима част от хумора, а концепцията, според която жената е семейната фигура, която следва да поеме по-голямата част от домашната работа и гледането на децата, не спира да властва дори в западните общества.
Потребността да работим още в посока изравняване на правата на мъжете и жените се вижда кристално ясно и от едно изключително мащабно проучване в сферата на половите различия по отношение на спорта, което правят от ASICS.
В изследването участват 24 959 души от цял свят, чиито споделени истории рисуват една не толкова оптимистична картина на способността на жените да се посветят на спорта.
Според резултатите от глобалното проучване редовната физическа активност кара 48% от интервюираните жени да се чувстват по-уверени, 52% - по-щастливи и 67% - по-малко податливи на дистрес.
В същото време обаче повече от половината жени, които участват в проучването на ASICS, не тренират толкова, колкото биха искали.
51% от тях в един момент престават да спортуват, въпреки че не желаят това, като за основни причини се посочват най-вече другите ангажименти (76%), липсата на време (при 74%) и парите за тренировки (62%).
Други фактори, които допринасят за тенденцията на ненавременно отказване от движение при жените, са ниската самоувереност, очакванията към „задълженията на пола“, заплашителната среда и отговорностите, свързани с отглеждането на децата.
Извън теорията, вероятно всичко това ви звучи близко.
Колкото и да приоритизираме редовната физическа активност заради всички неминуеми ползи, които носи, няма как да отидем на йога, когато трябва да вземем детето на детска градина. Колкото и да сме наясно с благотворното усещане за оттичане на стреса след добра тренировка във фитнеса, няма как да се метнем на велоергометъра за един час, когато някой от семейството е болен или имаме важна презентация в офиса на следващия ден.
И макар жените да сме болезнено наясно с причините да не спортуваме достатъчно, в проучването на ASICS се виждат едни доста интересни данни: 54% от анкетираните мъже смятат, че жените се отказват от спорта, защото не им харесва и само 34% допускат, че основната причина за това е липсата на време (на фона на 74% жени).
Ето как се оказва, че макар и сближени от технологичния прогрес и либералните политики, мъжете все още са от Марс, а жените – от Венера.
Има какво да се направи обаче. Проучването на ASICS e част от кампанията им Move Her Mind, която цели да подкрепи жените в усилията им да изразяват себе си спокойно и да следват целите си и добрите практики на редовен спорт, независимо от социалните изисквания и вечната липса на време.
ASICS отдавна са се откроили като спортен бранд, който развива каузи, насочени към подобряване на здравето и повишаване на активността. Вероятно си спомняте ASICS FrontRunner – обществото, което обединява хора, обичащи бягането, в България и още 33 държави.
Сега марката отново повдига важна тема като този път се нагърбва с амбициозната задача да затвори пропастта във възможностите на жените и мъжете да тренират спокойно.
Проучването, за което говорим по-горе, е проведено между юни и септември 2023 г., и е ръководено от д-р Дий Длугонски, професор в Университета в Кентъки, и проф. Брендън Стъбс от Кралския колеж в Лондон. И двамата: сред най-ярките изследователи на връзката между редовния спорт и психичното здраве.
Разбира се, тази връзка е позната на всеки, който се е доверил на спорта и го е включил в арсенала си с оръжия срещу стреса.
Макар редовните тренировки да не отстраняват причинителя на стреса, те биха могли да подобрят настроението, да намалят напрежението и да подобрят качестовото на съня, което в крайна сметка да помогне за поддържането на необходимия ни баланс.
Причината за понижаване на стреса, в резултат на физическа активност, е отделянето на ендорфини, които се свързват с приповдигнато настроение и понижена чувствителност към болка и понякога дори чувство на еуфория.
Според редица проучвания аеробните упражнения, като плуване, бягане, танци и бокс, са едни от най-ефективните за стимулиране отделянето на ендорфини, но някои „по-леки“ занимания като йога, пилатес и ходене също имат чудесен ефект.
Впрочем, от проучването на ASICS става ясно още нещо интересно: именно жените са хората, които имат ресурса да мотивират другите жени около себе си да започнат (или да не спират) да спортуват.
Ако имате приятелки, които са сложили редовното движение на първа линия в списъка си с приоритети, поговорете с тях, вземете пример, оставете ги да ви вдъхновят. Повярвайте им, че спортът има какво да ви даде.
А ако в обкръжението ви повечето жени също не успяват да открехнат в ежедневието си вратата на спорта, на сайта на Move Her Mind има секция с истории на жени-участниците в проучването на ASICS, които могат да ви надъхат да спрете да спортувате „от понеделник“ и да сте насочите към най-близкия парк с маратонки за бягане още днес.
Така промяната ще започне от вас, а какво по-смислено от това на прага на новата пролет?
Две истории за килограми, бягане и мотивация, които си струват да бъдат разказани: Анна и Зорница
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
